Решение № 8616 от 15.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5031/2012 г.

Решение № 8616 от 15.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5031/2012 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "ЛИДЛ България ЕООД енд КО" КД, със седалище и адрес на управление област София, община Елин Пелин, с. Равно поле, ул. 3-ти март № 1, чрез адв. Радослав Чемширов, съдебен адрес гр. София, ул. Алабин № 56, ет. 3, против решение № 286 от 10.02.2012 г. по адм. д. № 3940/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, в частта, с която съдът е отхвърлил искането за присъждане на разноски в размер на 4 796 лв. в полза на "ЛИДЛ България ЕООД енд КО" КД. Жалбоподателят развива подробни съображения за неправилност на решението в оспорената му част, като постановено при наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во от АПК. Моли решението да бъде отменено и административният орган в първоинстанционното производство бъде осъден да заплати разноски в претендирания размер. Ответникът по касационната жалба - Областна дирекция по безопасност на храните - Варна, изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура излага подробни съображения за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като обсъди данните по делото, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли искането за присъждане на разноски в размер на 4 796 лв. в първоинстанционното съдебноадминистративно производство, Административен съд - гр. Варна е приел, че същото е неоснователно с оглед прекомерния му размер при липсата на материален интерес по делото. Тълкувайки разпоредбата на § 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е достигнал до извода, че административният орган - издател на обявения за нищожен административен акт, следва да се осъди да заплати на "ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО" КД разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер до 450 лв. Решението в оспорената част е правилно, като постановено в съответствие на материалния закон. Отговорността за деловодните разноски в съдебноадминистративното производство е невиновна, произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор и се носи от страната, чието правно твърдение е отречено с решението. Тази отговорност има санкционен характер срещу субектът, неоснователно предизвикал правния спор и може да бъде осъществена по висящия процес. Когато в резултат на административното оспорване съдът установи, че актът е незаконосъобразен, неговият адресат - гражданин или юридическо лице получава защита от съда, а разноските се поемат от органа, издал незаконосъобразния акт. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От друга страна, съгласно чл. 8 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), издадена от Висшия адвокатски съвет (Обн. ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г.), възнаграждението за защита по административни дела се определя съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от Наредбата. Най-сетне, според чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата възнагражденията за други неоценяеми искове са 150 лв., като съгласно § 2 съдът може да намали възнаграждението до трикратния размер на възнагражденията, посочени в Наредбата. С оглед изхода на делото в първоинстанционното съдебноадминистративно производство, Административен съд - гр. Варна законосъобразно е осъдил Българска агенция по безопасност на храните да заплати на жалбоподателя направените разноски за заплатена държавна такса в размер на 50 лв., депозит за вещо лице в размер на 300 лв., както и възнаграждение за един адвокат в размер на 450 лв. - определено на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата, като съдът е приложил правилото на § 2 от Наредбата, като е отхвърлено искането за присъждане на разноски в размер на 4 796 лв. Неоснователен е релевираният довод в касационната жалба, че делото има материален интерес и следва да се приложи разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Предмет на съдебния спор пред Административен съд - гр. Варна не е оценяемо в пари материално право, а законосъобразността на индивидуален административен акт - Предписание № 011/28.10.2011 г., с което на основание чл. 30, т. 8 от Закона за храните (Обн. ДВ, бр. 90 от 15.10.1999 г.) е наложена принудителна административна мярка - спиране реализацията на храни, които пряко или косвено застрашават здравето на хората. По отношение на претендираните разходи за нощувка и транспортни разходи Административен съд - гр. Варна правилно е приел, че липсват доказателства - първични счетоводни документи (фактури), които да удостоверят направените разходи, а от представените фактури за транспорт се установява, че този разход е извършен от адвокатското дружество, а не от страната, поради което същият не представлява действително разходвани от жалбоподателя парични средства в производството, които следва да се компенсират от органа, издал незаконосъобразния акт. С оглед изложеното, не са налице наведените в касационната жалба оплаквания, обосноваващи твърдяното отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1-во от АПК, поради което решението на Административен съд - гр. Варна, в оспорената му част следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, седмо отделение,