Решение № 3167 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15054/2009 г.

Решение № 3167 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15054/2009 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Тихомир Йорданов Янакиев от гр. Созопол против решение № 1014/5.10.2009 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. дело № 694/2009 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД 14-24/26.03.2009 г. на зам. началника на ДНСК, издадена на основание чл. 178, ал. 5 ЗУТ за забрана ползването на невъведения в експлоатация по законоустановения ред строеж наименован "Основен ремонт и преустройство на жилищна сграда", изпълнен в УПИ VI-193, кв. 16 по плана на гр. Созопол, с адм. адрес ул. "Кирил и Методий" № 53. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответната страна ДНСК - София не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема обжалваната заповед за законосъобразна на изложеното основание за издаването й и без наличие на отменителни основания по чл. 146 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическите констатации на административния орган за наличие на строеж, който се ползва с жилищно предназначение, без за него да е проведено производство по въвеждането му в експлоатация, не са оборени от жалбоподателя и правилно са приети като достатъчни основания за издаване на заповедта по чл. 178, ал. 5 ЗУТ. Противно на твърденията на жалбоподателя, при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Срокът по чл. 57, ал. 1 АПК за издаване на административен акт е инструктивен и неспазването му не опорочава акта по същество. Вписването в датата на издаване на заповедта на месеца съкратено и на латиница не представлява драстично нарушение на формата, тъй като недопускането му не би повлияло на крайното решение на административния орган за издаване на обжалваната заповед. Неоснователно е касационното основание за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила чрез задължаване от съда на административния орган да представи заверено копие от заповедта с вписана дата на издаване. Задължението на съда да съдейства на страните за законосъобразното и правилно решаване на въпроса-предмет на производството, е прогласено в чл. 9, ал. 3 и ал. 4, както и в чл. 171, ал. 4 АПК. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,