Решение № 14647 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5001/2020 г.

Решение № 14647 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5001/2020 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Павлов, чрез проц. му представител адв. Х. Матеeв, против решение № 271/31 януари 2020 г., постановено по адм. д. № 3383/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Н. Павлов против заповед № 380/17 октомври 2019 г. на кмета на община Садово, с която е наредено на жалбоподателя да премахне незаконен строеж, представляващ "част от селскостопанска постройка за гледане на млечни крави", построена в поземлен имот № 030011, с площ от 3, 373 дка, местност "Мишова могила", по плана за земеразделяне на с. Поповица, одобрен на 14.10.1994 г., с начин на трайно ползване на имота - пасище, мера, която част е изпълнена без одобрен проект и разрешение за строеж. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Не са налице твърдените в касационната жалба аргументи за неправилност на решението. Изложените в обжалваното решение съображения са подробни и обосновани. В мотивите на съдебния акт намират отговор всички изтъкнати в касационната жалба доводи. С оглед законосъобразността и обосноваността на мотивите на обжалвания съдебен акт, които тази инстанция изцяло споделя - на осн. чл. 221, ал. 2 АПК препраща към тях. Правилно е констатирано, че при наличие на изискуемите законови основания е спазена процедурата по издаване на заповедта. По делото не се спори, че част от съществуващата селскостопанска постройка за гледане на млечни крави представлява строеж, за който липсва издадено строително разрешение. За изграждането на подобен обект на общо основание е бил необходим нарочен разрешителен акт - чл. 148, ал. 1 ЗУТ, а при липсата му строежът е незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Както в констативния акт, така и в заповедта, незаконният строеж е описан подробно и ясно. В констативния акт има и окомерна скица, от която е видно за кои части от съществуващата на място постройка за гледане на крави липсва разрешение за строеж и следователно подлежи на премахване. Освен това, съгласно от заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза, в конструктивно отношение одобреният проект за строителство в поземлен имот № 030011 изобщо не е реализиран. На място е изпълнена конструкция с други параметри, статическа схема и различни от предвидените натоварвания. Предвид годината на извършване на строителството - след 2014 г., правилно е отречена и търпимостта на строежа. Като е приел, че строежът е изграден без строителни книжа и не е в режим на търпимост, поради което подлежи на премахване, съдът е постановил правилно решение. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав