Решение № 16409 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10550/2011 г.

Решение № 16409 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10550/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Катя Александрова Цолова от гр. София срещу решение № 2650 от 01.06.2011 г. по адм. дело № 8952/2010 г. на Административен съд - София град.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

От данните по делото е видно, че за да издаде разпореждане по чл. 54е, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) длъжностното лице при Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) е взело предвид изпратените от ЕТ "Д-р Георги Алексов - ИППДП", гр. София (бивш работодател и осигурител на касационната жалбоподателка) заверени копия на документи по чл. 54е, ал. 2 КСО. В жалбата, подадена до главния директор на СУСО Катя Александрова Цолова е възразила: "... аз не съм се възползвала от правото си да се възстановявам на работа, нито пък съм получила обезщетение в тази връзка, поради което и не са налице предпоставките за възстановяване на получените ПОБ." С решение № 497 от 21.10.2010 г. главният директор на СУСО е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат главният директор е приел, че "с превод от 09.07.2010 г. обезщетението (за принудителна безработица от незаконно уволнение) е изплатено, а осигурителят е представил копие от съдебното решение и от платежния документ с писмо вх. № 23-617-1 от 08.09.2010 г."

С посоченото по-горе решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Катя Александрова Цолова срещу това решение на главния директор на СУСО. За да постанови този резултат съдът е приел, че намиращата се в административната преписка и след това по изрично искане от него повторно изпратена от работодателя на жалбоподателката за прилагане по делото вносна бележка за сумата 1948,21 лв. е официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и обвързва съда по отношение на посочените в същата обстоятелства относно плащането - размера на сумата, основанието за плащане, получателя и платеца, тъй като едноличният търговец е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "б" от Наказателния кодекс.

С касационната жалба е направено оплакване, че решението на Административен съд - София град е незаконосъобразно и неправилно, но с нея не е инвокиран довод за някое от изброените в чл. 209 АПК касационни основания. По силата на чл. 218, ал. 2 АПК Върховният административен съд следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, но за евентуално допуснато от първата инстанция съществено нарушение на съдопроизводствените правила той не е овластен да следи служебно. Тъй като оплакването в касационната жалба (повторено от процесуалния представител на касационната жалбоподателка - адвокат Илчева - и в пледоария по същество в проведеното на 01.12.2011 г. съдебно заседание) е, че оспореното с нея съдебно решение е "незаконосъобразно", а незаконосъобразността може да бъде резултат или на нарушение на материалния закон, или на съществено нарушение на съдопроизводствени правила, настоящият състав на Върховния административен съд анализира аргументите, изложени в касационната жалба в подкрепа на оплакването, че съдебното решение е "незаконосъобразно" и счита, че с касационната жалба не е инвокиран довод за допуснато от първата инстанция съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 193 и чл. 194 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложими по силата на чл. 144 АПК и в производството по административни дела.

Аргументите в касационната жалба са:

1. От събраните по делото доказателства не било доказано жалбоподателката да е получила от работодателя си обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), още повече че по делото било установено, че оригиналният екзепляр на изпълнителния лист за присъденото й от Софийски районен съд обезщетение за незаконно уволнение се намира в нея, т. е. тя не била реализирала правата си по този изпълнителен титул.

1. Дори да се приеме, че работодателят е направил някакво плащане към нея, то това плащане не е на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, доколкото същият нямал правно основание да го прави.

1. НОИ неоснователно претендирал връщане на платени суми без да са налице предпоставките за това и без да е изяснено дали и на какво основание работодателят е плащал.

Тези аргументи са неоснователни.

Според чл. 54е, ал. 1 КСО изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. В изпълнение на задължението си по чл. 54е, ал. 2 КСО осигурителят-работодател ЕТ "Д-р Георги Алексов - ИППДП" е изпратил в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (СУСО) копия от съдебното решение, издадения въз основа на него изпълнителен лист и платежния документ. При тези данни е очевидно, че предпоставките за издаване на разпореждане по чл. 54е, ал. 4 КСО са били налице. Правилно е изразеното от Административен съд - София град становище, че в случая е направено доброволно плащане на присъденото от съда обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, поради което обстоятелството, че оригиналният изпълнителен лист се намира при жалбоподателката, е ирелевантно. Изпълнителният лист не е правно основание. Правното основание за направеното от работодателя плащане е чл. 225, ал. 1 КТ, за което Софийският районен съд с осъдителната част на постановеното от него неприсъствено решение по гр. дело № 2891/2010 г. е приел, че в случая е налице.

По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна на посоченото в нея основание и обосноваващи го аргументи.

По делото има данни за допуснато от Административен съд - София град съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 193 и чл. 194 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, но поради липса на инвокирано с касационната жалба такова основание за отмяна на оспореното с нея съдебно решение и с оглед на правилото по чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че не следва да обсъжда въпроса било ли е допуснато от първата инстанция посоченото съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Поради това и с оглед на изложените по-горе съображения оспореното с касационната жалба съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,