Решение № 15449 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10610/2020 г.
ВАСV отделение14.12.2020 г.докладчик т Диана Добрева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на "А1 България" ЕАД срещу решение № 4365 от 3.08.2020 г., постановено по адм. дело № 14237/2019 г. по описа на Административен съд София - град, в частта й срещу първия, втория и третия диспозитив на решението и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4365 от 3.08.2020 г., постановено по адм. дело № 14237/2019 г. по описа на Административен съд София - град, в останалата му обжалвана част. ОСЪЖДА "А1 България" ЕАД да заплати на Комисията за защита на личните данни сумата 100 (сто) лева разноски. Решението може да се обжалва в 7 дневен срок в прекратителната му част с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд, а в останалата част е окончателно.
Мотиви
Решение № 15449 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10610/2020 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "А1 България" ЕАД, подадена срещу решение № 4365 от 3.08.2020 г., постановено по адм. дело № 14237/2019 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Иска се отмяна на съдебния акт в цялост като неправилен на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) оспорва жалбата в писмено становище. Счита същата за частично недопустима и по същество за неоснователна. Ответниците "Неб Къмпани" ЕООД и И. Джепков не са изразили становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба и алтернативно за нейната неоснователност. Настоящата инстанция счита, че касационното оспорване е частично недопустимо и частично неоснователно поради следното: С втория и третия диспозитив на решението си АССГ е отменил Решение № ППН-01-159/2017 от 03.09.2019 г. на КЗЛД в санкционната му част по т. 5, с която на основание чл. 83, § 4, б. "а" във връзка с чл. 58, § 2, б. "и" от Регламент (ЕС) 2016/679 на "А1 България" ЕАД, в качеството му на администратор на лични данни, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД (отм.); , респективно чл. 25, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, а преписката е върната на органа за ново произнасяне. Този резултат е благоприятен за касатора, поради което липсва правен интерес от обжалването му в тази част и касационната жалба следва да се остави без разглеждане. Недопустима, отново поради липса на правен интерес, е и касационната жалба на "А1 България" ЕАД срещу първия диспозитив на първоинстанционното решение, предвид обстоятелството, че в посочената част е налице произнасяне по отношение на друго дружество, различно от касатора, а именно "Неб Къмпани" ЕООД и не се засягат права и интереси на касатора. Касационната жалба е единствено допустима в частта, обективирана в четвъртия диспозитив на решението на АССГ, с която е отхвърлена жалбата на "А1 България" ЕАД срещу т. 4 от решението на КЗЛД, с което е обявена за основателна жалба с рег. № ППН-01-159/14.11.2017 г. на Джепков относно сключения на 16.08.2017 г. договор и приложенията към него. В тази част касационната жалба е неоснователна по същество. Установената по делото фактическа обстановка е безспорна, а именно личните данни на лицето, сезирало КЗЛД, са обработени незаконосъобразно във връзка със сключен договор за предоставяне на мобилни услуги и допълнителни пакети. Данните на Джепков са обработени от касатора във връзка със събиране на произтичащи от договора задължения, за целите на което същият се съхранява от мобилния оператор. Макар данните, съдържащи се в договора, да са събрани не от А1, а от "Неб Къмпани" ЕООД, за мобилния оператор не е отпаднало, а напротив е налице задължение, произтичащо от чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД (отм.); , респективно след 25.05.2018 г. по чл. 25, § 1 от Регламента, да предприеме необходимите технически и организационни мерки за защитата им от неправомерно обработване от данните. По делото са налични разписани от оператора инструкции и мерки за защита на данните, които в конкретния случай следва да се приеме, че са само формални, доколкото не са приложени и не са спазени по отношение на процесния договор, във връзка с който са обработени личните данни на Джепков. В подкрепа на това заключение е обстоятелството, че на стр. 1 от договора е посочено, че е сключен с "Мобилтел" ЕАД (чийто правоприемник е А1), като графата партньор на "Мобилтел" не е попълнена. Същата съгласно уточненията се попълва в случай, че договорът е подписан в магазин от партньорската мрежа, както се установи от събраните по конкретния случай доказателства. Отделно от това по преписката липсват доказателства, например приемо-предавателни протоколи и други, за това кога и как договорът е предаден на мобилния оператор. Не на последно място в договора и приложенията към него са налице разминавания в името на абоната, които не са констатирани от А1, а именно в първа страница е посочен като Джепков, а на втора и трета страница като Джелев, същият е посочен в приложенията като Джелков, като следва да се отбележи, че на стр. 2 след т. 6 на договора липсва подпис на абоната, т. е. договорът не съдържа всички реквизити, а съдържащите се такива са противоречиви и неточни. Тези несъответствия не са констатирани от А1 и въпреки уведомяването от страна на Джепков на 6.11.2017 г. дружеството не е предприело организационни мерки за прекратяване на неправомерното обработване или поне за проверка по случая, а е налице пасивно поведение на администратора. Доводите на оператора, че КЗЛД е следвало да установи какви са необходимите мерки за защита на обработваните от дружеството лични данни, не намират опора в нормативната база. Предвид изложеното не са налице основания за отмяна на решението на АССГ в тази му част и то следва да се остави в сила, като изложените от съда мотиви изцяло се споделят от касационната инстация съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. При този изход на делото основателно е искането на КЗЛД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което се определя на 100 лева, за чието заплащане следва да се осъди касатора. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,