Решение № 9658 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12075/2015 г.

Решение № 9658 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12075/2015 г., III о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" чрез процесуалния й представител юрк. Христова срещу Решение № 4101 от 15.06.2015 г., постановено по адм. дело № 11521/2014 г. по описа на Административен съд С.-град в частта, с която Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е осъдена да заплати на Я. Б., гражданин на Р. Т., сумата 820,43 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от Наказателно постановление № 42-0002306 от 20.11.2013 г., издадено от началник ОО "КД-ДАИ" и от Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-29-33255 от 20.11.2013 г., издадена от началника на ОО "КД-ДАИ", ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане на съдебното решение в сила до окончателното изплащане на задължението, както и разноските по делото в размер на 236,80 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение 1 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество с постановяване на решение за отхвърляне на иска. Претендира юрисконсултско възнаграждение. От ответника по касационната жалба - Я. Б. чрез процесуалния му представител адв. Хасан е постъпил отговор по касационната жалба, в който се обосновава нейната неоснователност и се иска решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище, че решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Съобразно пределите на касационна проверка по чл. 219, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав приема, че решението в обжалванато му част е недопустимо по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по искова молба на Я. Б., гражданин на Р. Т. срещу Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". В петитума се иска обезщетение за имуществени вреди в размер на 927,75 лв., причинени от Акт за установяване на административно нарушение Серия А-2013 № 183233/20.11.2013 г., Наказателно постановление № 42-0002306 от 20.11.2013 г., издадено от началник ОО "КД-ДАИ" и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-29-33255 от 20.11.2013 г., издадена от началника на ОО "КД-ДАИ", която сума е образувана от общия сбор на следните суми: 1. разноски за престой на товарен автомобил на определеното от ОО "КД-ДАИ" гр. С. паркомясто, Транскапитал, гр. С., бул. "Цариградско шосе" № 247 в размер на 281,64 лв.; 2. разноски за заплатените държавни такси по водене на делата в Софийски районен съд и Административен съд С.-град и адвокатско възнаграждение за образуване и водене на горепосочените съдебни производства в размер на 497 лв. и 3. пропуснати ползи върху сумата от 1 500 лв., изразяваща се в законна лихва за периода от 22.11.2013 г. (датата на заплащане на глобата по Наказателно постановление № 42-0002306 от 20.11.2013 г., издадено от началник ОО "КД-ДАИ") до 13.11.2014 г. (датата на възстановяване по банков път на сумата, платена за глобата по Наказателно постановление № 42-0002306 от 20.11.2013 г., издадено от началник ОО "КД-ДАИ") в размер на 149,11 лв. Претендира се и законната лихва върху сумата от 927,75 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата. Производството пред първата инстанция е приключило с Решение № 4101 от 15.06.2015 г., постановено по адм. дело № 11521/2014 г. по описа на Административен съд С.-град, с което Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИА "АА") е осъдена да заплати на Я. Б., гражданин на Р. Т., сумата 820,43 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от Наказателно постановление № 42-0002306 от 20.11.2013 г., издадено от началник ОО "КД-ДАИ" и от Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-29-33255 от 20.11.2013 г., издадена от началника на ОО "КД-ДАИ", ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане на съдебното решение в сила до окончателното изплащане на задължението, както и разноските по делото в размер на 236,80 лева, като искът е отхвърлен в частта над сумата 820,43 лева. В настоящото производство решението се обжалва само в осъдителната му част. В останалата част като необжалвано е влязло в сила. Така постановеното решение в обжалваната му част е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, която не отговаря на изискванията на чл. 127, т. 3, 4 и 5 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. Видно от нейния петитум, вредите се претендират в общ размер на 927,75 лв. от три различни акта - акт за установяване на административно нарушение, наказателно постановление и заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Сумата от 927,75 лв. ищецът е изчислил като сбор от три отделни суми, но тези суми не са съотнесени от ищеца като равностойност на вреди, причинени от конкретен акт, а са разграничени въз основа на разбирането на ищеца дали съставляват щети или пропуснати ползи. Същевременно в обстоятелствената част на исковата молба се претендират вреди и от неправомерни действия на длъжностни лица от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", без да се уточнява в какво се изразяват тези действия. Съдът е следвало да остави без движение исковата молба и да даде указания ищецът да уточни от какви действия се претендират вреди, в какво се изразяват вредите от тези действия и какъв е техният размер; да уточни какви по вид и размер са вредите от всеки един от актовете, посочени в петитума. Въз основа на извършеното уточнение съдът е следвало прецени дали е налице един предявен иск или са предявени повече от един иска при обективно съединяване и по всеки иск поотделно първо да се произнесе относно неговата допустимост, като съобрази изискванията на чл. 204 от АПК и в случай, че искът/исковете са допустими - да ги разгледа по същество като за всеки иск поотделно изложи самостоятелни мотиви по фактите и правото и се произнесе поотделно в диспозитива на решението. Вместо това, съдът в обстоятелствената част на решението е изложил мотиви по всяко перо вреди така, както са били заявени в петитума на исковата молба, а в диспозитива е присъдил сума в общ размер, без да разграничи видът на вредите, техният размер и от какъв акт са причинени. Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,