Решение № 1888 от 21.2.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на СИМЕКС- ЯМБОЛ ЕООД със седалище и адрес на управление: [населено място], община Тунджа, [улица], представлявано от управителя- Г. Георгиев, насочена срещу Решение 72/ 20.04.2022г. по адм. дело 269/ 2021г. на Административен съд- Ямбол. В касационната жалба са развити доводи, че решението е необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касационният жалбоподател оспорва изводите на съда, относно липсата на предпоставките по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Изразява несъгласие с изводите на съда за недоказани, претърпени от ищеца имуществени вреди и липса на причинно- следствена връзка между незаконосъобразната дейност на административния орган и възникналата от това имуществена вреда. Касационният жалбоподател в открито съдебно заседание, чрез адв. К. Георгиев, моли да се отмени решението на първоинстанционния съд като неправилно, незаконосъобразно и да се уважи предявения иск. Счита, че от събраните по делото доказателства, се установява основателността на същия, включително и неговия размер. Претендира разноски по делото. Ответникът Община Тунджа не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материално- правни норми. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалвания съдебен акт е отхвърлен, предявеният от СИМЕКС- ЯМБОЛ ЕООД- [населено място], община Тунджа, иск срещу Община Тунджа с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК, с претенция за сума в общ размер на 152500 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразен административен акт Разпореждане 4 от 14.04.2014г. на главния архитект на Община Тунджа, ведно със законна лихва върху исковата претенция от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата. Решаващият съд за да достигне до този правен резултат е установил от фактическа страна, че на 11.12.2006г. главният архитект на Община Тунджа е издал Разрешение за строеж 154, с което е разрешил на дружеството да извърши строителство в процесния имот на Конна база ЗП- 998 кв. м., РЗП- 1139, 89 кв. м. С Удостоверение 5300-1175 от 16.07.2007г. било установено, че разрешеният строеж е завършен на 75% и може да бъде предмет на прехвърлителна сделка. Посочил, че по искане на БМГ АГРО ООД- гр. Стралджа, главният архитект на община Тунджа, издал на основание чл.148, ал.4 и чл.161, ал.1 от ЗУТ Разпореждане 4/ 14.04.2014г., с което заличил СИМЕКС- ЯМБОЛ ООД в Разрешение за строеж 154/11.12.2006г. и вписал в същото като възложител, собственик БМГ АГРО ООД. С удостоверение 30 от 10.09.2014г. строежът с възложител СИМЕКС - ЯМБОЛ ЕООД бил въведен в експлоатация. Адм. съд установил, че СИМЕКС- ЯМБОЛ ООД обжалвал Разпореждане 4/14.04.2014г. на главния архитект на община Тунджа. Със Заповед ДК-10-ЮИР 76/14.08.2015г. на началника на РДНСК- ЮИР, влязла в сила на 16.11.2016г., Разпореждане 4 от 14.04.2014г., издадено от главния архитект на Община Тунджа е отменено като незаконосъобразно. По делото били събрани гласни доказателства и била назначена съдебно техническа експертиза, от заключението по която се установило, че към 02.05.2014г. ищецът не е разполагал с необходимите строителни книжа, за да бъде въведен строежа в редовна експлоатация по предвидения в ЗУТ ред. От правна страна решаващият съд е преценил, че по делото безспорно е установено наличието на незаконосъобразна дейност на административен орган. Приел, че не са налице останалите два кумулативно изискуеми елемента, необходими за реализиране на отговорността на община Тунджа по реда на чл.1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно наличие на претърпени имуществени вреди и пряка причинно- следствена връзка между незаконосъобразната административна дейност и настъпилия вредоносен резултат. По делото били събрани доказателства относно невъзможността на ищеца да изпълни договорните си задължения по представения по делото договор за наем от 02.04.2014г., тъй като съгласно него уговореното ползване на имота следвало да бъде предадено на 02.05.2014г., а към този момент имотът не е бил въведен в експлоатация. От събраните доказателства не можело да се приеме, че за ищеца били настъпили претендираните имуществени вреди. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, намира постановеното решение за ПРАВИЛНО, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател- за неправилност на съдебния акт, поради необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Обжалваното решение на адм. съд е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдържанието на решението отговаря на предмета на делото с изложени конкретни правни изводи по спорните въпроси чл. 172а, ал. 2 АПК. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател- за неправилно прилагане на материалния закон при постановяване на съдебния акт. Административният съд правилно е отхвърлил като неоснователна и недоказана исковата претенция за обезщетение за причинени имуществени вреди. Първоинстанционният съд обосновано е приел в мотивите си, че не са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за ангажиране на предвидената в закона отговорност за имуществени вреди. Кумулативно необходимите предпоставки за ангажиране на предвидената в закона отговорност за вреди са: 1. Незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие; 2. Незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; 3. Реално настъпили имуществени или неимуществени вреди от тези актове (действия или бездействия); 4. Пряка и непосредствена причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт (действия или бездействия) и вредоносния резултат. Правилно съдът е преценил наличието на първата предпоставка от чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради наличието на отменен по адм. ред- незаконосъобразен административен акт. Действително вреди се претендират от отменено Разпореждане 4 от 14.04.2014г. на главния архитект на Община Тунджа. Същото е обжалвано от ищеца и отменено със Заповед ДК-10-ЮИР 76/14.08.2015г. на Началника на РДНСК- ЮИР. Същата е влязла в сила на 16.11.2016г., след постановяване на Решение 12467/ 16.11.2016г. по адм. дело 4865/ 2016г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила Решение 32/ 11.03.2016г., постановено по адм. дело 170/ 2015г. по описа на Административен съд Ямбол. Същевременно неоснователността на претенцията е поради липсата на останалите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките за реализиране на отговорността на Община Тунджа по чл.1 ал. 1 от ЗОДОВ. В хода на съдебното производство ищецът не е доказал наличието на причинна връзка между отмененото, като незаконосъобразно разпореждане и претендираните вреди. Правилно адм. съд е преценил, че отмененото Разпореждане на главния архитект на Община Тунджа не е в пряка причинна връзка с претендираните имуществени вреди. Промяната в титуляра не се отразява на статута на строежа, за което е необходимо същия да бъде въведен в експлоатация. Не е доказана пряка причинно- следствена връзка между отмененото Разпореждане 4 от 14.04.2014г. на главния архитект на Община Тунджа и претендираните от касационния жалбоподател вреди от неполучен за периода 02.05.2014г.- 16.11.2016г. наем за процесния имот по Договора за наем от 02.04.2014г. Видно от чл. 1, ал. 2 от приложения към исковата молба договор за наем на Конна база, сключен на 02.04.2014г. между СИМЕКС- ЯМБОЛ ООД, като наемодател и ищеца като наемател, е уговорено ползването да бъде предадено от наемодателя на наемателя на 02.05.2014 г. Доказателствата по делото сочат, че към процесната дата - 02.05.2014 г., обектът не е бил въведен в експлоатация по предвидения за това ред в ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ. След като е установено, че обектът не е въведен в експлоатация към датата 02.05.2014 г., не може да се приеме, че за СИМЕКС- ЯМБОЛ ООД са настъпили претендираните вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от несъбран наем, което се дължи на невъзможност за изпълнение на поетото задължение- да предаде ползването на конната база на наемателя. В този смисъл договорът за наем изначално е бил сключен при липсата на годен предмет и не могъл да породи предвидените в него последици. В първоинстанционното производство ищецът не е доказал претърпени вреди под формата на претърпени загуби или пропуснати ползи. Договорът за наем е частен диспозитивен документ и неговата доказателствена сила се изразява само в това, че текстът му се смята за изявление на лицето, което го е подписало- чл. 180 ГПК. В случая нито една от хипотезите по чл.181 ГПК, за установяване на достоверна дата за трети лица на частният документ не е налице. Освен това с удостоверение 30 от 10.09.2014г. строежът е бил въведен в експлоатация, поради което ищецът е могъл да изпълни задълженията си по сключения договор за наем, но доказателства в тази посока не били представени в производството. По делото ищецът не е предоставил доказателства за извършени плащания по сключения договор. Пропуснатата полза по чл. 82 ЗЗД, във вр. с &1 от ЗОДОВ представлява реална, а не хипотетична вреда, като предположението за нея, винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на общо допускане за настъпване на увеличаването. Приходът не трябва да е случайна, а само закономерна последица от установените по делото обстоятелства, да е обективно, а не само субективно очакван като увеличение на имуществото. В случая ищецът не е доказал с преки доказателства, създаващи сигурно убеждение в съществуването на подлежащия на доказване факт и необходими да обезпечат успешно главно доказване, че за процесния период е била налична реална възможност от реализиране на приходи от имота. Предвид Тълкувателно Решение 3/ 12.12.2012 г. по Тълкувателно дело 3 по описа за 2012 г. на ОСГТК на ВКС, се налага извод, че не е установена имуществена вреда във вид на пропусната полза, доколкото първият и задължителен елемент на всяка пропусната полза е наличието на сигурност от увеличаване на патримониума на лицето, каквато сигурност по делото не е била доказана. Следва да се има предвид, че целта на ЗОДОВ е обезщетителна по чл.4 ЗОДОВ, чл. 82 ЗЗД, във вр. с & 1 ЗОДОВ и не следва да води до необосновано реализиране на приходи. Приобщените доказателства в тяхната съвкупност сочат, че не се доказват факти, които да обусловят обезвреда по реда на ЗОДОВ. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора и липсата на претенции за разноски от ответника, страните не си дължат разноски за настоящото касационно производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение