Решение № 5794 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15571/2013 г.

Решение № 5794 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15571/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, чрез процесуален представител, срещу решение № 1767/02.10.2013 г. по адм. дело № 1072/2013 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменена негова заповед № РД-370/13.02.2013 г. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, като навежда доводи за материално правна незаконосъобразност, иска отмяната му и отхвърляне на жалбата на Петков срещу заповедта. Ответникът по касационна жалба - Владимир Петков Петков, жив. в гр. Приморско, в писмено депозиран отговор оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС - Бургас е приел за установено, че с оспорената пред него заповед незаконосъобразно на основание чл. 18в, ал. 2, т. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ е прекратено действието на безсрочното разрешително за извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав № 02105484/20.05.2010 г., издадено на риболовен кораб с външна маркировка ПР 206 и име "ПР206", поради това, че през 2011 г. и 2012 г. на притежателя на разрешителното не е издавано удостоверение за придобито право на усвояване на ресурс от риба и други водни организми по чл. 18е от ЗРА. Първостепенния съд е изложил доводи, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, като при издаването й не са спазени административно производствените правила, в конкретния случай - чл. 26 АПК; в установената от закона писмена форма; противоречи на материално правните разпоредби на ЗРА. На първо място- съда сочи нарушение на административно производствените правила, при издаване на оспорения акт и по- специално - чл. 26 АПК. Този извод е базиран- на факта, че е необходимо, на основание чл. 18в, ал. 4 ЗРА - административния орган да изследва обстоятелството - дали кораба, за когото се отнема разрешителното за риболов- не е в ремонт- факт препятстващ възможността за служебно отписване от регистрите на риболовните кораби. Правилен извод на съда. Нито в административното, нито в съдебното производство са събрани доказателства, в тази насока, още повече, че самия орган би следвало да разполага със същата, доколкото нормативно е предвидено задължение на собственика на плавателния съд - да уведомява агенцията за спиране на риболовната дейност, за повече от един месец, поради предприет ремонт . Основателен е довода на съда, че административния акт е постановен в нарушение на материалния закон. Цитираната в оспорената заповед правна норма на чл. 18в, ал. 2, т. 1 от ЗРА, предвижда, че изпълнителният директор на ИАРА /или оправомощено от него лице/ прекратява със заповед действието на разрешителното за извършване на стопански риболов с риболовен кораб, когато две поредни години на притежателя на разрешителното не е издавано удостоверение по чл. 18е от ЗРА. Нормата е нова и е приета със ЗИДЗРА, обнародван в ДВ бр. 59/2012 г. и е в сила от 06.08.2012 г. Разпоредбата е материално правна, има действие занапред, доколкото не и е придадено изрично със същия нормативен акт обратно действие- предвид императивната разпоредба на чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове. Поради изложеното нормата е неприложима за периода преди 06.08.2012 г., а след тази дата не е изтекъл изискуемият в нея двугодишен срок. Решението е правилно. Неоснователно е твърдението на касатора, че се касае за преуреждане на заварени правоотношения занапред, поради което оспорената заповед е законосъобразна. Нормата на чл. 18в, ал. 2, т. 1 от ЗРА за пръв придава правно значение на факта, че две поредни години на притежателя на разрешителното за стопански риболов, не е издавано удостоверение по чл. 18е от ЗРА и свързва това правно значение с възможност за прекратяване на действието на неговото разрешително. Тоест фактът на неиздаване на удостоверението става юридически факт по силата на тази норма едва след влизането й в сила по съображенията, изложени от АС - Бургас, които се споделят и от настоящата инстанция.. Предвид изложеното и действието на нормата занапред същата е неприложима спрямо факти, настъпили преди влизането й в сила. Между влизането в сила на чл. 18в, ал. 2, т. 1 от ЗРА /06.08.2012 г./ и датата на издаване на оспорената заповед - 13.02.2013 г. няма изтекъл двугодишен срок, поради което не е налице изискването на същата норма две поредни години / считано от влизане в сила на нормата/ да не е издавано удостоверние по чл. 18е ЗРА на притежателя на разрешението. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение