Решение № 1713 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1566/2015 г.

Решение № 1713 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1566/2015 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика град Варна против решение № 2890 от 17.12.2014 г. на Административен съд, град Варна постановено по адм. дело № 2269/2014 г., с което е отменен ревизионен акт № 031304843/10.03.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП град Варна в качеството им на орган възложил ревизията и ръководител екип, потвърден с решение № 235/29.05.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" град Варна. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора в процесния случай за придобия от Волга - К7 ООД автомобил не са начислени разходи във връзка с използването му, поради което е използван за цели различни от дейността на дружеството или за лични нужди, представляващи безвъзмездни услуги по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗДДС, които са приравнени на възмездни и подлежат на облагане. Позовава се на решението на Съда на ЕС по дело С-153/11. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Волга -К7 ООД, чрез адв. Нели Димитрова оспорва касационната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното решение, по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на съдебен спор пред административния съд е бил ревизионен акт, в частта, в която на Волга-К7 ООД са установени задължения по ЗДДС за данъчен период 01- 04.2009 г. и 01-12.2010 г. в общ размер на 8735.47 лева и съответните лихви от 3572.44 лева. С обжалваното решение съдът е отменил ревизионния акт в оспорената част, като е приел, че е издаден в нарушение на материалния закон. От фактическа страна съдът е установил, че ревизираното дружество е придобило актив - МПС, за което е ползвало право на данъчен кредит. В мотивите на решението е посочено, че фактите, на които се основават органите по приходите и по-конкретно обстоятелството, че дружеството не е отчитало разходи във връзка с използването на процесния автомобил и последният не е бил отдаван под наем, освен за период от 6 месеца, не може да се направи извод, че автомобилът е използван за лични нужди на данъчнозадълженото лице, собственика, работниците, служителите или трети лица. Според съда в тежест на органите по приходите е да установят използването на автомобила изобщо, както и използването му за извършване на безвъзмездни доставки. В случая липсват данни, събрани при ревизията, от които да се установи, че през ревизираните периоди превозното средство е било ползвано по какъвто и да е начин, тъй като разходи във връзка с използването му не са осчетоводени. Липсват данни за междинни установявания на километража, за да се приеме, че са извършвани услуги именно през процесните периоди. Осчетоводените разходи за амортизации не са преки разходи, свързани с извършването на безвъзмездни доставки и не установяват извършването на конкретни услуги с автомобила. Решението е правилно. Облагането в разглеждания случай е чрез начисляване на ДДС, на основание чл. 82, ал. 1 и чл. 86 във връзка с чл. 9, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗДДС. Нормата, в приложимата й за ревизираните периоди редакция от ДВ бр. 63/2006 г., в сила от 1.01.2007 г. съдържа фикция, по силата на която за възмездна доставка на услуга се счита и предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или на трети лица, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит /по т. 1/, както и безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или на трети лица /т. 2/. Данъчната основа на възмездни доставки по чл. 9, ал. 3 ЗДДС се определя съгласно чл. 27, ал. 2 ЗДДС и представлява сумата на направените преки разходи, свързани с извършването им. В конкретния случай, по делото е установено и не е било спорно между страните, че Волга - К7 ООД е упражнило право на данъчен кредит в общ размер от 26230.54 лева в данъчен период м. 12.2008 г. за покупка на автомобил AUDI Q7, брой места 6+1, по четири фактури, издадени от Порше Лизинг БГ ЕООД. Не е било спорно и обстоятелството, че автомобилът е заведен като актив на дружеството по счетоводна сметка 205 "Транспортни средства". Установените задължения по ЗДДС са резултат от начислен ДДС на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, поради осъществяването на безвъзмездни услуги, които по силата на закона са приравнени на възмездни доставки. Правилно съдът е приел, че фактите, които се посочени в ревизионния акт не обосновават условията за приложение на фикцията по чл. 9, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗДДС. Обстоятелствата, въз основа на които органите по приходите са направили извод за безвъзмездно предоставяне на услуги на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците или служителите или на трети лица, са следните: основната дейност на Волга - К7 ООД е отдаване под наем на собствени дълготрайни активи съгласно писмените обяснения на управителя Олга Кузнецова; при ревизията е представен един договор за наем от 30.03.2009 г., сключен с търговското дружество Станислав - 91 ЕООД за срок от 6 месеца. Според писмените обяснения на наемателя автомобилът е върнат на наемодателя още в края на първия месец, тъй като се е оказал неподходящ за дейността му; за периода от м. 10.2008 г. до м. 12.2010 г. е издадена една фактура за отдаване под наем на процесния автомобил; в счетоводството на дружеството не са отчитани никакви разходи /за гориво, за командировки/ във връзка с използването на автомобила, не са начислявани и отчитани разходи, свързани с експлоатацията на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност по чл. 204, ал. 3 ЗКПО, в хода на ревизията е извършена констатация по километража на автомобила и към 27.11.2013 г. /три години след ревизирания период/ са установени показания от 157889км. Правилно съдът е приел, че тези обстоятелства не доказват извършването на безвъзмездни услуги по смисъла на чл. 9, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗДДС през ревизираните периоди. В хипотезата на начисляване на ДДС, какъвто е и процесният случай в тежест на органите по приходите е да установят обстоятелството, че автомобилът е използван по начина, указан в посочената разпоредба. В случая посочените от органите по приходите фактически основания не обосновават извършването на безвъзмездни услуги с поцесния актив в полза на собственика и персонала на дружеството или на трети лица. Поради това правилно съдът е приел, че не са налице предпоставките за приложението на установената от закона фикция и за възникването на задължение за начисляване на ДДС по чл. 82, ал. 1 във връзка с чл. 86 ЗДДС върху данъчна основа по чл. 27, ал. 2 ЗДДС. Тълкуването на чл. 168 от Директива 2006/112/ЕО, дадено в решението на Съда на ЕС по дело С-153/11 от ДОПК, на което се позовава директорът на дирекция ОДОП град Варна не променя горните изводи. Съгласно цитираното решение употребата на включената в стопанските активи на задълженото лице стока за лични нужди или за нуждите на персонала или най-общо за цели, различни от икономическата дейност се приравнява на възмездна доставка на услуги и подлежи на облагане съгласно чл. 26, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО, транспонирана в чл. 9, ал. 3 от ЗДДС. В случая не е установена именно употреба на процесния актив при условията, визирани в цитираните норми от директивата и националния закон, за да се приеме, че е налице посоченото основание за облагане. Неизвършването на независима икономическа дейност от задълженото лице за определен период от време само по себе си не е разнозначно на употреба на стоката за лични нужди или за цели, различни от икономическата дейност на задълженото лице. С оглед на изложеното следва да се приеме, че обжалваното решение, с което установените задължения по ЗДДС са отменени, е постановено в съответствие с доказателствата по делото и приложимия по време материален закон, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора основателно се явява искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски в касационното производство в размер на 900 лева, платено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 21.01.2015 г. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,