Решение № 4374 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 289/2013 г.

Решение № 4374 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 289/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Таня Георгиева Бучова от гр. София срещу решение № 5457 от 17.10.2012 г. по адм. дело № 2607/2012 г. на Административен съд - София град. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. От данните по делото е видно, че касационната жалбоподателка е оспорила законосъобразността на решение № РО-114 от 1.03.2012 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" и потвърденото с него разпореждане № РВ-ПОВН-21 от 12.01.2012 г., с което е постановено тя да възстанови паричното обезщетение за отглеждане на малко дете за времето от 23.09.2009 г. до 28.10.2009 г., през което детето е било настанено в детска ясла. Оспорването е основано на писмо изх. № 14 от 9.02.2012 г. (на л. 21 от делото на АССГ), с което директорът на Детска ясла № 62, гр. София (район "Надежда") уведомява длъжностното лице при СУСО, че детето не е посещавало детската ясла в периода 23.09.2010 г. до 28.10.2010 г. (вероятно се касае за техническа грешка при изписването на датите), а през този период само е получавало храна за вкъщи за отглеждане в домашна обстановка. Със същото писмо директорът на Детска ясла № 62 е потвърдил издаденото от него удостоверение № 7 от 18.01.2012 г., че детето през посочения период не е посещавало детската ясла. С определение от 8.05.2012 г. Административен съд - София град е задължил длъжностните лица в Детска ясла № 62 (трето, неучастващо в делото лице по смисъла на чл. 192 ГПК) да представят документи за заплатени такси за детето през процесния период, заверени преписи от дневниците за присъствие на детето през същия период и до 1.04.2010 г., както и доказателства за това дали детето през посочения период само е получавало храна и дали в детската ясла се намира разливна кухня. В изпълнение на тези задължения с писмо изх. № 67 от 30.08.2012 г. касиер-домакин при Детска ясла № 62 уведомява съда, че детето е било трето в семейството и поради това родителите му, като многодетни по смисъла на Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община, са били освободени от заплащане на такса за детската ясла. Представени са и заверени ксероксни фотокопия от ведомости за пребиваване на децата в яслената група. Съдържанието на ведомостите за м. септември и м. октомври 2009 г. е потвърдило констатацията, направена от контролен орган при НОИ с констативен протокол № 26 от 23.12.2011 г., че детето е посещавало детската ясла през процесния период от време. При тези данни Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Таня Георгиева Бучова срещу решение № РО-114 от 1.03.2012 г. на главния директор на СУСО като неоснователна. Констатациите на контролния орган и съдържанието на представените от Детска ясла № 62 по искане на Административен съд - София град писмени доказателства не са опровергани, но единствената причина за това липсата на правни познания у жалбоподателката и нейния съпруг, който прави опити да бъде неин процесуален представител по пълномощно при очевидна липса на юридически капацитет за това. По делото съществуват данни, че най-вероятно семейството не може да си позволи правна помощ от адвокат поради липса на средства, с които да заплати адвокатско възнаграждение. Точно за такива случаи е създаден Законът за правната помощ. А с чл. 99 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим и в производството по административни дела по силата на чл. 144 АПК, законодателят е задължил съда да информира страните за техните законни права и задължения във връзка с правната помощ. Опровергаването на писмен документ е процесуална дейност, която затруднява дори практикуващи юристи и е било повече от очевидно, че жалбоподателката и нейния съпруг нямат необходимите правни умения да докажат неистинността на ведомостите, представени от Детска ясла № 62. Посоченото по-горе писмо изх. № 14 от 9.02.2012 г., с което директорът на Детска ясла № 62 уведомява длъжностното лице при СУСО, че детето не е посещавало детската ясла през процесния период, внася сериозно съмнение в истинността на ведомостите. А представените пред настоящата инстанция епикриза от 23.07.2012 г. на МБАЛ "Александровска" ЕАД, гр. София, Клиника по детско-юношеска психиатрия и експертно решение № 2510 от 14.11.2012 г. на ТЕЛК за психични заболявания при ЦПЗ "Проф. Никола Шипковенски" - гр. София увеличават това съмнение с оглед и на обясненията на двамата съпрузи, че детето не е било прието в детската ясла поради установеното заболяване. Върховният административен съд многократно е указвал, че задължението по чл. 99 ГПК във връзка с чл. 144 АПК е безусловно и неговото изпълнение е винаги дължимо, поради което неизпълнението му е касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 2 АПК делото следва да бъде върнато на същия административен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, като производството започне с изпълнение на задължението по чл. 99 ГПК във връзка с чл. 144 АПК (чл. 226, ал. 1 АПК). Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,