Решение № 364 от 01.10.2026 г. на ВКС по н. д. № 497/2026 г.

Производството пред ВКС е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК. Образувано е по искане на осъдения П. Г. П. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 547/2023г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора. В искането се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – провеждане на въззивното производство в отсъствие на молителя, който не е знаел за съдебното заседание и последвалото, без неговото съгласие, оттегляне на въззивната жалба от страна на защитника. Иска се възобновяване на въззивното производство по внохд № 547/23г. по описа на ОС - Стара Загора, отмяна на постановеното по него определение от 06.12.23г. за прекратяване на наказателното производство и връщане на делото на въззивния съд за произнасяне по въззивната жалба на осъдения. В съдебно заседание пред ВКС защитникът и осъденият поддържат направеното искане за възобновяване на наказателното производство, като изтъкват доводи в подкрепа на заявените основания. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно и изразява становище, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл. 423 от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е подадено от осъдения в срока по чл. 423, ал. 1 от НПК. Видно от приложените към искането материали относно датата на узнаване на влязлата в сила присъда, постановена по нохд № 493/22г. на РС - Стара Загора, осъденият е узнал за влизането й в сила на 06.01.26г. при получаване на свидетелство за съдимост от РС - Стара Загора, в което тя е била отразена като влязъл в сила съдебен акт. При това положение и доколкото искането е депозирано на 07.04.26г. от процесуално легитимирано лице и срещу акт от категорията по чл. 419 от НПК, ВКС счете същото за допустимо. Разгледано по същество искането за възобновяване на осн. чл. 423, ал.1 от НПК е неоснователно, поради следните съображения: Осъденият П. Г. П. е бил предаден на съд за престъпление по чл. 343, ал. 3, б.“а“ във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК. Обвинителният акт е внесен на 28.02.2022г., като по него е образувано нохд № 493/2012г. по описа на Районен съд – Стара Загора. Досъдебното производство е образувано на 23.07.2019г., като с постановление от 07.01.2022г. осъденият П. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 343, ал.3, б.“а“ във връзка с чл.342, ал.1 от НК. Действието е извършено в присъствието на осъдения, като спрямо него е взета мярка за неотклонение „подписка”, с поето задължение от обвиняемия да не нарушава взетата мярка, да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване. След образуване на съдебното производство по нохд № 493/2022г. на Районен съд – Стара Загора, съдията - докладчик с разпореждане от 28.02.22г. разпоредил връчването на препис от обвинителния акт на подсъдимия и призоваването на подсъдимия за съдебно заседание, като спазил задължението си по чл. 247в, ал.1 от НПК да разясни в призовката за съдебното заседание, че делото може да бъде разгледано и решено при условията на чл. 269 от НПК – в негово отсъствие. Изпратената в изпълнение на разпореждането на съдията-докладчик призовка на подсъдимия за насроченото съдебно заседание (11.04.22г.), ведно с преписа от обвинителния акт и разясненията по чл. 247в, ал.1 от НПК за възможността делото да бъде разгледано при условията на чл. 269 от НПК, е получена от майката на осъдения със задължението да му ги предаде. По идентичен начин – подсъдимият бил редовно призован и за второто по ред съдебно заседание пред първата инстанция (16.05.22г.), като и в двете заседания бил представляван от защитник и не се явил. Молителят се явил лично и участвал в съдебното заседание на 28.09.22г., както и в това, проведено на 30.11.2022година. След посочената дата осъденият престанал да се явява за насрочените съдебни заседания, включително и на тези пред въззивната инстанция, пред която било образувано внохд № 547/23г. по въззивна жалба на защитника му. Първоинстанционната присъда по нохд № 493/22г. по описа на РС - Стара Загора е постановена в негово отсъствие при условията на чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК, като районният съд е приел, че поради присъствието му в предходното съдебно заседание, той е бил информиран за датата и часа на съдебното заседание и не се е явил без уважителна причина при изпълнена процедура по чл.247в, ал.1 от НПК. Образуваното по жалба на защитника на осъдения внохд № 547/2023г. на ОС – Стара Загора приключило с определение за прекратяване на наказателното производство по въззивното производство от 06.12.23г., поради оттегляне на въззивната жалба от подсъдимия и неговия защитник. В откритото съдебно заседание на въззивния съд не присъствали нито подсъдимия, нито защитника му, като съдът приел, че е налице валидно оттегляне на въззивната жалба въз основа на молба на защитника. Същата била депозирана по електронен път и в нея било отразено изявление на защитника – адв. П., че е уведомен за датата на съдебното заседание и че след проведен разговор с подзащитния му оттегля въззивната жалба и моли за прекратяване на производството. От така посоченото развитие на наказателното производство, еднозначно може да се заключи, че осъденият П. П. е бил запознат с характера, предмета и развитието на водения срещу него наказателен процес. При предпоставките на чл.180, ал. 2 от НПК на осъдения е бил връчен препис от обвинителния акт, с който той се е запознал и действията му указват на това, че е бил запознат с факта на образуваното съдебно производство и възможността то да приключи задочно - при условията и предпоставките на чл. 269 от НПК. Известно е, че съгласно разпоредбата на чл.180, ал. 2 от НПК е допустимо връчването на призовката и съдебните книжа да се извършва на друго лице, а не лично на подсъдимия, стига това лице да е поело ангажимент за предаването им на подсъдимия. В конкретния случай лицето, приело призовката и книжата, не е отказало получаването на книжата. Друг е въпросът, че с оглед предприетите от осъдения действия по упълномощаване на защитник, който да го защитава както пред първоинстанционния, така и пред окръжния съд, се налага извода че процедурата по чл. 247в, ал.1 от НПК е изпълнена не само формално, но и че е постигнат заложения от законодателя резултат – подсъдимият да бъде ефективно запознат с възможността делото да бъде разгледано и решено в негово отсъствие. Вярно е, че след надлежното уведомяване за насроченото първо по ред съдебно заседание пред въззивния съд (чрез връчване на призовката за него на майката на осъдения – л.16 от внохд № 547/23г. на ОС- Стара Загора) подсъдимият не е участвал в следващите съдебни заседания и че е бил нередовно призован за тях, поради това че не е намерен на посочения и известен на територията на Република България адрес, като определението за прекратяване на въззивното производство е постановено в негово отсъствие и в нарушение на разпоредбата на чл. 324, ал. 2 от НПК. За да се възобнови наказателното производство на осн. чл. 423, ал.1 от НПК обаче фактът на отсъствието на подсъдимия в хода на наказателното производство не е достатъчен. Необходимо е също така да се изследва неговото процесуално поведение и доколко то е в съответствие с изискванията на процесуалния закон, отнесено към качеството му на „обвиняем” и към информираността му за наличието на висящ срещу него наказателен процес. Тази информираност може да се постигне или чрез надлежното привличане на лицето като обвиняем за конкретното престъпление, или чрез връчването на обвинителния акт при съблюдаване разпоредбата на чл. 247в, ал.1 от НПК. Затова и еднозначно се застъпва становището, че ако лицето е било привлечено в качеството на обвиняем, но се е укрило по начин, възпрепятстващ възможността да бъде уведомено за съдебната фаза, или, ако е получило съобщение за съдебното производство, но лицето е обективирало отказ от правото си на лично участие, не му се гарантира възможност за повторно разглеждане на делото. В конкретния случай, въпреки информираността си за наличието на висящ процес и то в съдебната му фаза, молителят се е дезинтересирал от производството, като сам се е отказал от правото си на лично участие в процеса. Следователно, доколкото в случая се касае до личен избор на осъдения да не участва в наказателното производство, той не може да се позовава на основанието по чл.423, ал.1 от НПК и да иска възобновяването на наказателното производство. Впрочем искането за възобновяване се основава на ясното твърдение за допуснато нарушение на процесуалните правила, свързани с преценката на съда за наличието на предпоставките по чл. 269 от НПК, както и прекратяването на въззивното производство поради оттегляне на въззивната жалба при отсъствие на изрично изявление на подсъдимия, в нарушение на нормата на чл. 324, ал. 2 от НПК – доводи относими към основанието по чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 424, ал.1 от НПК компетентен да се произнесе по допустимостта и основателността на наведените оплаквания е съответния апелативен съд, а именно Апелативен съд - Пловдив, на който делото следва да се изпрати по компетентност. Водим от горното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение