Решение № 11636 от 16.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7104/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, първата подадена от А. Оскар, чрез пълномощника му адв. П. Кьосев, против решение 2006 от 26.03.2021 г., постановено по адм. дело 11856/2020 г. на Административен съд - София-град (АССГ), Второ отделение, 40 състав, с което е отменено по жалба на "Пик Нюз" ЕООД, решение ППН-01-217 от 28.08.2020 г., постановено от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Втората касационна жалба е подадена от Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния й представител юрисконсулт К. Първанова, против същото решение на АССГ. В двете касационни жалби са развити сходни доводи за неправилност на постановеното съдебно решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите на съда - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че първоинстанционният съд не е извършил преценка на баланса между правото на информация и свобода на изразяване, в контекста на журналистическата дейност, осъществявана от електронната медия, чийто издател е "Пик Нюз" ЕООД и правото на защита на личните данни. Твърди се, че публикуването на личните данни на А. Оскар - първите шест цифри от ЕГН, представляващи и разкриващи датата на раждане и пълния адрес на притежавания от него имот, е непропорционално спрямо предмета на статията и посланието й и не е съобразено с разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на физическите лице във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Регламент (ЕС) 2016/679, ОРЗД, Регламента) и по специално с принципа за свеждане на данните до минимум. Оспорва се изводът на съда, че след като данните за имота на Оскар са публикувани в публичен регистър, то последващото им публикуване е законосъобразно, с доводи, че публикуването на документите от Имотния регистър на Агенцията за вписване е за журналистически цели, които са различни от тези на публикуването в публичния регистър. Освен това, съгласно чл. 25з, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД),обработването на лични данни за журналистически цели е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот, т. е. отново при преценка на баланса на двете права, като следва да бъде зачитан принципа за свеждане на данните до минимум, съответно че съдът не е приложил коректно теста за пропорционалност, с което е допуснал и нарушение на материалния закон. По подробно развитите съображения и в двете касационни жалби се иска отмяна на съдебното решение като неправилно и да бъде постановено решение по същество от касационната инстанция като се отхвърли жалбата на "Пик Нюз" ЕООД против цитираното решение на КЗЛД. В двете касационни жалби се претендират разноски за производството. Ответникът - "Пик Нюз" ЕООД, ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Н. Недялков, не изразява становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и счита, че постановеното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за тях, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което са процесуални допустими. Разгледани по същество са основателни. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред АССГ, образувано по жалба, подадена от настоящия ответник по касация, е Решение ППН-01-217/28.08.2020 г. на КЗЛД, с което е обявена за основателна жалба вх. ППН-01-217/19.03.2020 г., подадена от А. Оскар, на основание чл. 58, § 2, б. "г" от Регламент (ЕС) 2016/679 за нарушение на чл. 5, § 1, б. "в" от същия и по отношение "Пик Нюз" ЕООД е издадено разпореждане да съобрази операциите по обработване на личните данни на Оскар дата на раждане и пълен адрес на притежаван от него имот, с разпоредбите на регламента като заличи тези данни от публикувана на сайта pic. bg статия и на основание чл. 83, § 5, б. "а", във вр. с чл. 58, § 2, б. "и" от Регламента на дружеството е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 5000 лева за обработване на личните данни на Оскар в нарушение на чл. 5, § 1, б. "в" от Регламента, в периода от 10.03.2020 г. до 15.06.2020 г. Първоинстанционният съд е събрал релевантните за спора доказателства и след като подробно ги е обсъдил е установил вярно и точно фактите, като по фактическите му установявания не се спори. Приел е за установено, че производство пред КЗЛД е образувано по жалба на А. Оскар, в която се съдържат твърдения за неправомерно обработване на личните му данни от "Пик Нюз" ЕООД, което на 10.03.2020 г. на електронния сайт на медия ПИК (pik. bg) е публикувало статия със заглавие "бомба-в-пик-луксозен-апартамент-на-смешна-цена-за-шефа-на-[наименование]-от-лейтенанта -на-в.-божков". В съдържанието на статията, достъпно за неограничен брой лица, неправомерно е разгласена информация относно физическата идентичност на жалбоподателя (три имена, част от ЕГН/рождена дата, адрес), икономическа идентичност (имотно и финансово състояние, участие и членство в неправителствена организация), социална идентичност (професия, месторабота, трудова дейност, информация за принадлежност) - лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Съгласно протокол рег. ППН-01-217#1/24.03.2020 г. след получаване на жалбата служител на комисията е направил екранна разпечатка относно съдържанието на посочения в жалбата адрес, като е установено че действително е налице публикация "бомба-в-пик-луксозен-апартамент-на-смешна-цена-за-шефа-на-[наименование]-от -лейтенанта-на-в.-бож-nwes911703. html". Установено е, че страните са уведомени за образуване на административното производство, като им е дадена възможност да вземат становище и представят доказателства. Същите се редовно призовани за насроченото открито заседание на 16.06.2020 г., на което с решение по протокол 28/16.06.2020 г. комисията е приела жалбата за основателна и е посочила мерките, които следва да бъдат приложени. В резултат е издадено оспореното посочено по-горе решение. При тези данни от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен административен орган, съгласно чл. 10 и чл. 10а от ЗЗЛД, съответно от чл. 57 и чл. 58 от Регламент (ЕС) 2016/679, във вр. с чл. 38 от ЗЗЛД, като решението е взето с изискуемото по чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД мнозинство, подписано е от всички членове, присъствали при вземането му и е гласувано единодушно. Съдът е приел, че е спазено и изискването за форма и съдържание на административния акт, като са посочени и фактическите и правните основания за приемането му, не са допуснати и съществени нарушения на административно производствените правила - производството е образувано и проведено законосъобразно в съответствие с разпоредбите на чл. 38 и сл. от ЗЗЛД и чл. 26 и сл. от Правилника за дейността на КЗЛД и нейната администрация (ПДКЗЛДНА). Обсъдени са събраните по преписката доказателства, не са налице и нарушения на правото на защита на ответното дружество. Съдът е приел, че при издаването на оспорения акт неправилно е приложен материалния закон. Приел е, че в разглеждания случай, в който име, дата на раждане и точен адрес на имот, собственост на жалбоподателя пред КЗЛД са публикувани на сайта на оспорващото дружество, касае лични данни по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД, във вр. с чл. 4, т. 1 от ОРЗД, които са обработени по смисъла на чл. 4, т. 2 от ОРЗД, като сайтът на който са публикувани има характер на електронна медия, а информацията има характер на информация, публикувана за журналистически цели. Първоинстанционният съд е посочил, че понятието "журналистически цели" не е дефинирано от законодателя, но е тълкувано в съдебната практика, като същественото за дейността е събирането, анализирането, интерпретирането и разпространяването чрез средствата за масова информация на актуална и обществено значима информация и всяка журналистическа дейност е проява на свободата на словото в правовата държава. Ограничаване свободата на изразяване и информация е допустимо само в рамките на необходимото в едно демократично общество съгласно чл. 10, § 2 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). С ОРЗД и ЗЗЛД се определят правилата по отношение на защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни, като съгласно съображение 4 от Регламента, правото на защита на личните данни не е абсолютно право, а се разглежда във връзка с функцията му в обществото и се прилага в равнопоставеност с други основни права, съгласно принципа за пропорционалност, в това число и с правото за зачитането на свободата на мисълта, свободата на изразяване на мнение и свободата на информацията. В съображение 153 от Регламента е предвидено, че правото на държавите-членки следва да съвместява разпоредбите, уреждащи свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, включително за журналистически, академични, художествени и литературни цели с тези за защита на личните данни при преценка на баланса на засягане във всеки отделен случай с оглед конкретните особености. В тази връзка съдът е посочил, че съгласно чл. 25з, ал. 1 от ЗЗЛД обработването на лични данни за журналистически цели е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот, а според ал. 3 на същата разпоредба при обработване на лични данни за целите по ал. 1: 1. не се прилагат чл. 6, 9, 10, 30, 34 и глава пета от Регламент (ЕС) 2016/679, както и чл. 25в; 2. администраторът или обработващият лични данни може да откаже пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл. 12 - 21 от Регламент (ЕС) 2016/679, т. е. законодателят предвижда, че когато обработването на лични данни е за журналистически цели, субектът, чиито са данните, се ползва с по-занижена защита с оглед преследваната цел - осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация. Съдът е отбелязал, че следва да бъде преценен балансът между правото на информация и правото на защита на личните данни като се отчитат особеностите на конкретния случай, като правото на неприкосновеност на личния живот не е абсолютно и може, но само при спазване на изискванията на чл. 8 от КЗПЧОС, да бъде ограничавано със закон, когато това е необходимо в демократичното общество, в който смисъл са и изводите на Конституционния съд в Решение 8/15.11.2019 г., постановено по конституционно дело 4 от 2019 г. В случая, с оглед качеството на оспорващия, неговото съгласие не е било необходимо, още повече, че същият е и публична фигура. Решаващият съд е приел за неотносим довода в оспорения административен акт, че А. Оскар е лице, което е сред задължените лица по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, тъй като това е един от критериите по чл. 25з, ал. 2 от ЗЗЛД, въз основа на които следва да се извърши преценка дали при разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който лични данни, събрани за целите по ал. 1, стават достъпни, е съобразен балансът между свободата на изразяване и правото на информация и правото на защита на личните данни, която разпоредба е обявена за противоконституционна с Решение 8/15.11.2019 г. по конституционно дело 4 от 2019 г., а съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3-то от Конституцията на Република България актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила. На последно място съдът е посочил, че данните, които са публикувани на сайта, администриран от оспорващото дружество са общодостъпни посредством публичния Имотен регистър, поддържан от Агенцията по вписванията, като на основание чл. 93, ал. 1 ЗКИР всеки може да получи устна справка за вписванията по партида на недвижим имот, препис или извлечение от нея или удостоверение за вписано или невписано в нея обстоятелство. По тези причини съдът е счел, че "Пик Нюз" ЕООД не е осъществил вмененото му от КЗЛД нарушение и като е приел жалбата на субекта на данни за основателна и е приложил съответните мерки съобразно приетото, административният орган неправилно е приложил материалния закон. По тези съображения съдът е постановил оспорения понастоящем резултат - отменил е решението на КЗЛД. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Изцяло могат да бъдат споделени като съобразени с доказателствата по делото и материалния закон изводите на първоинстанционния съд относно издаването на процесното решение на КЗЛД от компетентен административен орган, в изискуемата форма, при липса на нарушения на административно производственте правила. Правилно съдът е възприел фактите по спора така както са установени от КЗЛД, тъй като същите не са спорни между страните, а и са установени от събраните по делото доказателства. Безспорно е установено, че "Пик Нюз" ЕООД, като издател на електронния сайт на медията си "Пик" и като администратор на лични данни е публикувал цитираната статия, като в нея се съдържат лични данни на А. Оскар - имена - собствено и фамилно, професия, месторабота, принадлежност към организацията [наименование], публикувани са справки от Агенцията по вписванията, съдържащи точни данни за притежавания от него имот - пълен адрес, описание, цена, вписвания, ипотека, заличаване на ипотека, публикуван е ЕГН със заличени само последните четири цифри. Правилни и съобразени с изискванията на ОРЗД и ЗЗЛД, са и основните доводи на съда относно характера на публикуваните данни като лични данни по определението на чл. 4, ал. 1 от ОРЗД, съответно § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД, обработването им от дружеството "Пик Нюз" ЕООД, по смисъла на чл. 4, т. 2 от ОРЗД, както и че обработването е за журналистически цели, в съдържанието на това понятие, изяснено от европейските съдебни юрисдикции, във връзка с приложението на КЗПЧОС, ХОПЕС и ОРЗД. Правилно е прието и че А. Оскар е публична личност - началник на клиниката по офталмология на "Александровска" болница, председател на организацията [наименование], Правилни са и принципните разсъждения на съда относно двете конкуриращи се в случая права - правото на свобода на изразяване и информация и правото на защита на личните данни, характера на същите, както и че е необходимо да бъде преценен баланса между тях, доколкото и двете не са абсолютни, в това число и в контекста на изискванията на чл. 5, §1 б. "в" от ОРЗД. Коректно е и позоваването на решение 8 от 15.11.2019 г., постановено по конституционно дело 4/2019 г., по отношение аргументите, обосноваващи необходимостта от конкретна преценка на баланса на споменатите конкуриращи се права, Именно по отношение преценката на баланса на двете права, съдът е извел изводи, които не са съобразени с изискванията на ОРЗД и ЗЗЛД, поради което решението е постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Не може да бъде споделен изводът на АССГ, че при постановяване на решението си КЗЛД е нарушила материалния закон, приемайки, че от администратора на лични данни е допуснато нарушение на принципа на "свеждане на данните до минимум". С публикуване на първите шест цифри от ЕГН на А. Оскар, както и с публикуването на адреса на притежавания от него имот, правилно КЗЛД е приела, че прекомерно е надхвърлена изискуемата за целта на статията информация, с което е нарушен баланса между двете конкуриращи си права.