Решение № 6115 от 20.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 435/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ПОМАР ООД, ЕИК 202606550, подадена чрез процесуалния представител адв. К. Толев, против Решение 1060/07.11.2023 г., постановено по адм.дело 956/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ ФК-119-0127923/10.03.2023 г., издадена от началник на отдел Оперативни дейности Пловдив в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение като постановено в противоречие с административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни съображения, че заповедта за налагане на ПАМ е немотивирана в частта относно продължителността на наложената мярка и не съответства с целта на закона. Позовава се на Решението на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/2021 г. Иска се отмяна на решението и на оспорения акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - началник на отдел Оперативни дейности Пловдив в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП не се представлява в съдебно заседание пред настоящата инстанция и не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на ПОМАР ООД против ЗПАМ ФК-119-0127923/10.03.2023 г., издадена от началник на отдел Оперативни дейности Пловдив в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС и чл. 186, ал. 3 ЗДДС е наложена ПАМ запечатване на търговски обект лоби бар План Б , находящ се в к.к. Пампорово, общ. Смолян, х-л Перелик , стопанисван от ПОМАР ООД, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Заповедта е издадена във връзка с извършена на 18.02.2023 г. проверка с начален час в 0:00 ч. на търговския обект, при която е установено, че при контролна покупка на 4 бр. сода 250 на обща стойност 15,60 лв., на 5 бр. Джак Даниелс 50 мл. На обща стойност 44,50 лв. и 1 бр. кафе на стойност 3,00 лв., всичко на обща стойност 63,10 лв., заплатена в брой, не е издаден фискален касов бон от работещото в обекта ФУ, нито касова бележка от кочан, което е състав на нарушение по чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. При извършената проверка е установена положителна разлика между касовата наличност и регистрираните във ФУ суми в размер на 39,00 лв. При установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, в изискуемата от закона форма и при съобразяване с целта на закона и при спазване на принципа за съразмерност. Съдът е приел също, че заповедта е законосъобразна, тъй като били установени материално правните предпоставки за налагане на ПАМ. Решението е неправилно. Съдът не е съобразил, че едновременно с издаването на процесната заповед за налагане на ПАМ е издаден и АУАН за констатираното нарушение. Пред настоящата инстанция е представено и издаденото въз основа на него наказателно постановление. При упражняване на правомощието за определянето на срока на ПАМ, който според закона е до 30 дни, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон. Обжалваният акт е издаден в нарушение на основен принцип в административното производство, уреден в чл. 6 АПК принципа за съразмерност. Приложената ПАМ за определен срок не следва да засяга правата и интересите на адресата на акта в степен по-голяма от необходимото за постигане целта на закона. В мотивите към заповедта липсва подробно разглеждане на въпроса за тежестта на нарушението и по какъв начин се налага необходимост от прилагане на мярката за срок от 14 дни, което неминуемо би рефлектирало върху дейността на търговеца в дългосрочен план. Мотивите на съда, че оспорената заповед съответства на принципа за съразмерност не се споделят от настоящия съдебен състав. Административният орган е издал индивидуален административен акт без да извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на обществен интерес от налагането й, който извод също така не е безспорен. Съдът, при проверката за съответствие на заповедта с чл. 6 АПК, също не е отчел този баланс, като изцяло е игнорирал засегнатите права на оспорващия търговец. Във всеки конкретен случай следва да се съблюдава принципът на съразмерност, прогласен в чл. 6 АПК, като се вземат предвид тежестта на нарушението, наличието на преходни нарушения и се държи сметка за преследваните от закона цели, дефинирани в чл. 22 ЗАНН. В този смисъл и с Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 по отправено преюдициално запитване от Административен съд Благоевград е постановено, че член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. СЕС в т. 56 от решението си посочва, че принципът на пропорционалност изисква кумулирането на процедури за търсене на отговорност и санкции да не превишава границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от приложимата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки,трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели. Като е достигнал до други правни изводи и е отхвърлил жалбата срещу административния акт, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната му и съобразно изложените по-горе мотиви, следва да се постанови друго решение, по същество, с което жалбата на дружеството бъде уважена и заповедта на началник на отдел Оперативни дейности Пловдив в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП следва да бъде отменена, като незаконосъобразна. С оглед изхода на спора касаторът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 1 720 лв. 550 лв. за първата инстанция и 1170 лв. за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение