Решение № 14308 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 188/2010 г.

Решение № 14308 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 188/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), вр с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Маха Елмакдах Ибрахим лично и като майка и законна представителка на малолетните си деца - Салуа Зухейр Зарад, Айа Зухейр Зарад, Мусад Суфейр Зарад, Амне Зухейр Зарад и Омар Зухейр Зарад, всички без гражданство, подадена срещу решение № 588/14.12.2009 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет ( МС). В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Ответната страна Председателят на ДАБ при МС не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от надлежна страна намира, че същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение на жалбоподателката лично и като законен представител на малолетните й деца е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Административният орган е приел, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на молбата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, предвид липсата на твърдения и доказателства за наличието на основателен страх от преследване, поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидатката. От данните по делото се установява, че Маха Елмакдах Ибрахим е родена в гр. Джеда, Саудитска Арабия, палестинка без гражданство, религиозна принадлежност - мюсюлманка сунит, омъжена. Мотивира молбата си с причини, свързани с тези на нейния съпруг. В проведените интервюта молителката е заявила, че не е имала проблеми с властите, не е осъждана или дискриминирана, поради което ответникът приема, че няма опасност за сигурността и правата на молителите по изброените в ЗУБ причини. Жалбоподателите са пристигнали нелегално в Република България през месец август 2009 г., заедно със съпруга Зухеир Масад Зарад, който също е подал молба за закрила. В подадената молба за предоставяне на статут жалбоподателите са посочили несигурното положение в лагера "Айн ал-Хилуа", обстоятелството, че съпругът е чл. и духовен водач на организацията "Фатах", както и участието му в операция в Южен Ливан, заради което е издирван от ливанската армия. Настоящата съдебна инстанция, след съвкупна преценка на доказателствата по делото и твърденията на молителката, намира че правилно административният орган е обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденката, тъй като не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Този извод кореспондира и с приложената по делото справка на Дирекция "Международно дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Изводите за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ, изложени от административния орган се споделят от настоящата инстанция, същите са правилни и при спазване на материалния закон към установените в хода на административното производство релевантни за спора факти. С влязло в сила решение № 6984/28.05.2010 г. по адм. д. № 1324/2010 г. по описа на ВАС, III отделение, е отхвърлена жалбата на Зухеир Масад Захир против решение № 589/14.12.2009 г. на Председателя на ДАБ, с която е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. След като за жалбоподателите не са налице факти, които да обосноват лични причини за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 за ЗУБ, от значение са правата на чл. на семейство. В случая обаче не е налице основание за прилагане и на чл. 22 от ЗУБ, защото на съпруга не е предоставена закрила от председателя на ДАБ. Съгласно чл. 9 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън страната си на произход или местоживеене по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и когато е изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по тези причини не може или не желае да се завърне в страната си на произход или местоживеене. За да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут следва да съществува вероятност за нечовешко или унизително отнасяне при реализиране на наказанието, а такива данни липсват. Доводите на жалбоподателката за нарушение на процесуалните правила при издаване на обжалвания административен акт, поради това, че административният орган не се е произнесъл по всички факти и обстоятелства за положението в страната на произход са неоснователни. Обсъдено е обстоятелството, че Маха Иблахим се е ползвала от закрилата на Агенцията на ООН за помощи и работа с палестински бежанци в Близкия изток и при завръщането там няма пречка да не ползва отново тази закрила, което се потвърждава от факта, че кандидатката е напуснала Ливан легално. Обсъдена е справка № 2161/14.07-2009 г. на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" на ДАБ при МС, според която правителството издава на всички бежанци и техните деца, регистрирани в UNRWA документи за пътуване, подновяеми на пет години. В обобщеното становище на експерт в РПЦ - София са изложени подробни мотиви, че по отношение на чужденката не са налице предпоставките за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. В този смисъл, издаденият индивидуален административен акт е мотивиран. Поради това, обжалваният административен акт е законосъобразен, а жалбата като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,