Решение № 7 от 26.01.2011 г. на ВКС по к. н. д. № 648/2010 г.

Решение № 7 от 26.01.2011 г. на ВКС по к. н. д. № 648/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Производството е образувано по искане на осъдения Е. С. М. за отмяна по реда на възобновяването на наказателни дела на присъда по нохд № 593/2010 г. на Р. районен съд с доводи за допуснато нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието. Осъденият моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Частният обвинител и граждански ищец К. К. не се явява и не взема отношение по искането на осъдения. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като се запозна с делото и обсъди доводите на страните, установи следното: С присъда от 07.09.2010 г. по нохд № 593/2010 г. Разградският районен съд признал подсъдимия М. за виновен в това, че на 31.01.2010 г. в [населено място] причинил на К. Б. К. средна телесна повреда по хулигански подбуди и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12 пр. 2 от НК го осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода, които да изтърпи в затвор при първоначален строг режим. Осъдил го да заплати на К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на четири хиляди лева. С решение № 96/27.10.2010 г. по внохд № 258/2010 г. Р. окръжен съд потвърдил присъдата. Решението не подлежи на касационно обжалвани и е влязло в сила от деня на постановяването му. Искането е процесуално допустимо, тъй като е подадено от легитимна страна в срока по чл. 420, ал. 2 от НПК. Разгледано по същество е неоснователно. Разградският районен съд не е допуснал процесуални нарушения при постановяване на присъдата, потвърдена от Р. окръжен съд с решение № 96/27.10.10 г. Фактическите обстоятелства, установени чрез разпитите на свидетелите по делото, експертното заключение и писмените доказателства, внимателно анализирани и съпоставени помежду им, са дали основание на предходните съдебни инстанции да направят изводи за безспорна установеност на фактическия състав на извършеното, механизмът на причиняване на увреждането и за авторството на престъплението. Обсъдени са обясненията на подсъдимия, като твърденията му за отправени обиди и заплахи към личността му от страна на пострадалия К. са отхвърлени като напълно опровергани от останалите гласни доказателства. Лишено от фактическо основание е оплакването за нарушено право на защита поради отказът на съда да разпита свидетели, поискани от осъдения. От съдебните протоколи се установява, че М. не е правил доказателствени искания в коментирания смисъл нито в първата, нито във въззивната инстанция, а и непълнотата на доказателствата не е касационно основание за ревизия съдебния акт. Не представлява нарушение на процесуалните правила и обстоятелството, че разпитът на свидетел по чл. 223 от НПК е извършен пред съдията, разгледал делото по същество - такова основание за отвод на членовете на съда не е включено от законодателя в разпоредбата на чл. 29 от НПК. Вътрешното съдийско убеждение относно фактите е формирано при спазване на изискванията по чл. 13 и чл. 14 от НПК, поради което отсъства основание за отмяна на влязлата в сила присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наказанието. То е индивидуализирано при превес на смекчаващите вината обстоятелства, под средния размер на предвиденото в закона. В искането липсват доводи в подкрепа на оплакването, поради което настоящият касационен състав няма какво да добави към мотивите на решаващите съдилища. Размерът на наказанието е съобразен с обществената опасност на конкретното престъпление и на неговия извършител, както и на целите на специалната и генерална превенция. При тези съображения Върховният касационен съд, второ наказателно отделение