Решение № 2671 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2429/2016 г.

Решение № 2671 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2429/2016 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. К. З. от [населено място], като законен представител на малолетната М. И. К., против решение № 7912 от 14.12.2015 г., постановено по адм. д. № 1051/2015 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), Второ отделение, 25-и състав. Касаторът не изтъква конкретни пороци на решението. Ответниците - Национална експертна лекарска комисия и СУСО (сега Териториално поделение на НОИ – [населено място]), не са взели отношение. Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок от надлежна страна, за която решението на АССГ е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, съставът на Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата на И. К. З., действащ като законен представител на малолетната М. И. К. от [населено място], срещу експертно решение (ЕР) № 788 от заседание № 154 от 27.10.2014 г., издадено от Специализиран състав по сърдечно - съдови болести на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). Според нормата на чл. 218, ал. 1 АПК, Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. В случая в касационната жалба липсват посочени такива. Разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, задължава касационната инстанция да следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. По изложените съображения, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд статуира само в пределите на контрола, посочен в текста на чл. 218, ал. 2 АПК. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от порока нарушение на материалния закон, който би обусловил неговата неправилност. Пред АССГ И. З. е оспорил експертно решение (ЕР) № 788 от заседание № 154 от 27.10.2014 г., издадено от Специализиран състав по сърдечно - съдови болести на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). С последното е отменено експертно решение № 1929 от заседание № 115 от 4.07.2014 г. на ТЕЛК при [номер] МБАЛ –София по срока на инвалидност, като е издадено ново решение в тази му част; потвърдено е решението на ТЕЛК по оценката на вида и степента на увреждане, както и по датата на инвалидизиране. Предвид така постановените актове на медицинската експертиза следва да се има предвид, че същите имат двояка правна природа. От една страна те представляват административни актове, от които за освидетелстваните лица, както и за административните органи и организации възникват права и задължения, а от друга - те съдържат експертиза на вида и степента на увреждане. Медицинската преценка на здравословното състояние на лицето към момента на експертизирането му, не е от компетентността на съда, тъй като изисква специални знания в областта на медицината. Независимо от предоставените му процесуални възможности, З. не е доказал нещо различно от приетото от компетентните органи, относно здравословното състояние на дъщеря му М. И. К.. Съгласно чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ 2010 г.), видът и степента на увреждането (степента на трайно намалената работоспособност), се определя въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. Правилно от съда е било прието, че при експертизирането на детето М. изискванията на цитираната разпоредба са били спазени. Съдът е извършил проверка, относно приложението на нормата на Част ІV, Раздел ІІ, т. 2. 2. от Приложение № 1 към чл. 63 от Наредбата на медицинската експертиза, посочена в експертно решение № 788 от заседание № 154 от 27.10.2014 г. на НЕЛК, като основателно не е констатирал нарушение. В Част ІV, Раздел ІІ, т. 2 НМЕ са дадени критериите за оперирани деца, а именно: при тях процентът се определя въз основа на наличие на субективни оплаквания; необходимост от лечение; качество на психомоторното развитие; наличие на сърдечна недостатъчност; наличие на пулмонална хипертония; наличие на артериална хипертония; наличие на ритъмно-проводни нарушения; наличие на остатъчни хемодинамични отклонения; необходимост от медицинско наблюдение и продължителност на интервала между контролните медицински прегледи. Според чл. 63, ал. 1 от НМЕ/2010 г. установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1. Ако приетата точка предвижда диапазон "от... до", процентът на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се съобразява със степента на установения дефицит. В посоченото приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ са предвидени отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност и вида и степента на увреждане в проценти. В случая на детето М. е даден най-високия процент по Част ІV, Раздел ІІ, т. 2. 2. -30 %, при необходимост от медицинско наблюдение в интервал 2 - 3 години. При липса на други доказателства по делото, установяващи нещо различно, относно вида и степента на увреждане на М. К., съдът е стигнал до правилния окончателен правен извод за законосъобразност на оспореното експертно решение на НЕЛК. Изложените в тези мотиви съображения не обуславят отменителните основания по чл. 218, ал. 2 АПК, поради което обжалваното съдебно решение, следва да бъде оставено в сила. Разноски по това дело не са претендирани, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,