Решение № 2649 от 22.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13186/2010 г.
ВАСIII отделение22.02.2011 г.докладчик Йовка Дражева
Диспозитив
ОТМЕНЯ по жалбата на "Екотерм-ИВ" ООД, гр. Карлово заповед № № ЗС-147/3.09.2010 г. на министъра на отбраната на република България. Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението пред петчленен състав на ВАС.
Мотиви
Решение № 2649 от 22.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13186/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалбата на "Екотерм-Ив" ЕООД, гр. Карлово, против заповед № ЗС-147/3.09.2010 г. на министъра на отбраната за изземване на имот в гр. Карлово. Иска отмяна на заповедта като развива съображения за неспазване на закона. Твърди, че не дължи текущи разходи, поради което неправилно е изпратено едностранното предизвестие за прекратяване на наемни правоотношения. Нарушени са правилата на АПК, наемателят не е уведомен за започване на административното производство. Заповедта не е съгласувана с юрист. Нарушена е целта на закона. Ответната страна министърът на отбраната и заинтересованото лице оспорват жалбата. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 146 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество и при осъществена проверка по чл. 168 от АПК, намира за основателна по следните съображения: Между ИА "Военни клубове и информация" и "Екотерм- ИВ" на 2.01.2008 г. е сключен наемен договор за срок от три години. В р. IV, т. 4.2 от договора е посочено, че наемателят има задължение да плаща текущите разходи за ползване на имота в тридневен срок след получаване на известието за дължимите суми, а предвид р. V., т. 5.2 от договора при забава на плащанията за повече от 30 дни наемодателят има право да прекрати договора с едноседмично писмено предизвестие. В сметка № 4110 "Вземания от клиенти от страната" - аналитична справка за периода от 1.01.2010 г. до 28.07.2010 г. "клиент "Екотерм-Ив" ООД, изготвена и представена от ответника, е посочено, че дружеството има неизплатени задължения към 28.07.2010 г. по три фактури за вода, както следва: по фактура от 29.09.2009 г. за вода дължимата сума е 209,66 лв., по фактура от 29.03.2010 г. за вода от м. 02 и 03.2010 г. неплатената сума е 107,33 лева, а за по фактура от 12.07.2010 г. дължимата сума за вода за м. юни 2010 г. е 104, 84 лева или общо 421, 82 лв. Няма представени доказателства за известяване на дружеството за дължими суми. По делото е приложено предизвестие с писмо № 1151/23.07.2010 г. на началник отдел "Централен" при ИА"Военни клубове и ВПД", с което наемателят е уведомен, че писмото представлява волеизявление за прекратяване на наемния договор по р. V, т. 5.2 от договора, поради неплащане на текущи разходи за повече от 30 дни, като със същото писмо е поканен да освободи доброволно имота. Не е посочен нито размера на дължимата сума, нито вида на неплатените разходи. С оспорената заповед № ЗС-147/3.09.2010 г. на министъра на отбраната се нарежда изземване от жалбоподателя на имот- част от публична държавна собственост в гр. Карлово, Военен клуб, помещение № 1, с площ от 144,4 кв. м. представляващ кафе- аперитив. Изложени са мотиви, че имотът е държавна собственост, а основанието на заповедта е в р. V, т. 5.2 от договора за наем - забава от страна на наемателя да извърши плащания по т. 3,1, както и забава при плащания на текущи разходи. Не е посочено правно основание. При тази фактическа обстановка, настоящият съдебен състав направи следните прави изводи: Жалбата е основателна, а заповедта следва да бъде отменена поради нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 3 от АПК. Съгласно чл. 80а, ал. 1 от ЗДС (в редакция ДВ, бр. 93 от 2004 г.), действала към момента на издаване на заповедта, държавен имот, предоставен за ползване и управление на МО, и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. Следователно заповедта е издадена от компетентен административен орган. Същата обаче не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, защото в липсват фактически и правни основания за издаване на акта. Правната норма на чл. 80а, ал. 1 от ЗДС в (редакция ДВ, бр. 93 от 2004 г.), урежда три хипотези за изземване на имот държавна собственост, а административният орган е длъжен да посочи правното основание, както го задължава закона. Неизпълнението на наемен договор, посочено в заповедта като основание за издаването й, е факт относим към правилността на прекратяване на наемното правоотношение по чл. 24, ал. 1 от ЗДС с едностранно предизвестие, но не представлява фактическо и правно основание за изземване по чл. 80а, ал. 1 от ЗДС. Освен това в предизвестието също трябва да е конкретизирано в какво се изразява неизпълнението на договорното задължение- размер и характер, с цел проверка дали правилно е прекратено наемното правоотношение. Това липсва в писмото от 23.07.2010 г. В докладната записка изх. № 9713/30.08.2010 г. на изпълнителния директор на ИА"ВК и ВПД" до министъра на отбраната, също липсват конкретни факти относно неизпълнено договорно задължение: не е посочен какъв точно текущ разход и за какъв период от време не е платен, каква е забавата, считано от кой момент. Това е необходимо с оглед извършване на проверка дали е налице забава повече от 30 дни. Прилагането на "аналитична справка" към докладната записка не е достатъчно, след като няма яснота относно какво неизпълнено задължение се явява тя като доказателство. След като в докладната записка и предизвестието, представляващи документи създадени с цел издаване на административен акт, липсват фактически и правни основания, а такива липсват и в оспорената пред настоящата инстанция заповед, е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е основание за отмяна на заповед № № ЗС-147/3.09.2010 г. на министъра на отбраната на основание чл. 146, т. 3 от АПК. Предвид изложеното Върховният административен съд, III отделение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК