Решение № 6071 от 7.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи, подадена чрез процесуален представител главен юрисконсулт К. Райкова, против Решение 1470/09.12.2022 г., постановено по административно дело 1596/2022 г. по описа на Административен съд Бургас. С оспореното решение е отменена Заповед 8121К-10627/02.09.2022 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с Д. Диков, заемащ длъжността началник сектор База за отдих Зеленика Китен, към отдел Социални дейности при дирекция Управление на собствеността и социални дейности на МВР, поради съкращаване на длъжността, считано от 15.09.2022 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се потвърди процесната заповед. Ответната страна Д. Диков се явява лично и с адвокат В. Пенчев, който посредством писмен отговор и бележки оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд Бургас е заповед, с която е прекратено служебното правоотношение на държавния служител на основание чл. 106, ал.1, т.2 ЗДСл поради съкращаване на заеманата от него длъжност. Съдът е отменил заповедта, развивайки мотиви за материалната й незаконосъобразност, които се споделят от настоящата инстанция, тъй като са съобразени с установените факти и приложимия закон. Основният спор по делото е свързан с преценка на обстоятелството налице ли е реално съкращаване на длъжността, която е заемал Д. Диков. След анализ на събраните по делото писмени доказателства утвърдените преди и след издаване на заповедта щатни разписания на длъжностите на дирекция Управление на собствеността и социални дейности в МВР, съдът е достигнал до правилния извод за това, че в конкретния случай не е налице основанието, приложено от органа за прекратяване правоотношението на служителя. Реалното съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл изисква наличието на две кумулативни предпоставки : 1) премахване на длъжността като нормативно определена позиция и 2) прекратяване на системата от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика за длъжността, респективно тяхното изменение да е толкова съществено, че да обуславя наличие на качествено нова длъжност. Следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако е запазена, то е намален броя на служителите, които изпълняват тази длъжност. По делото не е установена нито една от посочените две хипотези за реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице материално-правните и кумулативно изискуеми предпоставки на фактическия състав на чл. 106, ал.1, т.2 ЗДСл. След въвеждането на промени и утвърждаване на ново щатно разписание, длъжността началник сектор База за отдих Зеленика - Китен, е останала непроменена и вакантна. Освен, че не е налице съкращаване/намаляване на щата, не е установена и промяна в новата длъжностна характеристика за тази длъжност, поради което процесната заповед се явява незаконосъобразна. Съдебното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в доказан размер от 1000 лева. Възражението на процесуалния представител на касатора относно размера на присъденото и претендирано адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като съответства на законоустановения минимум съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,