Решение № 12136 от 7.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7937/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Михайлова, гр. София, чрез процесуалния си представител адв. В. Илиева, против решение 3927/14 юни 2023 г., постановено по адм. д. 10509/2022 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Р. Михайлова против заповед СОА22-РД15-3884/20 септември 2022 г. на кмета на Столична община, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 4 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на оспорващата, поради факта, че не е спазила задължението си за уведомяване по чл. 27 ЗДСл и във връзка с регистрацията на самоосигуряващо се лице, считано от 04 януари 2022 г. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Приел е, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Счел е, че в административното производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта съответства на материалния закон, тъй като са налице предвидените в закона предпоставки за законосъобразното упражняване на правото на едностранно прекратяване на служебното правоотношение на оспорващата от страна на органа по назначаването. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че Р. Михайлова не е спазила задължението си за уведомяване по чл. 27 ЗДСл и във връзка с регистрацията на самоосигуряващо се лице, считано от 04 януари 2022 г. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 4 ЗДСл органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато държавният служител не спази задължението си за уведомяване по чл. 27 ЗДСл. А съгласно чл. 27 ЗДСл когато по време на осъществяване на служебното правоотношение за държавния служител възникне някое от основанията за недопустимост по чл. 7, ал. 2 от този закон, той е длъжен в 7-дневен срок от настъпването на това основание да уведоми органа по назначаването за несъвместимостта с изпълняваната служба. Несъвместимостта е законово ограничение за назначаване или изпълняване на държавна служба, при наличие на изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.7, ал.2 ЗДСл условия. Несъвместимостта като правопрекратяващ служебното правоотношение юридически факт, може да съществува от самото начало на заемане на службата или да възникне след този момент, при осъществяване на някое от условията, предвидени в чл. 7, ал. 2 ЗДСл. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗДСл гласи, че не може да бъде назначавано за държавен служител лице, което: 1. би се оказало в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, с лице, с което е във фактическо съжителство, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително; 2. е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация; 3. е народен представител; 4. е съветник в общински съвет - само за съответната общинска администрация; 5. заема ръководна или контролна длъжност в политическа партия; 6. работи по трудово правоотношение, освен като преподавател във висше училище; 7. работи по друго служебно правоотношение, освен при условията на чл. 16а, ал. 4 или чл. 81б. В настоящия случай в оспорената заповед единственото правно основание на което се е позовал административният орган е чл. 27 ЗДСл, но без да е посочил мотиви кое точно основание за недопустимост по чл. 7, ал. 2 ЗДСл от горепосочените счита за възникнало, както и въз основа на какви обстоятелства го приема за възникнало. В заповедта липсва описание на обективните и субективни признаци на конкретни нарушения, както и доказателства, че същите са извършени. Видно от представената административната преписка е, че няма каквито и било доказателства оспорващата да се е оказала в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, с лице, с което е във фактическо съжителство, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително; да е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация; да е народен представител; да е съветник в общински съвет - само за съответната общинска администрация; да заема ръководна или контролна длъжност в политическа партия; да работи по трудово правоотношение, както и да работи по друго служебно правоотношение, при който факт за Михайлова не е възникнало задължение за уведомяване по смисъла на възприетото от органа правно основание за издаване на оспорения акт, т.е. поведението на служителя като правно значим факт, изразено в спазване задължението му за уведомяване по чл.27 ЗДСл, в конкретния казус не е било дължимо. Казано по друг начин не се установява по делото държавният служител да е назначен при неспазване на някое от условията по чл. 7 и това нарушение да съществува към момента на прекратяване на правоотношението. Налице е обща формулировка, която не дава яснота какво нарушение е извършено поради неизпълнение на служебно задължение. За да се ангажира съответната отговорност на служителя по ЗДСл, то следва по несъмнен начин да се установи наличие на виновно поведение, като в случая безспорни доказателства за виновно поведение от страна на Михайлова категорично не са посочени. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК когато административният акт се издава в писмена форма, той следва да съдържа фактически и правни основания, които обаче следва да си кореспондират. Противоречието между изложените факти и посочените правни норми, води до незаконосъобразност на оспорения административен акт. Постановеният административен акт е незаконосъобразен и като го е оставил в сила решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се уважи жалбата като основателна, а процесната заповед - отменена. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, настоящият състав следва да се произнесе по същество като отмени незаконосъобразната заповед на кмета на Столична община. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски в размер на 1070 лева, платими от ответника на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав