Решение № 10800 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4220/2020 г.

Решение № 10800 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4220/2020 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на И. Стефанова, подадена чрез адвокат И. Найденов против решение № 211/7.02.2020 г., постановено по адм. дело № 2365/2019 г. по описа на Административен съд гр. Бургас, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на касатора против против Решение № 1040-02-99/26.08.2019 г. на Директора на ТП на НОИ Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № РВ-3-02-00594389/17.07.2019 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО на ТП на НОИ Бургас, с което на жалбоподателката, на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО е разпоредено възстановяване на недобросъвестно получено за периода 2.07.2018 г. до 4.10.2018 г. парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване в размер на 1288, 74 лева общо, от които 1 184, 08 лева главница и 104, 66 лева дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради съществени съдопроизводствени нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендират се разноски. Ответната страна по жалбата Директорът на ТП на НОИ Бургас не взема становище. Представителят на ВАП изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на Административния съд да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При постановяване на контролираното решение не са допуснати съществени съдопроизводствени нарушения, нарушения на материалноправните разпоредби на закона и необоснованост, като същото се явява правилно и законосъобразно. По силата на Трудов договор от 22.06.2018 г. И. Стефанова е била назначена на длъжност организатор дейности в дружеството "Ф. ЕНД КО С." ООД. В ТП на НОИ Бургас са били представени три броя болнични листове, удостоверяващи временната й неработоспособност, както следва: № Е20181687383 с период на временната неработоспособност 2.07.2018 г. - 5.08.2018 г. включително, № Е20181898200 с период на временната неработоспособност 6.08.2018 г. - 4.09.2018 г. включително и № Е20181898331 с период на временната неработоспособност 5.09.2018 г. - 4.10.2018 г. включително. Впоследствие е установено, че в Регистъра на осигурените лица за периода на неработоспособността (2.07.2018 г. - 4.10.2018 г.) по болничните листове за жалбоподателката не са подавани данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Безспорно е установено по делото, че в хода на извършената проверка е посетен адреса по седалище на дружеството в гр. Бургас, ул. "Апостол Карамитев" № 10, офис 13, като резултатите от това посещение са обективирани в Протокол № ПТ-5-02-00562021/7.05.2019 г. Видно от този протокол, при посещението е установено, че на посочения адрес се намира сграда с 15 офиса. В офис № 13, находящ се на етаж 5 се е помещавала фирма "Български експерт" ООД, предлагаща услуги като имиграционен център, счетоводни услуги и регистрация на фирми. Работещите във въпросното дружество лица са заявили, че този адрес се използва при регистрация на фирми на чуждестранни лица, както и че дружество "Ф. ЕНД КО С." ООД никога не е било обслужвана счетоводно от кантората. В хода на извършената проверка, жалбоподателката е изготвила писмени обяснения вх. № 1042-02-71 #3/27.05.2019 г., в които е посочила, че е била назначена на 26.06.2018 г. на длъжност оператор дейности като работата на фирмата е била дистрибуция на бонбони и търговия с имоти и туризъм. Договора е сключила съсъ счетоводителя и не познава управителя на фирмата. Болничните е представяла на счетоводителя. За периода преди излизането й в болнични е била в готовност да приема поръчки по телефона. Във връзка с така заявените твърдения, проверяващия служител от ТП на НОИ Бургас е приел, че не са установени данни и доказателства Стефанова да е упражнявала дейност в проверявания осигурител и за нея да е възникнало осигуряване по смисъла на чл. 10 от КСО. Предвид резултатите от извършената проверка, обективирани в цитирания констативен протокол, Ръководителят на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Бургас е постановил Разпореждане № РВ-3-02-00594389/17.07.2019 г., с което е разпоредил Стефанова да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 2.07.2018 г. до 4.10.2018 г. в размер на 1288, 74 лева, от които 1184, 08 лева главница и 104, 66 лева дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение. Като мотиви за постановяване на разпореждането е посочено, че съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност, а от извършената проверка е установено, че за Стефанова не е възникнало основание за осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО, поради което няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване. По нейна жалба срещу цитираното разпореждане, Директорът на ТП на НОИ Бургас е постановил Решение № 1040-02-99/26.08.2019 г., с което е оставил в сила Разпореждане № РВ-3-02-00594389/17.07.2019 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Бургас. За да постанови решението си, първоинстанционният съд правилно е възприел, че оспореното решение е издадено от посочения в чл. 117, ал. 3 КСО компетентен орган – ръководителя на териториалното поделение на НОИ. Решението е в предписаната от закона писмена форма, с всички необходими реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, като при постановяването му не са допуснати нарушения на процесуалните правила. В хода на административното производство са събрани достатъчно доказателства, изясняващи фактическата обстановка. Тези доказателства са подложени на задълбочена преценка, при която са изведени обосновани изводи. Липсва и противоречие на материалния закон. Правилно е преценил, че по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ трудовия договор между "Ф. ЕНД КО С." ООД и жалбоподателката е регистриран в ТД на НАП на дата 22.06.2018 г. и на 28.05.2019 г. е подадена дата за прекратяването му, считано от 5.10.2018 г. По делото не е приложен нито екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, нито копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, които документи би следвало да са връчени на жалбоподателката преди започването й на работа. Не са ангажирани доказателства, нито са представени по делото екземпляри или копия от трудовия договор и от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, които следва да са й връчени преди започване на работа. Законосъобразна е арументацията на първоинстанционния съд, че жалбоподателката не е притежавала качеството на "осигурено лице" по смисъла на цитирания § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. С оглед на обстоятелството, че същата не е притежавала качеството на осигурено лице, то полученото от нея парично обезщетение по чл. 40, ал. 1 от КСО за временна неработоспособност, поради общо заболяване се явява недобросъвестно получена сума за осигурително плащане. В чл. 114, ал. 1 от КСО е указано, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Решението на Административния съд е правилно. При постановяване на решението съдът е обсъдил правно релевантните за спора факти и направил обоснован извод за незаконосъобразност на административния акт. Не са налице касационни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Доводите на касатора са били наведени и обсъдени и от първоинстанционния съд и не са налице основания за промяна изводите на съда. Първоинстанционният съд подробно е установил релевантните за спора факти и обстоятелства в съответствие със събраните по делото писмени доказателства като е формирал законосъобразни и обосновани изводи. Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентния орган по чл. 117, ал. 3 КСО - ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ, в предвидената от чл. 59, ал. 2 АПК форма, актът е мотивиран с фактическите и правни основания за издаването му – чл. 55 КСО. Не са допуснати нарушения на производствените правила, които да са от категорията на съществените, не са нарушени правата на страните в производството. Правилно първоинстанционният съд и Директорът на ТП на НОИ са преценили, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че Стефанова не е декларирала че е извършвала конкретна трудова дейност, а че е била в готовност да осъществява такава. Не е доказано кой е възлагал задачи на касатора, в кои електронни сайтове е извършвала проучвания, към кого и по какъв начин е отчитала свършената от нея работа през съответния работен ден. В подкрепа на изводите на административния съд, следва да се подчертае и фактът, че в регистъра на осигурените лица за периода на неработоспособността (2.07.2018 г. - 4.10.2018 г.) по болничните листове за жалбоподателката не са подавани данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. За същата не са подавани данни с декл. обр. № 1 в Регистъра на осигурените лица. Действително са налице достатъчно доказателства, единствено относно факта, че по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ трудовия договор между "Ф. ЕНД КО С." ООД и И. Стефанова е регистриран в ТД на НАП на дата 22.06.2018 г. и на 28.05.2019 г. е подадена дата за прекратяването му, считано от 5.10.2018 г. Тезата на жалбоподателя за неправилност на правния извод не се подкрепя от доказателствата, поради което липсват касационни основания за отмяна на решението. Споделят се изцяло и изводите на първоинстанционния съд, поради което същите не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички релевантни факти от значение за спорното право, като е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. С оглед на изложеното, съдът счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,