Решение № 12964 от 3.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7597/2010 г.

Решение № 12964 от 3.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7597/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ивана Василева Шопова и Георги Василев Шопов, двамата от с. Рогош, обл. Пловдив, против Решение № 617 от 26.04.2010 г., постановено по административно дело № 2230/2009 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Наведените от касаторите доводи за неправилност на съдебния акт са относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението на Пловдивския административен съд и връщане на делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, като се претендира и присъждане на направените по делото съдебни разноски и разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) не изразява становище по касационната жалба, а ответниците Адриана Костадинова Дойкова и Кирил Дишков Дойков, двамата от с. Рогош, обл. Пловдив, чрез пълномощника си в писмено становище я оспорват и молят тя да не се уважава, да се потвърди първоинстанционното съдебно решение като правилно и да им се присъдят деловодните разноски за производството пред ВАС. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Пловдив, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Ивана Василева Шопова и Георги Василев Шопов против заповед № КД-14-16-420 от 01.07.2009 г. на началника на СГКК (Службата по геодезия, картография и кадастър) - Пловдив, с която на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 и чл. 54, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) е одобрено изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри (КК и КР) на с. Рогош, общ. Марица, за поземлени имоти с идентификатори 62858.501.736 и 62858.501.737, състоящо се в коригиране на границата между имотите по регулация и съдебно решение и нанасяне на новите имоти с идентификатори 62858.501.4095 с площ от 838 кв. м, собственост на Адриана Костадинова Дойкова, и 62858.581.4096 с площ 1 822 кв. м., собственост на Ивана Василева Шопова и Георги Василев Шопов. Решението на Административен съд - Пловдив, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба и в писмената защита за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Обосновано и в съответствие с материалния закон в проверяваното решение е прието, че оспорената пред Пловдивския административен съд заповед е законосъобразна. Съгласно нормата на чл. 53, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър и чл. 62, ал. 6 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (НССПКККР), когато непълнотите или грешките в основните данни на кадастралната карта и кадастралните регистри са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. По делото са налице данни, че между Дойкови и Шопови е възникнал спор за материално право досежно процесните имоти, който е бил решен с влязло в сила решение на Пловдивския районен съд. Поисканата от Адриана Дойкова промяна в КК и КР, която се базира на установеното в това решение, е инициирана в съответствие с изискванията на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР и чл. 62, ал. 6 от горецитираната наредба след разрешаване на спора за материално право по съдебен ред. Съставеният съгласно чл. 53, ал. 3 от ЗКИР Акт за непълноти и грешки не е подписан от пряко заинтересуваните собственици Шопови, което обаче не опорочава процедурата, защото съгласно чл. 62, ал. 5 от НССПККР, актът за непълноти и грешки не се подписва от пряко заинтересованите лица при изпълнение на влязло в сила съдебно решение - т. е. липсващото съгласие на Ивана и Георги Шопови е заместено от силата на пресъдено нещо на съдебно решение № 93/12.10.2005 г. по гражданско дело № 8082/2004 г. по описа на Пловдивския районен съд, разрешило спора за материално право между тях и Адриана и Кирил Дойкови. Постановената след това заповед за одобряване на исканото изменение в КК и КР (оспорена пред АС - Пловдив) е издадена в изпълнение на визираното съдебно решение на Районен съд - Пловдив от компетентния за целта орган (овластен по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР) в кръга на предоставените му правомощия, в предвидената от закона форма, при стриктно спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с изискванията на материалния закон. Налице е и приложното поле на цитираната като материалноправно основание в заповедта разпоредба на чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, понеже в случая се касае за непълнота в кадастралната карта и кадастралните регистри досежно местоположението на границата между процесните имоти (спорът за местоположението на границата е решен съгласно чл. 20, ал. 2 от НССПКККР по съдебен ред), която преди одобреното изменение не съответства на действителните права на собственост. Достигайки до такива изводи и като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила. Не могат да бъдат споделени инвокираните възражения от касаторите, които по същество обосновават тезата, че Пловдивският административен съд, като не е преразгледал спора за материално право между Дойкови и Шопови, решен с влязлото в сила решение № 93/12.10.2005 г. по административно дело № 8082/2004 г. на Пловдивския районен съд, е нарушил материалния закон. Цитираното решение обвързва със сила на пресъдено нещо участвалите в процеса, като Шопови са участвали в него като страна, и с приключването му с влязъл в сила съдебен акт, пътят им на правна защита е преклудиран. Твърдяното в касационната жалба нарушение на процесуалните правила при издаване на обжалваната заповед с оглед допускането на поправка в кадастралната основа без дадено съгласие от всички заинтересовани лица също не е налице, поради това, че (както бе отбелязано и по-горе), поправката в кадастъра се прави въз основа на влязло в сила решение, по което Шопови са били страна, който факт замества липсващото тяхно съгласие. Предвид изхода на спора не следва да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а касаторите трябва да бъдат осъдени да заплатят на всеки от ответниците Адриана и Кирил Дойкови направените поотделно от тях разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред тази инстанция в размер на по 400 лв. (видно от приложените договори за правна защита и съдействие). Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,