Решение № 6949 от 9.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2225/2021 г.

Решение № 6949 от 9.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2225/2021 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директор на дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП против Решение № 39/07.01.2021 г. по адм. дело № 86/2020 г. по описа на Административен съд /АС/ Русе, с което е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-03001819000500-091- 001/25.09.2019 г. на орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 282 от 16.12.2019 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта му, в която на сдружение "Асоциация за развъждане на млечните породи кози" /АРМПК/, са определени задължения за корпоративен данък по ЗКПО и лихви за данъчните периоди, както следва: 2013 г. - корпоративен данък за размера над 19, 42 лв. до 7010, 46 лв. и лихви - за размера над 10, 82 лв. до 3905, 56 лв.; 2016 г. - корпоративен данък - 4 248, 14 лв. и лихва - 1 071, 56 лв.; 2017 г. - корпоративен данък - 2 285, 58 лв. и лихва - 343, 50 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения за необоснованост на съдебното решение, че дейностите по селекционни услуги в козевъдството, маркиране на животни, издаване на зоотехнически сертификати и др. нямат за предназначение реализиране на нестопанските цели на ответника - Сдружение "Асоциация за развъждане на млечни породи кози", а представляват търговска дейност по занятие. Моли да бъде отменено решението на АС-Русе и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу РА. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. В останалата му част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Ответникът по касация сдружение "Асоциация за развъждане на млечните породи кози" /АРМПК/, със седалище: гр. Русе чрез адв. П., оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявеното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови процесното решение в обжалваната му част, съдът е приел за установено, че ревизираното сдружение е юридическо лице с нестопанска цел, учредено в обществена полза. Установено в хода на ревизионното производство е и това, че Министърът на земеделието и храните е издал на сдружение АРМПК Разрешение № 264/02.08.2011 г. за извършване на развъдна дейност с кози от породата Българска бяла млечна за срок от 10 години на основание чл. 20 от Закона за животновъдството /ЗЖ/, както и че сдружението е включено в регистъра на развъдните организации, воден от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството /ИАСРЖ. Съдът, въз основа на събраните доказателства, включително и заключението на ССчЕ, е счел, че неправилно приходните органи са квалифицирали приходите от финансирането на сдружението по договорите с ДФЗ за дейностите по създаване и поддържане на родословна книга и определяне на продуктивността и генетичните качества на животните като такива от стопанска дейност, респ. неправилно са ги включили като такива при определяне на ФР за всеки от данъчните периоди 2015 г., 2016 г. и 2017 г. Обосновал е извод, че това са приходи от нестопанска дейност и като такива следва да бъдат съобразени, което е сторено в приетата по делото основна ССЕ, неоспорена от страните. Решението е валидно, допустимо и правилно. Спор по фактите няма. Спорът е правен и касае дали спорните дейности, следва да се третират като дейности със стопански характер или не, какво е следвало да бъде счетоводното и данъчното третиране на приходите и разходите по повод на тези сделки и налице ли са нарушения, обосноваващи корекция на финансовия резултат. Безспорно е, че ревизираното лице, в качеството си на организация с нестопанска цел, създадено за осъществяване на обществено полезна дейност, подлежи на облагане с корпоративен данък за извършваните от него сделки по чл. 1 ТЗ. В същия смисъл са и Разяснения № 96-00-333/05.09.2014 г. и № 94-00-309/21.11.2014 г. на НАП, съгласно които, за да се определи една дейност, осъществявана от юридическо лице с нестопанска цел, като търговска, тя следва да отговаря на следните, възприети в данъчната практика критерии: 1. дейността да се извършва по занятие, да е източник на постоянен, регулярен доход и дейността да се осъществява с цел печалба (не е необходимо печалбата фактически да е реализирана) или дейността да се осъществява в частен интерес на юридическото лице; и 2. цените на предоставените услуги или стоки да се формират на пазарен принцип. За извършените продажби Сдружението е данъчно задължено лице, което следва да формира данъчен финансов резултат и да определя корпоративен данък при условията на ЗКПО. Основата за определяне на данъка е данъчната печалба /положителният данъчен финансов резултат/, определена чрез преобразуване на счетоводния финансов резултат /§ 1, т. 16 от ДР на ЗКПО/. Коя дейност е нестопанска /т. нар. "регламентирана" или основна/ и коя стопанска, е подробно изследвано от първоинстанционния съд. Безспорно е установено още в хода на ревизионното производство, че Министърът на земеделието и храните е издал на ревизираното лице Разрешение № 264/02.08.2011 г. за извършване на развъдна дейност с кози от породата Българска бяла млечна за срок от 10 години на основание чл. 20 от Закона за животновъдството /ЗЖ/, както и че сдружението е включено в регистъра на развъдните организации, воден от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството /ИАСРЖ/. Т. е сдружението е организация, получила разрешение за извършване на развъдна дейност от компетентния за това орган - министъра на замеделието и храните, съгласно чл. 29б от Закона за животновъдството. В първоинстанционното решение е посочено също така, че според чл. 20 от ЗЖ, развъдната дейност в животновъдството включва следните дейности: идентификация и регистрация за нуждите на селекцията, контрол на биологичните, стопанските и продуктивните признаци - обект на селекцията, определяне на развъдната стойност на животните, отбор на животните за разплод, подбор с прилагане на различни методи за развъждане, водене на зоотехнически регистър, водене на родословна книга, издаване на зоотехнически сертификат, репродукция. По предложение на сдружението всички чистопородни животни, включени в развъдната програма, се вписват в регистър по чл. 18, ал. 6 от ЗЖ, който се поддържа от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството. Следователно ревизираното лице е акредитирана организация за осъществяване на общественополезна дейност със специфичен предмет, определен в чл. 20 от ЗЖ. От доказателствата по делото се установява, че дейностите по създаване и поддържане на родословна книга и определяне на продуктивността и генетичните качества на животните са предмет на държавна помощ по програми, по която се заплаща от 75 % до 100 % от нормативно определена цена, плащана от животновъдите на развъдната организация т. е. в случая дейността не е с цел получаване на печалба и цените не се формират на пазарен принцип. Настоящата касационна инстанция напълно споделя решаващия извод на първоинстанционния съд, че при осъществяване на тези дейности развъдната организация, каквато се явява ревизираното лице не осъществява търговски сделки по смисъла на чл. 1 от ТЗ, тъй като от една страна, дейностите по създаване и поддържане на родословна книга и определяне на продуктивността и генетичните качества на животните, не е е в резултат на доброволно съглашение между независими лица, а е нормативно регламентирана в ЗЖ основна дейност, която се възлага на одобрени организации. Освен това, стойността на извършваните дейности не е по свободна преценка, а е едностранно установена от оторизиран за това държавен орган - ДФЗ, в съответствие с нормативните правила за отпускане на държавната помощ, регламентирани в чл. 27, параграф 1, букви "а" и "б" и параграф 3 от Регламент № 702/2014 на Комисията от 25 юни 2014 г. и е ограничена до размера на разходите за тях. Правилно с постановеното съдебно решение са отграничени доходите и разходите на сдружението от стопанска и нестопанска дейност. С оглед на горното обосновано е прието от съда, че финансирането на ответника по договорите с ДФ Земеделие е във връзка с неикономическата дейност на сдружението, както и че неправилно приходните органи са определили тези приходи като приходи от стопанска дейност и са ги включили при определяне на финансовия резултат за съответния данъчен период. Предвид гореизложеното съдебното решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. С оглед крайния изход на делото на ответника се следват разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 1 320 лв., съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,