Решение № 888 от 22.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6860/2018 г.

Решение № 888 от 22.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6860/2018 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. Русева срещу решение № 712/13.04.2018 г. по адм. д. № 1207/2017 г. на Административен съд Бургас. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-заместник кметът по СИРР при Община Бургас не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу заповед № 871/10.04.2017 г. на заместник-кмета на Община Бургас, с която, на основание чл. 178, ал. 6 от ЗУТ е забранено ползването на строеж, описан като "жилищно помещение – преустройство на таванско складово помещение № 5", находящо се в жилищна сграда, гр. Бургас, УПИ ХІІ-2053, кв. 64 по плана на ЦГЧ, гр. Бургас, с административен адрес гр. Бургас, ул. [адрес] № [номер], ползван в нарушение на чл. 178, ал. 4 от ЗУТ - променено предназначение. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Процесното таванско помещение № 5, прилежащо към собствения на жалбоподателката апартамент в процесната кооперация, фактически се ползва като помещение за живеене от лице на име Р. Станков, допуснато в него като наемател. Таванското помещение няма самостоятелен характер, като то е прилежащо към жилището, което обслужва и то не е предназначено за задоволяване на жилищни нужди. Употребата на понятието "преустройството" не е необходимо да е свързано с изменение на конструкцията и извършване на строително-монтажни дейности. Преустройството в случая следва да се схваща като фактическо изменение на начина на ползване на помещението, като от обслужващо предназначение то фактически е променено за живеене. Така постановеното решение е неправилно при следните съображения: Хипотезисът на приложимата правна норма- чл. 178, ал. 6 във връзка с чл. 178, ал. 4 ЗУТ изисква строежи или части от тях да се ползват не по предназначението им. За приложимостта на този материален закон следва да бъде установено първоначалното предназначение на част от строежа и ползването й по друго предназначение. В случая следва да бъде установен фактът на първоначалното предназначение на обслужващото таванско помещение като складово такова. От доказателствата по делото се установява, че в оригинала на проекта отделен чертеж за разпределение на таванския етаж не се открива -има подпокривно пространство и надзид с три фасади, на които фасади не са отразени таванските прозорци. Установява се също, че както таванският етаж, така и цялата сграда не е въведен в екплоатация, за да се приеме, че таванските помещения са складови такива, след като няма документи за въвеждане в експлоатация на сградата, в частност и на апартаментите и на таванските помещения. Предвид неустановеното предназначение на процесното таванско обслужващо помещение като складово не може да се приеме, че е налице промяна на предназначение му в жилищно. От съвкупния доказателствен материал се установява, че от момента на построяването й фактически всички тавански помещения, девет на брой, са се ползвали като ателиета, складове и други нужди, като на самия тавански етаж има изградена една обща тоалетна с импровизирана баня. От заключението на вещото лице е видно, че в процесното таванско помещение всичко е старо и се ползва като склад за стари вещи, без легло. От приложения в преписката констативен акт също липсва описание на легло в таванското помещение. На целия тавански етаж не се установяват извършени строителни работи, а в процесното всичко е видимо старо, в много лошо състояние, със складирани стари вещи -гардероб, маса, шкафче. По делото липсват каквито и да са доказателства, че има промяна на предназначението на таванското помещение, още повече, че първоначалното предназначение не е установено документално. Съгласно пар. 5, т. 30 ДРЗУТ жилище е съвкупност от помещения, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Процесното таванско помещение не удовлетворява формулировката за жилище, тъй като по същество представлява една стая, без канализация, която по същността си представлява складово помещение. Не се подкрепя от доказателствата по делото и фактът на ползването на тази стая като жилище. В тази насока решаващият съд е направил извод за ползването му от конкретно лице на базата на показанията на един свидетел, които не кореспондират с показанията на другите свидетели, както и въз основа на справка за месечните консумативни разходи, в която това лице фигурира. Тази справка обаче не доказва ползването като жилище на таванското помещение от това лице, нито промяната на предназначението на таванското помещение от жалбоподателката от склад на жилище. Свидетелските показания сочат, че процесното таванско помещение е ползвано от лицето Станков, но именно като склад-за оставяне на работни дрехи и преобличане. Предвид изложеното не е доказан фактът какво е било предназначението на процесното помещение преди твърдяната от административния орган промяна на предназначението, не е доказан фактът, че новото предназначение на таванското помещение е за жилище, нито е доказан фактът на ползването му от определено лице като жилище. Поради това, като е приел, че релевантните за издаване на административен акт със съдържание като оспорения факти са осъществени, административният орган е издал противоречащ на материалните норми акт. Тези факти не са осъществени, поради което не са налице предпоставките за налагане на забраната по чл. 178, ал. 6 ЗУТ. Като е приел оспорения административен акт за валиден и законосъобразен такъв, решаващият съд неправилно е приложил материалния закон. Решението е материалнонезаконосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по съществото на спора в смисъл на отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на касаторката следва да се присъдят претендираните и направени за две инстанции разноски в общ размер от 815 /осемстотин и петнадесет/ лв., представляващи възнаграждение за един адвокат от 600 /шестотин/лв. пред първата инстанция, 200 /двеста/ лв. възнаграждение за вещо лице и държавни такси. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,