Решение № 1722 от 3.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9318/2019 г.

Решение № 1722 от 3.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9318/2019 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационните жалби на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" /ОД на ДФ "Земеделие"/ -Благоевград, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Зарева, и на М. Пройкова, подадена чрез адвокат Дацев, против решение № 2476 от 09.04.2019 г. на Административен съд – София - град, постановено по адм. д. № 12091/2018 г., с което е отменен издаденият от директора на ОД на ДФ ‚Земеделие" – Благоевград Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 10/06/1/0.0.1668/2/01/04/01 от 01.11.2018 г. и преписката е върната на органа за издаване на решение за финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ. С решението ОД на ДФ "Земеделие" – Благоевград е осъдена да заплати в полза на М. Пройкова разноски в размер на 10 лева. С определение № 4685 от 20.06.2019 г. в производство по реда на чл. 248 от ГПК първоинстанционният съд е изменил така постановеното решение № 2476 от 09.04.2019 г., в частта за разноските, като е осъдил ОД на ДФ "Земеделие" – Благоевград да заплати на М. Пройкова сумата от 1200 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. Определението в настоящото съдебно производство не се обжалва. В касационната жалба на директора на ОД на ДФ "Земеделие" – Благоевград се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК. Искането е за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на АУПДВ, както и за присъждането на юрисконсутско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответницата – М. Пройкова – оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител адв. Дацев и иска да бъде оставено в сила първоинстанционното решение в неоспорената от нея част, както и да й бъдат присъдени разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. С касационната жалба на М. Пройкова се оспорва първоинстанционното решение, в частта, с която делото е върнато като преписка на ОД на ДФ "Земеделие" – Благоевград за издаване на решение за финансова корекция по реда на чл. 69 от ЗУСЕСИФ. Претендира отмяна на обжалваното решение, само в посочената част. Ответникът по тази касационна жалба – директорът на ОД на ДФ "Земеделие" – Благоевград – не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на касационната жалба поради липсата на правен интерес. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба на директора на ОД на ДФ "Земеделие" – Благоевград като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – Благоевград е бил АУПДВ № 10/06/1/0.0.1668/2/01/04/01 (изх. № 01-013-6500) от 01.11.2018 г., издаден от директора на ОД на ДФ "Земеделие" - Благоевград. С него на основание чл. 38, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 45, т. 6, във връзка с чл. 34, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. /Наредба № 14 от 28.05.2015 г. /, респективно чл. 9, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 3, ал. 3 и чл. 24, ал. 2, т. 4 от Договор № 10/06/1/0.0.1668 от 04.02.2016 г. сключен между М. Пройкова и ДФЗ, е отказана изцяло одобрената финансовата помощ и договорът е прекратен, като на Пройкова е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лв., представляващо полученото първо плащане. Административният съд правилно е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен административен орган с оглед изменението в ДВ бр. 51/2019 г. и създаването на новите алинеи 5 и 6 на чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, на които е придадено обратно действие с пар. 5 ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ бр. 51/2019 г. За да отмени оспорения акт като незаконосъобразен, съдът е приел, че е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в това, че не е спазена законово установената процедура. Според него, тъй като производството по издаването на акта е започнало след 03.01.2018 г. /датата на влизане в сила на чл. 9б ЗПЗП/ приложим е редът, регламентиран в чл. 69 и следващи ЗУСЕСИФ. Така направеният извод е обоснован с обстоятелството, че подмярката 6. 1. "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г. не попада сред изброените в чл. 9б, т. 1 ЗПЗП, след като мярката 6. 1. не е сред посочените в чл. 9б, т. 1 то попада в обхвата на чл. 9б, т. 2 ЗПЗП. Възприет е извода, че за установяване и размер на публичните държавни вземания е приложим ЗУСЕСИФ. Настоящият съдебен състав преценява така постановеното решение като неправилно. Съгласно пар. 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г. започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. От данните по делото се установява, подаденото от М. Пройкова заявление № 10/06/1/0.0.1668/2/01 с приложен към него бизнес план за подпомагане по подмярката 6. 1. "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г. по реда на Наредба № 14 от 28.05.2015 г. е одобрено със заповед № 03-100-РД/12 от 02.02.2016 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие". Договорът за отпускане на финансовата помощ е сключен на 04.02.2016 г. Със заявление подадено по пощата от 28.03.2018 г. Пройкова е поискала второ плащане в изпълнение на така сключения договор. След извършени проверки във връзка с спазване на срока за подаване на заявление за второто плащане административният орган е установил, че са нарушени разпоредбите на чл. 3 ал. 3 от договора и чл. 34, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., в резултат на което е издаден оспореният АУПДВ. Изложените факти сочат, че случаят изцяло попада в приложното поле на изключенията по пар. 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г. и чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, съответно ЗУСЕСИФ, към който той препраща, не намират приложение в случая. Това е така, защото значение за прилагането на този параграф е не датата на започване на производството по издаването на АУПДВ, а датата на издаването на наредбата, по реда на която се провежда кандидатстването и отпускането на помощта. В случая Наредба № 14 от 28.05.2015 г. е издадена преди влизането в сила на ЗИД ЗПЗП /ДВ, бр. 2/2018 г./, а производството по тази наредба относно договора на М. Пройкова е започнало преди 02.02.2016 г. и не е приключило поради изтичане периода на мониторинг /изтичането на срока, в който съответният бенефициент е длъжен да спазва договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ – 5 години от датата на сключването му на 04.02.2016 г./. Този извод се подкрепя и от мотивите на законопроекта (754-01-79/15.11.2017), според които "доколкото програмния период е в напреднал стадий на осъществяване и част от мерките са стартирали, се предвижда започналите и недовършени до влизането в сила на този закон административни производства по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. по чл. 96, ал. 1, т. 2, да се довършват по досегашния ред. От изложеното следва, че пар. 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП не визира само и единствено производствата по издаване на административни актове за установяване на публични вземания, които да са започнали до влизане в сила на закона. Основателен е доводът на касатора, а именно, че първоинстанционният съд не е съобразил § 4, ал. 3 ДР ЗУСЕСИФ /ДВ бр. 58/2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г./, според който предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. Следователно, ЗУСЕСИФ се явява приложим, стига да не е предвиден друг специален ред по смисъла на лимитивно посочените в текста регламенти, ЗПЗП и наредбите по прилагането му. Нарушението във връзка, с което ДФ "Земеделие" търси възстановяване на платеното първо плащане по договора, е неспазване на чл. 3 ал. 3 от Договор № 10/06/1/0.0.1668 от 04.02.2016 г. с ДФЗ и чл. 34, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., за подаване на заявление за второ плащане в предвидения срок. То не попада в основанията за извършване на финансова корекция, регламентирани в чл. 70 ЗУСЕСИФ, тъй като се касае за неизпълнение на ангажименти или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство по смисъла на чл. 63, пар. 1 от Регламент № 1306/2013 г. Тъй като това неизпълнение не съставлява нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ, то не следва да се провежда процедура по ЗУСЕСИФ и съответно да се издава решение за финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ, а следва да се установи публичното държавно вземане по общия ред за установяване на такъв вид вземания- по реда на ДОПК - чл. 166 и сл., както е процедирано от издателя на акта. В същия смисъл е и нормативната уредба в чл. 30, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 4 от 30 май 2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, приета на основание чл. 9а, т. 3 ЗПЗП. Според цитираните разпоредби на наредба 4/2018 г.: "За установяване дължимостта на подлежаща на възстановяване сума поради нарушение, което представлява основание за налагане на финансова корекция, посочено в чл. 70 от ЗУСЕСИФ, се издава решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ. За установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване сума поради неспазване на критерий за допустимост, ангажимент или друго задължение на бенефициента, извън случаите по ал. 2, изпълнителният директор на ДФЗ - РА, или лице, на което е делегирано правомощие по чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, издава акт по чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Тъй като административният съд не е изложил мотиви за материалната законосъобразност на АУПДВ, то решението му се явява неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поради това същото следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При повторното разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК съдът следва да се произнесе по исканията на страните за разноски в касационното производство. По касационната жалба на М. Пройкова: Според касатора след отмяната на оспорения административен акт съдът неправилно е върнал преписката ОД на ДФ "Земеделие", тъй като производството по издаването му не е започнало по искане на жалбоподателката. Касационната инстанция намира, че жалбата е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, т. е. при наличието на правен интерес от оспорването /виж решение № 14165 от 26.11.2014 г. по адм. д. № 3254/2014 г. на трето отд. на ВАС/. С оглед обоснованата по-горе неправилност на първоинстанционното решение изцяло, същата е неоснователна. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение последно вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение