Решение № 5372 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10791/2009 г.

Решение № 5372 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10791/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на областния управител на област с административен център гр. Варна, подадена против решение № 989 от 09.06.2009 г., постановено от Варненски административен съд, второ отделение, ХХ състав, по адм. д. № 2728/2008 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушения на материалния закон. Според жалбоподателя съдът незаконосъобразно го е задължил при новото проектиране на имоти № № 1031 и 4020 да се съобрази с изискванията за урбанизирана територия по ЗУТ и със съществуващите трайни насаждения и кладенец в новообразуван имот № 4020. Касаторът моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата срещу ПНИ като неоснователна. Ответникът - Пламен Лефтеров Ненов от гр. Варна не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - Атанас Иванов Жеков от гр. Варна също не заявява мнение по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за оставане в сила на обжалваното решение, защото е обосновано и законосъобразно и сочените касационни основания за отмяна са несъстоятелни. Основателно е само възражението на касатора, че изграденият кладенец, попадащ в имот № 4020 по смисъла на § 1в, ал. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ не е съоръжение, което не позволява възстановяване на собствеността, прието от съда като допуснато нарушение на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ при изработването на ПНИ, тъй като в случая ЗСПЗЗ е специален, а ЗУТ - общ при изработване на ПНИ. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 989 от 09.06.2009 г. е отменена заповед № РД - 08 - 7706 - 178/05.06.2008 г. на областния управител на област с административен център гр. Варна за одобряване плана на новообразуваните имоти на с. о. "Манастирски рид, бялата чешма и дъбравата", землище кв. Виница, гр. Варна, в частта относно новообразуваните имоти с № № 1130 и 4105 по жалба на Пламен Лефтеров Ненов. С решение № 1051 от 17.06.2009 г. е допусната поправка на ЯФГ като номерата на имотите следва да се четат № № 1031 и 4020. С диспозитива на атакуваното решение преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона в мотивите на същото решение. За да достигне до този резултат Варненският административен съд е отхвърлил твърдението на жалбоподателя, че двата имота не отговарят на изискванията по ЗУТ за площ - те са 600 кв. м и 416 кв. м. Не е прието и възражението, че вписаните като собственици на имот № 4020 в регистъра на имотите към ПНИ - "наследниците на Атанас Иванов Жеков" нямат възстановено право на собственост върху имот, включващ двата спорни имота, но е констатирано, че Атанас Иванов Жеков е жив и същият следва да се впише в регистъра като собственик на имот № 4020. Освен това с обжалваното решение е правилно е преценено, че споровете във връзка с подобренията ще се решат в друг процес и тяхното наличие не е пречка за обособяване на новообразуван имот за бившия собственик. Въпреки изложените съображения, първоинстанционният съд се е произнесъл за отмяна на оспорената заповед, защото е приел, че имотът на ползвателя № 1031 по ПНИ остава без собствен водоизточник, защото при проектирането на двата имота не било съобразено наличието на съоръжение на техническа инфраструктура - кладенец. Настоящият съдебен състав не споделя това становище на Варненския административен съд, защото кладенецът, попадащ в имот № 4020 съобразно § 1в, ал. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ не е съоръжение, което не позволява възстановяване на собствеността, поради което установеното от съда несъответствие с материалноправната норма на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ не е налице. Следва да се има предвид фактът, че изслушаните вещи лица са вписали в приетите СТЕ, че при липса на самостоятелен водоизточник в имот № 1031, той може да бъде изграден за нуждите на собствениците на този имот. Ако се приеме обратното - отразяването на горепосочения кладенец в имот № 1031, тогава новообразуваният имот № 4020 би останал без водоизточник, което отново би било същото нарушение. По отношение на възражението на касатора против изводите на съда, че изискванията относно минимално необходимата площ по ЗУТ биха се нарушили при разширяване на улиците, необходими за достъп до двата имота, настоящият съдебен състав намира за основателно. Минималният размер на площта на новообразуваните имоти на бившите собственици е изрично зададен в чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ - 250 кв. м, а изискванията по ЗУТ относно урбанизирани територии, уредени в чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ се отнасят до имотите на бившите ползватели, тъй като горепосочената разпоредба се тълкува във връзка с ал. 2 на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, касаеща само имотите, предоставени за ползване, а не реално възстановените имоти на бившите собственици. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира за основателно възражението на касатора против указанието, дадено в мотивите на обжалваното решение за съобразяване наличието на трайни насаждения при новото проектиране на двата спорни имота. Това е така, защото при граматическото тълкуване на нормата на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ се установява, че е използван съюза "или" при изброяването на трайните насаждения и съоръженията, поради което съобразяването с тях е алтернативно, а не кумулативно. Това изброяване съответства на двете различни хипотези при преобразуване на правото на ползване в правото на собственост - в първия случай придобиването на собствеността от ползвателите е на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, когато имотът е застроен, а в хипотезата на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ имотът е закупен от ползвателите, защото в него има лозе или овощна градина, тоест има трайни насаждения. В конкретния случай на Пламен Лефтеров Ненов е признато право на закупуване по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ като застроен имот, поради което нормативно задължително е при обособяването на имота да се съобразят съществуващите в него сгради и съоръжения, но не и трайните насаждения, които са от правно значение при ситуиране на имот, придобит на основание § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Независимо от гореизложените доводи, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение е правилно като краен резултат, защото първоинстанционният съд точно е преценил, че при проектирането и изработването на ПНИ административният орган не е съобразил изискването на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ за осигуряване на достъп на имотите до улица или път, с минимална ширина между границите им, не по-малка от 5 м, а при задънена улица, същата да е с ширина не по-малко от 3.50 м. По делото няма спор и това е потвърдено от приетите съдебно-технически експертизи, че такива улици за имотите не са предвидени - за имот № 1031, достъпът до него е проход от 1 м., а за № 4020, той е 3.15 метра. Посоченото нарушение е достатъчно, за отмяна на оспорения административен акт и преписката да бъде върната на областния управител за ново произнасяне със задължителни указания да се съобразят минималните изисквания за достъп на новообразуваните имоти до улици. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение