Решение № 2549 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11691/2009 г.

Решение № 2549 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11691/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, срещу решение № 1095/22.06.2009 г. по адм. дело № 994/2009 г. на Административен съд - гр. Варна, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 030800509/14.05.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 393/16.07.2008 г. на заместник - директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП в частта, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 28 800 лв. по фактури от м. 11.2006 г., издадени от СД "Фърст Строй Янкулов и сие" и е признато право на приспадане на данъчен кредит на "Проджеко България" АД, гр. Варна, за м. 11.2006 г. в размер на 28 800 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно, постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу РА и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - "Проджеко България" АД, гр. Варна, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното в настоящето производство съдебно решение е постановено след като с решение № 4679/08.04.2009 г. по адм. дело № 15745/2008 г. е отменено решение № 1418/27.10.2008 г. по адм. дело № 2113/2008 г. по описа на Административен съд - Варна и е върнато делото за разглеждане от друг състав на същия съд . ВАС е дал задължителни указания за изследване доказателствата, свързани с реалността на фактурираните доставки, като е посочил, че изработката на конструкцията "Модул -201" наистина не е спорна между страните, но не е изследвано твърдението на органите по приходите, че възложителят по договора сам е изработил модула и няма престация от страна на изпълнителя. Първоинстанционният съд е изпълнил указанията на ВАС и подробно е анализирал всички доказателства, между които и договорите на всяко от физическите лица, участвували в изработката на модул. Обоснован е изводът му, че всички те са имали сключени граждански договори с доставчика /изпълнител по граждански договор за изработка/, изпълнили са конкретни операции въз основа на този договори и именно доставчикът им е заплатил положения труд. Обстоятелството, че част от тях имат сключени трудови договори с възложителя, е коментирано, като е прието, че положеният труд е по гражданските договори и няма забрана за наемане на работници на граждански договор от дружеството - изпълнител, които имат трудов договор с възложителя. Ирелевантен е доводът за липса на специални познания у представляващия доставчика и за поетото от възложителя задължение да организира преди започване на работа от работниците на изпълнителя, курс по безопасност. Предвид изложеното именно доставчикът е лицето престирало фактурираните услуги и липсват посочените в РА основания за отказ на право на приспадане на данъчен кредит, налице са кумулативно необходимите предпоставки за възникване на право на приспадане на данъчен кредит по чл. 64, ал. 1, т. 3 ЗДДС (отм.) вр. чл. 6 ЗДДС (отм.). Решението е обосновано и материалноправно законосъобразно. Подробният и пълен анализ на доказателства е довел до извода, че именно дружеството - доставчик е осъществило фактурираните услуги, като е наело физически лица и им е заплатило, след което е престирало на получателя по фактурите, като приемането на всички етапи от извършването на цялостната услуга е документирано с приемо-предавателни протоколи. Съдът правилно е определил и приложил материалноправните разпоредби от значение за решаване на делото и не е допуснал съдопроизводствени нарушения, както се твърди бланкетно в касационната жалба. Начинът на формиране на възнаграждението на всеки от работниците е без значение за преценка на правнорелевантните факти - още повече, че физическите лица са работили по гражданскоправни договори и няма изискване за единна ставка предвид свободата на договаряне в гражданското право. Без значение е и дали доставчикът си е платил използваната вода, ток и т. н. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение