Решение № 4828 от 22.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1859/2015 г.

Решение № 4828 от 22.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1859/2015 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ [населено място] при ЦУ на НАП срещу Решение № 7793 от 15.12.2014 г. по адм. дело № 3955/2014 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), първо отделение, 17 състав. С обжалваното решение е отменен по жалба на [фирма] ревизионен акт № 200-1304696/18.09.2013 г., издаден от Е. А. В. на длъжност началник сектор "Ревизии", възложила ревизията и Н. И. У. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП С., ръководител на ревизията, в частта изменена с решение № 482 от 17.03.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" – [населено място] при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да бъде отхвърлена жабата на [фирма] срещу РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - [фирма], в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил ревизионен акт № 200-1304696/18.09.2013 г., издаден от Е. А. В. на длъжност началник сектор "Ревизии", възложила ревизията и Н. И. У. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП С., ръководител на ревизията, в частта изменена с решение № 482 от 17.03.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" – [населено място] при ЦУ на НАП, с който акт на [фирма] (към настоящия момент [фирма]) е отказан данъчен кредит за данъчни периоди м. 09 и м. 10. 2011 г. в размер 857 751, 01 лева. С обжалваното решение съдът е уважил жалбата на [фирма] изцяло, като е приел, че ревизионният акт в съответната част е издаден от компетентен орган по приходите на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК след надлежно възложена ревизия и отговаря на изискванията за форма по чл. 120 ДОПК. Относно материалната законосъобразност на РА първоинстанционният съд е изложил съображения за липсата на основание за отказване правото на данъчен кредит, тъй като е приел, че от събраните в хода на производството доказателства се оборват направените от приходната администрация изводи за липсата на реално извършени доставки. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. АССГ е извършил дължимата проверка по чл. 160, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, като е разгледал и се е произнесъл по всички основания за законосъобразност на ревизионния акт, предмет на съдебен контрол, но неправилно е приел, че актът е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК. От доказателствата по делото се установява, че процесният ревизионен акт е издаден във връзка с решение № 300 от 18.02.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - [населено място] при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 155, ал. 4 ДОПК е отменен предходен ревизионен акт № 2101206041 от 21.08.2012 г. и преписката е върната на органите по приходите за нова ревизия. По този начин е възстановена висящността на ревизионното производство, за което няма спор по делото, че е образувано преди 01.01.2013 г. /първата ЗВР е издадена на 20.10.2011 г. /. Нормата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК е изменена с ДВ, бр. 82/2012, в сила от 1.01.2013 г. и същата предвижда, че ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за възражения. Съгласно § 35 от ПЗР на ЗИД ДОПК /ДВ, бр. 82/2012 г. в сила от 1.01.2013 г. / всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизане в сила на този закон, се довършват по досегашния ред. В този преходен режим попадат образуваните и висящи ревизионни производства, по които преписката е върната за нова ревизия от решаващия орган, тъй като съгласно чл. 155, ал. 6 от ДОПК, с решението по чл. 155, ал. 4 ДОПК не се поставя началото на ново ревизионно производство. Следователно производството по извършване на процесната ревизия, се явява образувано и висящо към момента на изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК /ДВ, бр. 82/2012/, поради което и на основание § 35 от ПЗР на ЗИД ДОПК е приложим действащият до 1.01.2013 г. ред за издаване на ревизионния акт, който изисква компетентният орган по приходите да бъде оправомощен със заповед на органа, възложил ревизията. В случая по делото няма спор, че ревизионният акт е издаден от органа, възложил ревизията и от ръководител екип, които не са оправомощени със заповед по чл. 119, ал. 2 от ДОПК /в ред., действаща преди изм. с ДВ, бр. 82/2012 г. / и не разполагат с материална компетентност да издадат ревизионния акт на [фирма]. При липса на компетентност на органа - издател, ревизионният акт се явява нищожен. Като е приел, че актът е валиден, АССГ е постановил решението си в противоречие с чл. 119, ал. 2 във връзка с § 35 от ПЗР на ЗИД ДОПК, поради което и на основание чл. 218, ал. 2 АПК във връзка с чл. 221, ал. 1 АПК то следва да бъде отменено изцяло. Спорът следва да се реши по същество като на основание чл. 168, ал. 2 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК се прогласи нищожността на оспорения ревизионен акт. При този изход на спора, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 55 304, 40 лева, представляващи платена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции съгласно приложените доказателства и списък на разноски по чл. 80 от ГПК. С оглед на гореизложеното, Върховният административен съд, Осмо отделение,