Решение № 12277 от 11.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10191/2018 г.

Решение № 12277 от 11.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10191/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи против решение № 9519 от 11.07.2018 г., постановено по адм. дело № 12353/2017 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменена заповед рег. № 8121К-7002/18.09.2017 г. на същия административен орган, с която на Д. Христов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички нормативни изисквания. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Христов против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Ответникът оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 2 АПК и от страна, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Оспореното решение е постановено в съответствие с материалния закон и се обоснова от представените доказателства. Правилно тричленният състав приема, че оспорената заповед, с която на Д. Христов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено, е издадена от компетентен съгласно чл. 204, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган, в предвидената форма, в сроковете по чл. 196, ал. 1, т. 2 ЗМВР и при спазване изискванията на чл. 207, ал. 1 ЗМВР и на чл. 206, ал. 1 ЗМВР – дисциплинарното производство е образувано със заповед на дисциплинарно наказващия орган, в която е определена комисия, която да извърши разследването, а наказанието е наложено след приемане на писмените обяснения на служителя. Прави правилно тълкуване и прилагане на закона е направено и заключението, че въпреки изложеното заповедта следва да бъде отменена, тъй като материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 203, ал. 1, т. 5 ЗМВР, не са осъществени. Според цитирания текст най-тежката дисциплинарна санкция се налага за "неявяване на работа без уважителна причина в два последователни работни дни". В случая правилно тричленният състав приема, че заповедта за налагане на наказание е издадена, без да е установено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла, посочен по-горе. Действително, по делото е установено, че през периода 03.01.2017 г. – 13.01.2017 г. служителят Христов не се явява на работа. Констатирано е също, че същият представя болничен лист, издаден от съответен специалист, установяващ, че през посочения период е в отпуск по болест, както и че този болничен лист не е оспорен по реда, предвиден в чл. 112 от Закона за здравето (ЗЗ). При тези факти правилно тричленният състав приема, че неявяването на Христов на работа през посочения в заповедта за налагане на наказание период, не е без уважителна причина, а поради заболяване, установено по съответния ред. В съответствие със закона е и заключението, че след като не е оспорен от органа по назначаването по реда на чл. 112 ЗЗ и съответно отменен, болничният лист се ползва с материална доказателствена сила и удостоверява вписаните в него обстоятелства, включително, че здравословното състояние на служителя не позволява явяване на работа. Поради това правилно е преценено, че от страна на Христов не е допуснато тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 5 ЗМВР и условията за санкциониране на служителя не са изпълнени. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отменя оспорената заповед първоинстанционният състав постановява решение в съответствие с материалния закон и с представените доказателства. Поради всичко изложено настоящият петчленен състав на Върховния административен съд приема, че не са налице посочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция Министерство на вътрешните работи следва да заплати на Христов сумата 1000.00 лв., разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,