Решение № 888 от 18.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5044/2008 г.

Решение № 888 от 18.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5044/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на П. Ц. Л. от гр. М. за отмяна на основание чл. 303 ГПК на влязлото в сила решение от 22.10.2007 г. по в. гр. д. № 137/2007 г. на Монтанския окръжен съд. Ответниците И. Х. В. и М. Х. К., двамата от гр. М., изразяват становище за неоснователност на молбата за отмяна. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й ВКС, трето г. о. взе предвид следното: С решението, чиято отмяна се иска, е оставено в сила решение то от 16.01.2007 г. по гр. д. № 41/2006 г. на Монтанския районен съд, с което е осъден П. Ц. Л. да заплати на И. Х. В. и М. Х. К. по 1708 лв. на всеки от тях. Въззивният съд е приел, че с присъда от 25.06.2003 г., постановена по нохд № 28/2003 г. на ОС-Монтана е признат за виновен П. Ц. Л. в това, че на 05.10.2001 г. е присвоил сумата 27 325 лв., собственост на наследниците на П. С. Т. По наказателното дело не е бил предявен граждански иск от наследниците на П. Т. Като е съобразил правата на ищците като наследници на Н. П. В., която е една от осемте деца на П. Т., съдът е уважил иска на основание чл. 45 ЗЗД за сумата 1 708 лв. за всеки от тях. В молбата за отмяна са изложени доводи за неправилност на решението поради неправилно прилагане на института на погасителната давност, оставяне без уважение искането на молителя за допускане на доказателства и лишаването му от възможност да организира защитата си в двете съдебни инстанции. Молителят счита, че ТР № 5/05.04.2006 г., ОСГК и ТК на ВКС съставлява ново писмено доказателство от значение за решаването на делото. Молбата за отмяна е неоснователна. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е налице когато след влизане на решението в сила се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са били известни на страната или макар и да са й били известни твърдените обстоятелства, тя не е могла да се снабди своевременно с писмени доказателства за установяването им. Касае се за непълнота на фактическия и доказателствения материал. Под обстоятелства законът разбира факти от действителността, които имат значение на юридически или доказателствени факти. Новите доказателства могат да бъдат както официални, така и частни документи. ТР № 5/2006 г., постановено по време висящността на спора по настоящото дело, не съставлява ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Освен това следва да се отбележи, че ответникът - молител не е направил възражение за погасяване на иска по давност и този въпрос не е бил предмет на разглеждане от съда. При разглеждането на делото не е допуснато процесуално нарушение, осъществяващо хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Въззивното производство е образувано по жалба на П. Ц., същият е бил своевременно призован и се е явил лично в с. з. на 16.04.2007 г. пред въззивния съд. Оплакванията му, че не е могъл своевременно да предяви насрещен иск са неотносими към основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Оплакванията за неправилност на съдебния акт поради оставяне без уважение на искането на молителя за допускане на доказателства, не се включват в нито едно от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение, поради което не следва да се обсъждат. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение