Решение № 6676 от 8.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12059/2014 г.

Решение № 6676 от 8.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12059/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР, отм.). Образувано е по касационна жалба на Николай Георгиев Атанасов от гр. Благоевград, против Решение № 1418/1.08.2014 г. по а. д. № 498/2014 г. на Административен съд, Благоевград (АСБл). Касационната жалба е подадена от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в законния срок, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение АСБл е отхвърлил като неоснователна жалбата на Атанасов против Заповед за задържане на лице рег. № 627/27.06.2014 г., издадена от полицай Алекси Христов Митев от 01 Районно управление "Полиция", Благоевград (РУП), с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР (отм.), във вр. с Докладна записка рег. № 11755/27.06.2014 г., е постановено задържането на касатора за срок от 24 часа. Недоволен от решението, Атанасов го обжалва. Счита, че то е неправилно като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на закона и е необосновано. АСБл не е съобразил, че принудителната административна мярка (ПАМ) е приложена, без да са налице посочените в закона основания за нея. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново, по съществото на спора, с което се уважи първоначалната му жалба и се отмени обжалваната заповед. Претендира за присъждане на направените от него разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът - полицай Митев от 01 РУП, с приложено по делото писмено "Възражение", взема становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), прие за установено от фактическа страна следното: Административен съд Благоевград, видно от мотивите на обжалваното решение е приел, че обжалваната заповед е издадена в законно установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, не възприема така направените фактически и правни изводи на АСБл. Доводът за постановяване на решението при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила е основателен. Съдът е изградил фактическите си изводи изцяло и само върху показанията на разпитания като свидетел служител на РУП - пол. Велко Валериев Чапкънов, без да съобрази показанията на свидетеля Ивайло Иванов Кантурски. Показанията на последния са съобразени само в случаите, когато подкрепят тези на Чапкънов. В мотивите на решението липсват изложени съображения досежно преценката на събраните доказателства - защо се дава вяра на единия свидетел, а такова се отказва на показанията на другия свидетел, което съставлява съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 276, ал. 2 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК. Нещо повече - съдът е приел, че в преписката не се съдържат данни за проявено лично, субективно отношение към жалбоподателя, каквито твърдение се съдържат в показанията на св. Кантурски (л. 65, абз. 2). Очевидно несъобразен е останал фактът, че всички "данни" по делото са само и единствено тези, съдържащи се в съдържанието на оспорената заповед и показанията на посочените двама свидетели които, както се посочи, очевидно си противоречат. Ако АСБл беше съобразил и правилно оценил показанията на св. Кантурски, приетата за установена фактическа обстановка би била различна от изложената в мотивите на АСБл. По посочената причина и поради несъответствието на приетото от фактическа страна със събраните по делото доказателства под формата на показания на св. Кантурски, решението се явява и необосновано. Съществен момент при оценка достоверността на показанията на двамата разпитани свидетели е тяхното отношение към случая. От една страна е колега на съставителя на оспорената заповед за задържане, пряк участник в събитията, участвал в самото задържане и автор на съставения против касатора Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 197/27.06.2014 г. (неприложен по делото но цитиран в Наказателно постановление (НП) № 197/11.07.2014 г. на началника на 01 РУП на л. 26) а от друга - незаинтересовано от изхода на спора лице, което не е в отношения с която и да е страна по спора, поради което според ВАС липсват основание за съмнение в достоверността на твърденията му. Видно от съдържанието на оспорената заповед и показанията и на двамата свидетели е, че от страна на жалбоподателя не е имало каквито и да са незаконни действия, вкл. нарушения на обществения ред. Непредставянето на личните документи от Атанасов е безспорно установен факт. Причината за това обаче се сочи по различен начин от Чапкънов и Кантурски. Според първия, това е станало само и единствено поради намерението на касатора да попречи на полицейския патрул да изпълни служебните си задължения. Според Кантурски, това е станало след обяснения на Атанасов, че личната му карта не е в него - факт, установен и след отвеждането му в 01 РУП. Според настоящия състав, неносенето на личните документи не е основание за прилагане на физическа сила и помощни средства спрямо касатора от страна на полицейския патрул, принудителното отвеждане на лицето до сградата на 01 РУП и задържането му за 24 часа. ВАС дава вяра на показанията на свидетеля Кантурски, като не кредитира показанията на св. Чапкънов, поради посочената връзка съществуваща между последния и издателя на оспорената заповед за задържане, както и личното му поведение в случая - самият той е участвал в задържането чрез употреба на помощни средства и физическа сила и отвеждането на Атанасов в сградата на 01 РУП. Наличието или отсъствието на действия, нарушаващи обществения ред от страна на Атанасов, се явява основен фактически момент за правилното изясняване на казуса и преценка законосъобразността на действията на полицейският патрул по издаване заповедта за задържане. Данни за такива действия липсват по делото. Единствена такава е регистрираното в Книгата за получени сигнали в 01 РУП анонимно обаждане от записан мобилен телефон за "силен шум от ремонтна дейност от работилница за колела на ул. Хайдуков № 56". Съставителят на оспорената заповед и неговият колега не твърдят, че при пристигането си на място действително са установили наличието на такъв шум. Ако те са изпълнявали някаква служебна задача, то тя е била за прекъсване нарушението на обществения ред, причинено от твърдяния силен шум. След като такъв не е установен от полицейския патрул на място, очевидно служебната им задача е била вече без предмет. Служителите биха могли да потърсят лицето, което от телефон 0878778322 (вж. л. 50) е подало анонимния сигнал и да изяснят за какъв точно шум става въпрос, кога е произведен той и от кого (или от къде). Определено не може да се приеме, че установяването на самоличността на лицата, заварени от полицейския патрул във велоремонтната работилница, които не вдигат шум и не нарушават обществения ред, е част от възложената му служебна задача. Въпреки задължението на гражданите на РБ по чл. 6 от Закона за българските лични документи да удостоверят своята самоличност, това може да стане и по други начини, посочени в чл. 61, ал. 2 ЗМВР (отм.), а не само чрез представяне на лична карта или друг документ. Необходимо е да се съобрази и факта, че съгласно чл. 61, ал. 1 от ЗМВР (отм.), полицейските органи могат да установяват самоличността на гражданите само в строго определени случаи сред които, с оглед констатираната от патрула обстановка, настоящият не попада. Патрулът не е установил наличие на "силен шум", което от своя страна води и до липса на "служебно задължение" за полицаите да извършат проверка на самоличността на касатора, на изпълнението на което Атанасов да е попречил. На липсата на задължение за проверка на самоличността на нарушител, корелативна е и липсата на задължение от страна на лицето да приеме като задължителна отдадена заповед за легитимирането му, на основание чл. 55, ал. 4 ЗМВР (отм.) Като краен резултат, задържането на касатора се явява извършено без посочените в заповедта фактическо и правно основания. По тази причина оспорената от Атанасов заповед за задържането му се явява и незаконосъобразна и като такава следва да се отмени. ВАС съобрази и факта, че за същото "деяние" - отказ да се легитимира чрез представяне на лична карта, което съставителят на заповедта и разпитаният по делото полицай Чапкънов твърдят, че е основанието за издаване на оспорената заповед за задържане, на Атанасов са съставени и два АУАН-а: № 197/27.06.2014 г. и № 198/27.06.2014 г., неприложени по делото, но цитирани в съответните НП № 197/11.07.2014 г. (л. 26) и № 198/11.07.2014 г. (л. 27) и двете издадени от началника на 01 РУП. Във всички случаи, тежестта на твърдяното нарушение на касатора с нелегитимирането му пред служителите на МВР в собствената му работилница, дори и да се приеме за доказано, не съответства на тежестта на предприетата спрямо него ПАМ - задържане за 24 часа, прилагането на физическа сила и помощни средства, принудителното му отвеждане в РУП и допълнително - наложени наказания глоби по издадените 2 броя НП. Този факт сочи на действия в противоречие с целта на закона и в крайна сметка - до още едно основание за да се приеме незаконосъобразност на оспорения административен акт. Предвид изложеното ВАС счита, че при постановяване на обжалваното решение АСБл е допуснал посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което то се явява неправилно като необосновано и постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Като такова, решението следва да бъде отменено. Предвид цялостното изясняване на казуса от фактическа страна, делото не следва да се връща за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. На основание чл. 222, ал. 1 АПК, то следва да се реши по същество, като се постанови друго решение, с което се отмени като незаконосъобразна обжалваната от касатора заповед за задържането му. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че същото е валидно и допустимо. По делото е направено искане от касатора за присъждане на направените от него разноски за двете съдебни инстанции. Предвид изложените правни изводи, то се явява основателно и доказано до размер на 815,00 лева - 15 лв. държавна такса за производствата пред двете съдебни инстанции и 800 лв. платен адвокатски хонорар съгласно приложени договори за правна помощ и съдействие, от които 600 лв. за първата съдебна инстанция (л. 25) и 200 лв. за касационната такава (л. 8 от настоящото дело). По изложената причина и с оглед целите на процесуалната икономия, следва да бъде осъдено 01 РУП Благоевград, да заплати на Атанасов посочената сума. Водим от горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, ВАС