Решение № 180 от 9.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 424/2014 г.

Решение № 180 от 9.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 424/2014 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия С. С. М. срещу решение № 182 от 6.II.2014 г. по внохд № 198/2013 г. на Бургаския апелативен съд. С позоваване на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК се иска или отмяна на решението с връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане, или изменяване на решението с намаляване наложеното на подсъдимия наказание на пробация. В съдебно заседание защитникът на М. поддържа оплакването за явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода и искането то да се замени с пробация. Представителят на ВКПр не намира за основателни възраженията срещу правилността на въззивното решение и заключението му е да се остави в сила. ВКС установи: С присъда № 197 от 10.IХ. 2013 г. по нохд № 681/2013 г. на Бургаския окръжен съд, постановена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, С. Ст. М. е признат за виновен в това, че на 2.IV. 2012 г. в Бургас е управлявал лек автомобил /марка/ с рег. [рег. номер на МПС] без да притежава свидетелство за правоуправление и в 1-годишен срок от наказването му за същото деяние по административен ред с НП № 27/2012 г. в сила от 18.V. с. г., за което и на основание чл. 343в, ал. 2 НК е наказан с 9 месеца лишаване от свобода, редуцирани по чл. 58а, ал. 1 НК на 6 месеца. М. е признат за виновен и в това, че по същото време и на същото място се е опитал да даде подкуп от 80 лв. на Д. Г. Я. и Г. Д. Г., полицаи от Бургаското IV-то РПУ, за да не извършат действие по служба със съставянето на М. на АУАН, който опит е останал недовършен по независещи от волята на дееца причини, за което и на основание чл. 304а НК е наказан с 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода и с 3000 лв. глоба, като лишаването от свобода е редуцирано по чл. 58а, ал. 1 НК на 1 г. На основание чл. 23, ал. 1 НК на М. е определено общо наказание от 1 г. лишаване от свобода, към което е присъединена глобата от 3000 лв. Лишаването от свобода е постановено да се изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип при строг първоначален режим. На основание чл. 68, ал. 1 НК е постановено отделното изтърпяване от общото наказание на още 6 месеца лишаване от свобода, определени по чнд № 353/2011 г. на Омуртагския районен съд като общо наказание за съвкупността от престъпления, за които М. е санкциониран с влезли в сила съдебни актове по нохд № 202/2011 г. на Великопреславския районен съд, нохд № 547/2011 г. на Бургаския районен съд и нохд № 221/2011 г. на Омуртагския районен съд, което наказание да се изтърпи също в затворническо общежитие от закрит тип и също при строг първоначален режим. Жалбата е неоснователна. За да твърди, че с осъждането на подсъдимия е приложен неправилно материалния закон, защитникът е изтъкнал два довода: първо, че "въпросните служители на МВР" не били длъжностни лица по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. "и/или "б" НК и, второ, че подсъдимият не можел да бъде "субект на престъплението...по смисъла на чл. 301, ал.1 от НК", каквито били и разясненията, дадени от Пленума на ВС в П.8-81 г.И тъй като М. е наказан за престъпление по чл. 304а НК с изпълнително деяние "който...даде подкуп...на полицейски орган", а качеството на полицейски служители на Д.Г.Я. и Г.Д.Г. изобщо не е спорно, е непълно ненужно тук да се обосновават както длъжностното качество-освен на "полицейски орган"-на Я. и Г., така и различията между субекта на престъплението по чл. 301 НК и този на престъплението по чл. 304а НК. Като процесуални нарушения, допуснати от въззивния съд, защитникът на М. е посочил необсъждането "всеобхватно" на "доказателствения материал, инкорпориран по делото", неочертана от този съд "фактология"", липсата на обективирани "убедителни изводи по приложимия материален закон" и демонстрирана "словесна пестеливост...досежно акцентите на защитата...за недоказаност на обвинението".На тези възражения, представляващи неподкрепени с каквито и да било доводи декларации, се налага да се отговори, че изискванията, които процесуалният закон поставя пред второинстанционния съд в случай на потвърждаване на първоинстанционната присъда, не са в чл. 305, ал.3 НПК: този съд трябва да посочи не какви факти и въз основа на кои доказателствени източници приема за установени, а по какви съображения не споделя основателността на доводите, с които са подкрепени основанията за обжалване или протестиране на присъдата.Прочитът както на въззивната жалба, така и на пледоариите пред въззивния съд от двамата защитници на М. показва, че никой от тях не е твърдял наличието на процесуална пречка да провеждане на поисканото от подсъдимия и защитата му съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 НПК, т.е. никой не е оспорвал доказаността на обвинението. Единственото оплакване е било за явна несправедливост на наложените поотделно и за съвкупността от престъпления наказание и то не за несправедливостта им по размер, а по вид.Искането М. да бъде наказан не с лишаване от свобода, а с пробация, е било направено още в първата инстанция, на това искане единствено е била посветена защитата му, и още там то обосновано е било отхвърлено.Въззивният съд, изразявайки съгласие с решението по този въпрос на първата инстанция, на свой ред подробно е мотивирал необходимостта М. да бъде наказан именно с лишаване от свобода, с което е постановил решението си в съответствие с изискването на чл. 339, ал. 2 НПК. В сега подадената жалба на трети пореден път се иска смекчаване отговорността на М. с друго по вид наказание и за трети пореден път се налага да се отчете неговата неоснователност. Към изчерпателните мотиви по този въпрос, изложени и от двете предходни инстанции, няма какво да се добави освен обобщено да се каже, че не е налице нито една от трите предпоставки, чиято кумулативна даденост позволява наказанието на подсъдимия да се определи при условията на чл. 55 НК. Имайки предвид дотук изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК ВКС