Решение № 4716 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6767/2019 г.

Решение № 4716 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6767/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Н. Пушкаров от [населено място], общ. [община] чрез адв. Костадинова, против решение № 207 от 19.02.2019 г. по адм. дело № 1058/2018 г. по описа на Административен съд – София област, в частта, с която е отхвърлена жалбата му против заповед № 333/14.06.2018 г. на кмета на Община Пирдоп за премахване на незаконно изградена "едноетажна сграда с веранда". С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът кмет на Община Пирдоп чрез адв. Минков, в писмен отговор по жалбата, ангажира становище за нейната неоснователност и моли за оставяне в сила на частично обжалваното решение като правилно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата и предлага да се отмени решението, в обжалваната му част, и се прогласи нищожността на процесната заповед на кмет на Община Пирдоп. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за основателна. Първоинстанционното производство е образувано по оспорване на настоящия касатор на заповед № 333/14.06.2018 г. на кмета на Община Пирдоп, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ е наредено да бъдат премахнати незаконни строежи, а именно: 1. "едноетажна сграда с веранда", представляваща едноетажна, масивна, дървена конструкция върху стоманобетонов фундамент, покрита с ламарина, със застроена площ от 36 кв. м. и височина 360 см., както и 2. "четири броя фургони", с размери 240/380 см., разположени върху бетонови блокчета на подравнена тераса и покривни конструкции между тях със застроена площ от 20 кв. м., находящи се в поземлен имот 24164.210.21, подотдел 745 "н", землище на с. Душанци. С постановеното по делото решение, административният съд е отменил оспорената заповед, в частта досежно разпоредените за премахване "четири броя фургони", като е приел, че не се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, с оглед констатациите на съдебно-техническата експертиза, определяща обекта на премахване като съоръжение, подлежащо на демонтаж без да се уврежда неговата функционалност и терена, т. е. установен е преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 ДР на ЗУТ, част от надлежно разрешен "пчелин", който подлежи на премахване по друг ред. В тази част решението е влязло в сила, като необжалвано. В останалата част, с която е разпоредено премахване на незаконна " едноетажна сграда с веранда", заповедта е възприета като законосъобразна и е отхвърлено оспорването. Решението в тази част е предмет на касационен контрол в настоящето производство. В тази част решението е мотивирано с наличие на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, изграден без строителни книжа в нарушение на чл. 147, т. 1 от ЗУТ, което сочи на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, подлежащ на премахване. За несъществено нарушение е прието неправилното вписване в заповедта на основанието на т. 1, ал. 2, чл. 225 ЗУТ. Така постановеното решение е незаконосъобразно и необосновано. Основният спорен въпрос в производството е досежно квалифицирането на процесната " едноетажна сграда с веранда" като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. Самото описание на този предмет на премахване в процесната заповед сочи на друг вид характеристика - " едноетажна сграда с веранда", представляваща едноетажна, масивна, дървена конструкция върху стоманобетонов фундамент, покрита с ламарина, със застроена площ от 36 кв. м. и височина 360 см. Приетата без оспорване от страните съдебно-техническата експертиза, а също и събраните гласни доказателства, установяват, че се касае за "барака" /бунгало/, която е закрепена към съществувала на място /заварена/ бетонова основа. Както правилно е описано в обжалваното решение, вещото лице определя обекта като "паянтово, дървено бунгало, оградено със стени от "ОСБ"/талашит/, в предната част има изграден навес, в западната страна е долепено до нея помещение "барака" за инвентар, поставено е на стара циментова площадка /циментово - каменна/. Експерта сочи, че неправилно е направеното описанието в заповедта на дървеното бунгало като "едноетажна сграда с веранда, представляваща едноетажна, масивна, дървена конструкция върху стоманобетонов фундамент", тъй като бунгалото е от талашитени плоскости, които не сочат на масивна конструкция. Безспорно е по делото, че бунгалото е част от "пчелин" и е с обслужващо го предназначение. Изложеното сочи на различен от възприетия от административният съд извод досежно характеристиката на разпоредения за премахване обект - преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ във връзка с § 5, т. 80 ДР ЗУТ /ДВ, бр. 13 от 2017 г./, с оглед неговите характеристики. Констатациите на експертизата досежно вида, местоположението, монтажа и предназначението на бунгалото съответстват на тези по констативния акт и оспорената заповед, но обратно на приетото от административният орган сочат на преместваем обект по § 5, т. 80 ДР на ЗУТ, за поставянето на който в имот общинска собственост е изискуемо разрешение за поставяне, а при липса на такова, обекта подлежи на премахване, но по реда на чл. 57а ЗУТ, а не в процедура по чл. 225а ЗУТ. Следва да се има предвид и това, че процесното бунгало, ведно с "пчелина" са поставени в имот държавна /частна горска/ собственост. Процесната барака /бунгало/, описана в заповедта като "едноетажна сграда с веранда", отговаря и по предназначение на изискванията за "преместваем обект", тъй като попада в ограниченото приложно поле на чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Съгласно въведената дефиниция за "преместваем обект" по § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ /ДВ, бр. 82/2012 г./, преместваеми обекти са освен предназначените за увеселителна и търговска дейност и такива за "друга обслужваща дейност", като основните характеристики за преместваем обект се извличат от две групи предпоставки, а именно: 1. възможността за преместване в пространството без загубване на индивидуализацията и годността за ползване по предназначение и 2. монтажа, респ. демонтажа да не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на терена /земята/. В случая, монтажа е върху съществувала на място /заварена/ бетонова основа. Предвид изложеното и тъй като са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 1 АПК–постановено друго, с което се отмени заповед № 333/14.06.2018 г. на кмета на Община Пирдоп, в часта, с която е разпоредено премахване на незаконно изградена "едноетажна сграда с веранда". С оглед своевременно заявеното искане от касатора за присъждане на разноски и изхода на делото, ответникът дължи на основание чл. 143, ал. 1 АПК направените в процеса от Пушкаров разноски в размер 670 лв, съставляващи възнаграждение за един адвокат по приложения Договор за правна защита и съдействие и държавна такса, описани в представения списък по чл. 80 ГПК. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение