Решение № 15602 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15662/2018 г.

Решение № 15602 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15662/2018 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на адв. Х. Кожухарова в качеството й на пълномощник на Д. Атанасов, против решение № 199 от 01.11.2018 г. по адм. дело № 216/2018 г. по описа на Административен съд гр. Я.. С жалбата са релевирани доводи за неправилност на съдебния акт, незаконосъобразност, необоснованост – постановен при неправилно прилагане на материалния закон и спазване на процесуалните правила. По подробно изложени съображения жалбоподателят прави искане съдебното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции. С молба от 23.10.2019 г. процесуалният представител е изложил допълнителни съображения, отнасящи се до това, че административният акт е издаден от некомпетентен орган, като се позовава на чл. 20 а, ал. 5 от ЗПЗП (Закон за подпомагане на земеделските производители). От ответника - Директор на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие", гр. Я., чрез пълномощника си ст. юрисконсулт Д. Рункова, е постъпил писмен Отговор, в който е изразил становище, че обжалваното решение е правилно, издадено в съответствие с процесуалните изисквания и материалния закон и е обосновано. По изложени конкретни доводи моли касационната жалба като неоснователна и недоказана да бъде отхвърлена, а обжалвания съдебен акт да бъде потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е допустима, но по същество същата е неоснователна. При постановяване на съдебното решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на ВАС намира, че входираната на 19.11.2018 г. в Административен съд - Я. касационна жалба на Д. Атанасов е депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на датата 06.11.2018 г. видно от приложената по делото "разписка", подписана е от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен и с оглед тези факти, касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба се явява НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 199 от 01.11.2018 г. е отхвърлена жалбата на Д. Атанасов, против Решение за налагане на финансова корекция с УН 02/06/3/0.0.2010/2/01/04/01 и изх. № 01-283-6500/519 от 21.08.2018 г. на Директора на ОД на ДФЗ - Я. в размер на 19 558 лева, като неоснователна. Със същото решение жалбоподателят Д. Атанасов е осъден да заплати на Д. фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, гр. С., сумата от 100 лева, представляваща направени разноски по делото. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд – Я. е приел, че административния акт е издаден от оправомощен и териториално компетентен директор на Областна дирекция на ДФЗ гр. Я., в предвидената писмена форма и съдържа необходимите реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК, в това число мотиви с конкретно и ясно посочване на фактическото и правно основание за издаването му. Административният съд не е констатирал оспореното решение да е издадено при наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, както и в противоречие с материалния закон и неговата цел. Установил е от приетите по делото доказателства, че административният орган стриктно е спазил разписаната процедура в Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 година. От извършената административна проверка на сключения договор е констатирано неизпълнения на задълженията на ползвателя, залегнали в чл. 9, ал. 1, т. 1 от договора и чл. 33, ал. 1, т. 4 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. и в съответствие с чл. 26 от АПК същият е уведомен за откриване на процедурата по налагане на финансова корекция и му е дадена възможност за представяне на възражение съгласно чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. Ползвателят е представил такива с приложени доказателства, които са обсъдени в оспореното решение, с което административният орган е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК. След извършен анализ на относимите към правния спор норми на Наредба № 10 от 10.06.2016 г., както и тези на подписания договор и съпоставяйки ги със събраните по делото доказателства, административният съд е приел, че оспорващия не е спазил договорения срок за подаване на заявка за второ плащане и е подал такава едва на 01.06.2018 г., което обстоятелство не е било спорно. Но според съда спорният въпрос е дали това просрочие във времето на подаване на заявка за второ плащане се дължи на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, каквито са доводите на оспорващия подкрепени с болничен лист за временна нетрудоспособност на оспорващия за времето от 18.05.2018 г. до 27.05.2018 година. Първоинстанционният съд е достигнал до извода, че временната нетрудоспособност за срок от 10 дни не попада сред случаите, квалифицирани като "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства" и съответно разпоредбата на чл. 37, ал. 4 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. не намира приложение. Съдът е приел, че в настоящия случай влошеното здравословно състояние на оспорващия се дължи на общо заболяване, а не на професионално такова, а от друга страна временната нетрудоспособност е доказана с болничен лист. Липсва експертно решение на ТЕЛК, поради което не може да се приеме наличието на дългосрочна професионална нетрудоспособност. На следващо място съдът е установил, че в периода на доказаната временна нетрудоспособност ползвателят е имал възможността регламентирана в чл. 21, ал. 2 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г., според която заявката за плащане и документите приложени към нея, могат да бъдат подадени от упълномощено лице. Въз основа на извършените установявания, първоинстанционният съд е достигнал до крайния извод, че оспореният административен акт е законосъобразен. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания по чл. 209 от АПК, които да налагат неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. По своята същност релевираните доводи на касатора преповтарят тези, наведени пред първата инстанция, които правилно са били отхвърлени като неоснователни. От материалите по делото се установява по несъмнен начин, че оспореното решение за налагане на финансова корекция, на Директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" Я., е издадено от компетентен орган съобразно чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), в сферата на делегираните му правомощия, в предвидената от чл. 59, ал. 2 АПК форма и при издаването му не са допуснати нарушения на процедурата, въз основа на което релевираните в тази посока доводи следва да се приемат за неоснователни. На следващо място възраженията за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, както и твърденията за нарушения на основните принципи на административния процес, залегнали в чл. 12 и чл. 13 от АПК са твърде общи и лишени от конкретика. Неоснователно е оплакването за немотивираност на оспореното решение изх. № 01-283-6500/519 от 21.08.2018 г. за налагане на финансова корекция, издадено от Директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" – Я. и доводите на съда в тази насока следва да бъдат изцяло споделени. Установено е по делото, че от страна на административния орган е извършена проверка и е констатирано нарушение на чл. 9, ал. 1, т. 1 от Договор № 02/06/3/0.0.2010 от 05.05.2017 г. и чл. 33, ал. 1, т. 4 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г., извършено от страна на Д. Атанасов, поради което е открита процедура по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. Безспорно е, че Д. Атанасов не е спазил договорения срок за подаване на заявка за второ плащане, а именно в срок до 22.05.2018 г. съгласно чл. 3, ал. 3 от договора, и че същия е подал такава на 01.06.2018 година. Правилно и обосновано с оглед доказателствата по делото съдът е приел, че в случая това просрочие във времето на подаване на заявката за второ плащане не се дължи на "непреодолима сила" или "извънредни обстоятелства". В този смисъл обосновано е прието, че временната нетрудоспособност за срок от 10 дни не е сред случаите на "непреодолима сила" или "извънредни обстоятелства" по смисъла на чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., към който препраща т. 16 от ДР на Наредба № 10 от 10.06.2016 г., поради което и не е налице хипотезата на чл. 37, ал. 4 от същата Наредба № 10/10.06.2016 година. С оглед изложеното, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Необходимо е да се отбележи за прецизност, че в решението си на стр. 2 съдът е посочил като ответна страна – Зам. изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, и явно поради това в диспозитива на решението си е осъдил жалбоподателя Д. Атанасов да заплати разноски не на ответника - органа, издател на административния акт, а на Д. фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция. Ако се касае за очевидна фактическа грешка, то тя може да бъде поправена по реда на чл. 175 от АПК от съда, който я е допуснал, а не от касационната инстанция. Само за пълнота предвид допълнително постъпилата в касационното производство от пълномощника на касационния жалбоподател молба с възражения за нищожност на административния акт, следва да се доразвият мотивите на първоинстанционния съд, а именно: Решение за налагане на финансова корекция с Уникален номер (УН) 02/06/3/0.0.2010/2/01/04/01 и с изх. № 01-283-6500/519 от 21.08.2018 г., с което на Д. Атанасов е определена финансова корекция в размер на 19 558 лева, е издадено от Директор на ОД на ДФЗ - Я., съгласно заповед № 03 - РД/286 от 01.02.2017 година. С тази заповед изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" е делегирал на директорите на областните дирекции на Д. фонд "Земеделие" в съответствие с териториалната им компетентност, да издават решения за налагане на финансови корекции (РФК) по чл. 73, ал. 1 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (обн. ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г.) и актове за установяване на публични държавни вземания (АУПДВ) по чл. 166, ал. 2 от ДОПК по отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" и подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., както и по други мерки и подмерки, но те не са относими за случая. Заповедта е издадена на основание чл. 20 а, ал. 2 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Действително в "Д. вестник", бр. 2 от 3.01.2018 г. е създадена нова ал. 5 на чл. 20 а ЗПЗП, но ал. 2 и ал. 4 не са отменени и са действащи. Освен това, в следващо изменение в "Д. вестник" бр. 51 от 28.06.2019 г., в сила от 28.06.2019 г., с § 2, т. 5 от Закон за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, е създадена нова ал. 6 на чл. 20 а ЗПЗП, съгласно която "изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда". В § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на същия този закон е регламентирано, че "разпоредбите на § 2, т. 4 и 5 относно чл. 20 а, ал. 5 и 6 се прилагат и по отношение на решения за налагане на финансови корекции и актове за установяване на публични държавни вземания, издадени до влизането в сила на този закон", тоест е придадено обратно действие без ограничен период назад във времето за делегиране на правомощия, като за случая е относима тази част от текста, в която на изпълнителния директор е дадено правото да делегира със заповед правомощията си за издаване на решения за налагане на финансови корекции, на директорите на областните дирекции на фонда. Дори нещо повече, към датата на издаване на оспореното решение за налагане на финансова корекция – 21.08.2018 година, разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ (изм. и доп. в ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г.) предоставя възможността правомощията на ръководител на управляващия орган по този закон да се упражняват и от овластено от него лице. Следователно делегирането на правомощия е допустимо, не е незаконосъобразно и не води до нищожност на издадения административен акт. Предвид този изход на спора, на касационния жалбоподател не следва да се присъждат разноски, но същия дължи заплащане на ответника на разноските за настоящото производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 лева, който размер е определен на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,