Решение № 454 от 27.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1158/2008 г.

Решение № 454 от 27.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1158/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Жанета Найденова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК /отм./. П. Х. К. от гр. Х. чрез своя процесуален представител адвокат К е обжалвал решението на Пловдивския окръжен съд от 10.01.2008 г. по гр.д. № 1964/2007 г. С това решение въззивният съд оставил в сила решението на Пловдивския районен съд от 5.02.2007 г. по гр.д. № 3264/2006 г. в частта, в която била допусната делба на дворно място от 643 кв. м., находящо се в гр. Х. ул. "Х" № 48, заедно с построената върху него паянтова жилищна сграда на 73 кв. м. площи всички останали подобрения по отношение на Х. К. при части 7/18 ид. част. Отменил първоинстанционното решение и постановил ново решение в частта в която били определени квотите за Велика Р. П., която починала в хода на процеса и била заместена от В. Д. Б. с права, равни на 2/18 ид.части и П. Х. К. с права равни на 2/18 ид.части. Въззивният съд отменил нотариален акт № 34/2006 г. в частта в която П. Х. К. бил признат за изключителен собственик на дворното място от 643 кв. м., находящо се в гр. Х. "Х. Ботев № 48 заедно с построената върху него паянтова жилищна сграда на 73 кв. м. площ и други подобрения за размера над 9/18 ид.части. В касационната жалба се поддържа, че решението било "нищожно по право, следствие на това че е постановено по недопустим иск в нарушение на съществуващата задължителна съдебна практика... а именно ТР № 6/72 г. ОСГК на ВС". Върховният касационен съд след проверка на изложеното основание за касация на въззивното решение, прие следното: Постановеното от Пловдивския окръжен съд решение е допустимо, валидно и правилно. Предмет на делото е бил искът за делба на съсобствен недвижим имот, находящ се в гр. Х. ул. ". № 4*съсобствеността е произтичала от непрекъснатото владение на имота за себе си от тримата съсобственици: Христос П. К., П. Х. Костадинова и П. Х. К., видно от издадения по реда на чл. 483 ГПК нотариален акт № 82 от 27.07.1971 г. на Пловдивския народен съд. От удостоверение № 593/24.10.2006 г. на Община Х. е било установено че Х. П. К. починал на 26.11.1988 г., а дъщеря му П. Х. К. - на 16.10.1991 г., чиито наследник бил ищеца по делото Х. Г. К. Наследник на баща си бил и ответника П, а втората съпруга на баща му В. Р. П. също наследявала своя съпруг. По делото е било установено, че родителите на ищеца живеели в паянтовата къща до към 1994-1995 г. до като баща му получил инсулт и ищецът го взел при себе си. Но и към 2000 г. когато починал, синът му - ищеца Х. Г. К. продължавал да има ключ от двете стаи които държали родителите му и от там взел багаж - дрехи за баща си. В този смисъл са били свидетелските показания на М. Д. По делото по безспорен начин е било установено, че имотът е бил съсобствен и че касационният жалбоподател П. Х. К. не е владял само за себе си, не е отблъснал владението на сестра си и нейното семейство и не е придобил имотът по давност. Така предявеният иск е допустим, а решението е постановено от надлежен съдебен състав в кръга на неговата компетентност.позоваването на ТР № 6/72 г. е неотносимо към спора. Според него "Процесуално недопустим е искът за прекратяване на имуществената общност на съпрузите през време на брака по важни причини - чл. 14, ал. 1 изр. СК /отм./ да се съединява с иск за делба." В случая става въпрос за делба на сънаследствен имот и имуществената общност на съпрузите е имала значение само да толкова до колкото да се определят правилно частите на преживялата съпруга. Върховният касационен съд приема, че решението на Пловдивския окръжен съд е правилно постановен, валиден и допустим съдебен акт. Ето защо и на основание гореизложеното