Решение № 4203 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10711/2017 г.

Решение № 4203 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10711/2017 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "БУЛПЛАН ДИНЕВИ" ООД, ЕИК*********, седалище и адрес на управление гр. К., ул. "А. С." №..., представлявано от управителя П. Д., срещу решение № 116/5.07.2017 г. по адм. дело № 82/2017 г. на Административен съд - К., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. № ПР1709212/13.03.2017 г. между "БУЛПЛАН ДИНЕВИ" ООД и З. К. Д. от с. М., общ. С. Б. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че съдът е достигнал до неправилни изводи относно характера на съществуващото правоотношение между дружеството и посоченото в постановлението физическо лице, като е прието, че същото е трудово, а не гражданско, както е уговорено в представения граждански договор. Касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо постановено друго, с което се отмени оспорения административен акт. Ответникът по делото Главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" гр. Б. се представлява от юрисконсулт Портокалска, оспорва жалбата и моли атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Ответниците - Д. Д., К. Д. и А. Д., законни наследници на починалия З. К. Д. - не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение на Административен съд гр. К. е отхвърлена жалбата на "БУЛПЛАН ДИНЕВИ" ООД против постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. № ПР1709212/13.03.2017 г., издадено от орган на дирекция "Инспекция по труда" гр. Б., с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между З. К. Д. и "БУЛПЛАН ДИНЕВИ" ООД. За да постанови това решение съдът е приел, че при извършената проверка на " БУЛПЛАН ДИНЕВИ" ООД от органи на "Инспекция по труда" гр. Б., за резултатите от която е съставен протокол от 8.03.2017 г. е установено, че е настъпила злополука, при която е загинал работникът З. Д., който е извършвал строително-ремонтна дейност (почистване на транспортни лепенки на монтираната на бл. ... в ж. к. "А. М." ПВЦ дограма, възложена му от "БУЛПЛАН ДИНЕВИ" ООД, без да има сключен писмен трудов договор. Съдът е приел, че е установено предоставяне на работната сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, както и че са налице всички елементи на трудово правоотношение, поради което е направил извода, че на основание чл. 405а, ал. 1 и ал. 2 КТ правилно е издадено обжалваното постановление. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за това че отношенията между него и починалия са били с характер на граждански правоотношения. В тази връзка е обсъдил подробно събраните доказателства по време на административното и съдебното производство, като е посочил, че не би могло да се приеме, че извършваната от З. Д. работа е била такава по граждански договор и следователно, изцяло на негов риск. При формиране на изводите си съдът е обсъдил подробно показанията на разпитаните свидетели относно естеството на изпълняваните функции от Димитров и характеристиките на правоотношението между пострадалия и дружеството, както и относно организацията на работата. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че на 8.03.2017 г. в Дирекция "Инспекция по труда" - Б. е получен сигнал за пострадало лице, паднало от монтирано стационарно рамково строително скеле на строителен обект "Саниране на многофамилна жилищна сграда в гр. Б., ж. к. "Ален мак" бл. ..., вх. ... по Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради". При проверката на място контролните органи са установили, че З. К. Д. от с. М., на същата дата, е полагал труд на строителен обект на "БУЛПЛАН ДИНЕВИ" ООД, в качеството му на строителен работник, като в следствие на падане е получил тежки черепно-мозъчни травми и е починал. На 13.03.2017 г. е извършена документална проверка, при която от търговското дружество е представен граждански договор за изработка чрез личен труд от 1.03.2017 г., сключен между дружеството и З. Д., по силата на който изпълнителя е приел да изработи топлоизолационна система по западната фасада на вх. ... на бл. ... в участъка от входа до калкана на бл. ..., източната фасада на вх. ... от калкан юг до средните тераси на ет. ..., 6 и 7. Договорено е възнаграждение на кв. метър, платимо след извършване и приемане на работата. Работното време и работните дни се определят от изпълнителя, възложителят не определя продължителност на работно време, почивки, работни и почивни дни. Срокът за изпълнение е определен на 15 дни. След служебна проверка в регистъра на трудовите договори на ТД на НАП е установено, че не е налице регистриран трудов договор между горепосочените страни. Установено е, че на З. Д. е провеждан ежедневен инструктаж от техническия ръководител на строителния обект - (съгласно книга за ежедневен инструктаж и показанията на свидетели). Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съотвествие с материалния закон. Решаващият съд намира за установено наличието на елементите на трудово правоотношение - престиране на работна сила за извършване на еднородна дейност - изработване на топлоизолационна система, установено е също наличие на работно място - строителен обект "Саниране на многофамилна жилищна сграда в гр. Б., ж. к. "Ален мак" бл. ..., вх. ... по Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради"- по западната фасада на вх. ... на бл. ... в участъка от вх...да до калкана на бл. ..., източната фасада на вх. ... от калкан юг до средните тераси на ет. ..., 6 и 7, имало е непрекъснат контрол върху изпълнението на възложената работа от техническия ръководител на обекта, макар и да е съществувала частична самостоятелност при изпълнението; провеждани са изискуемите от закона дейности по обезпечаване на здравословни и безопасни условия на труд /съгласно книга за ежедневен инструктаж/. Уговорената работа, макар и в определени рамки, се явява част от общата строителна дейност по осъществяване на строежа, възложен на "дружеството-жалбоподател и същата следва да се извърши чрез личен труд на работника. Предвидено и заплащането на възнаграждение, което според показанията на свидетелите е предоставяно ежеседмично или на десетина дни. При изследване на материалната законосъобразност съдът съобразява нормата на чл. 405а, ал. 1 от КТ, съгласно която ако работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление. Новелата на чл. 1, ал. 2 от КТ гласи, че отношенията по предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Оплакването в касационната жалба, че съдът неправилно е приел, че постановлението е издадено от компетентен орган, е неоснователно. Постановлението е издадено от К. А. П. на длъжност главен инспектор в дирекция "Инспекция по труда" гр. Б. Съгласно чл. 405а, ал. 1 КТ постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение се издава от контролните органи на инспекцията по труда. В чл. 20, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" е предвидено, че при и по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за държавния служители в и в други нормативни актове, а в ал. 2 на същия чл. е предвидено, че правомощия на инспектор имат ръководителите на административни звена в специализираната администрация, служителите, назначени на длъжност инспектор, юрисконсултите, както и други служители на Главната инспекция по труда, назначени на експертни длъжности, които са изрично упълномощени от изпълнителния директор. Съгласно чл. 20, ал. 4, т. 2 от Устройствения правилник, при установяване на нарушения на законодателството, инспекторът издава постановление по чл. 405а КТ за обявяване съществуването на трудово правоотношение. Следователно, служителите, назначени на длъжност инспектор имат правомощията на инспектор, а инспекторът е контролен орган, който има правомощието да издава постановления по чл. 405а, ал. 1 КТ. Оспореното пред съда постановление е издадено от инспектор в дирекция "Инспекция по труда" - гр. Б., който е действал на територия в обхвата на дейност на дирекцията, поради което същите имат материална и териториална компетентност да издадат постановление по чл. 405а, ал. 1 КТ. В този смисъл, изводът на първоинстанционния съд, че оспореното постановление е издадено от компетентен орган, е правилен. Относно преценката за характера на съществуващото правоотношение важно значение има обстоятелството, че работата е била организирана от дружеството и е осъществявана под ръководството на негов служител. Не може да се приеме, че като изпълнител на дейности по изработване на топлоизолационна система Димитров е действал самостоятелно, след като е изпълнявал дейността под ръководството на възложителя на работата и при създадената от него организация за осъществяване на дейността. Показателно относно характера на правоотношението е също така обстоятелството, че дейността, която е изпълнявало лицето се изразява в осъществяване на еднородни повтарящи се действия. Същественото в случая е, че лицето е осъществявало определени трудови функции, което по своето естество представляват престиране на работна сила. Уместно в тази връзка решаващият съдебен състав е направил паралел със срочните трудови договори по смисъла чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, респ. по чл. 68, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1 от КТ, за да обоснове, че дефинирането на крайния момент на изпълнението на трудовите правоотношения може да бъде определено чрез обема на работата, което само по себе не прави отношенията между страните облигационни. Представеният от на "БУЛПЛАН ДИНЕВИ" ООД, при проверката по документи, граждански договор с пострадалото лице, не може да обуслови извод за изпълнение на работата по граждански договор. Предмет на гражданския договор е постигане на конкретен резултат, който, макар и свързан с полагане на труд, предполага пълна самостоятелност на изпълнителя до получаване на крайния резултат, предмет на облигационен договор. Основната разлика между трудовия договор и договора за услуга се състои в елементите работно време в т.ч. дневни почивки, работно място и задължение за спазване на определена трудова дисциплина, както и в йерархичната зависимост на работника при трудов договор. Докато при договора за услуга изпълнителят е независим от насрещната страна при осъществяването на уговорения резултат, т.е. възложителят може да не одобри и да не приеме този резултат, но не може да наложи дисциплинарно наказание на изпълнителя, затова че последният се е отклонил от уговореното, нито пък е властен да упражнява над него някакъв йерархичен и дисциплинарен контрол. Прибягването до граждански договори е недопустимо, когато те се използват, за да се прикрие по същество предоставянето на работна сила. В тези хипотези е налице нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, с цел заобикаляне на предвидената в нормативната уредба правна защита на трудовите правоотношения. Налице е регулярно престиране на работна сила с определено работно време и продължителност на работния ден срещу заплащане на възнаграждение с нееднократен характер, конкретна длъжност, която се заема със съответните й характеристики съгласно чл. 66 от КТ. По изложените съображения и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение