Решение № 60 от 17.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 895/2017 г.

1 на договора от 28.01.2016 г. предвижда всички спорове, породени от него или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и споровете за попълване или празноти в него или за приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства да се решават по пътя на съгласуването и разбирателството между страните. Съгласно арбитражната клауза на чл. 16.2 при невъзможност за разрешаване на споровете по пътя на съгласуването и разбирателството всяка от страните може да отнесе спора за решаване пред Арбитражния съд при БТПП. В клаузата на чл. 12.7 е уговорена неустойка, дължима в размер на 10 % от възнаграждението от виновната на изправната страна по договора при едностранното му прекратяване. Спорът по чл. 92 ЗЗД попада в приложното поле на арбитражната клауза, [фирма], в проведеното арбитражно заседание на 11 октомври 2016 г. заявява изрично чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. П., че няма възражения по състава на решаващия съд и потвърждава арбитражната клауза на т. 16.2. Страната е взела участие в арбитражното производство без да оспорва компетентността на арбитража и не може да се позовава на основанието за отмяна по т. 5 на чл. 47 ЗМТА при пропуск да възрази за липса на компетентност при висящо арбитражно производство съобразно чл. 20 ЗМТА. Независимо от горното решението не съдържа произнасяне по невъзложени на арбитража въпроси, за които липсват конкретни твърдения и доводи в обстоятелствената част на исковата молба. В нея се съдържат оплаквания за нарушения на материалния закон, за необсъдени от арбитражния съд релевантни за спора факти и доказателства, за неясни и противоречиви мотиви, за неправилно възприета фактическа обстановка и необосновани изводи досежно правопораждащия фактически състав на претендираната неустойка по чл. 12.7 на договора. Пороци на арбитражното решение от вида на изброените са от значение за правилността му и не попадат между изчерпателно посочените основания за отмяна по чл. 47 ЗМТА. Съдът не е овластен да проверява правилността на арбитражното решение по повод иск за отмяната му. Сочените от ищцовото дружество нарушения не съставляват отменителни основания по смисъла на чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗМТА и не могат да бъдат предмет на проверка в настоящото производство. По изложените съображения искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ т. о.