Решение № 7314 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2043/2010 г.

Решение № 7314 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2043/2010 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Недка Йорданова Николова от гр. Дупница, срещу решение № 377/2.12.2009 г., постановено по адм. д. № 270/2009 г. на Административен съд - гр. Кюстендил, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени оспорената Заповед № ДК-02-КН-21/30.03.2009 г. на н-ка на РДНСК гр. Кюстендил. Ответниците, РДНСК гр. Кюстендил и Николай Димитров Шулев от гр. Дупница в съдебно заседание и писмени защити изразяват становища за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Кюстендил, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Недка Йорданова Николова срещу Заповед № ДК-02-02-КН-21/30.03.2009 г. на н-ка на РДНСК гр. Кюстендил, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж "масивна постройка - складово помещение и санитарен възел", находящ се в УПИ VI-2381, кв. 92 по плана на гр. Дупница. За да постанови решението си съдът приел, че строежът е изграден през 1991 г. без да са издавани за него строителни книжа, че същият не е деклариран съгласно изискванията на § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ, че жалбоподателката е собственица на същия, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и че не е търпим, поради което подлежи на премахване. Решението е правилно. По съществото си касационната жалба е неоснователна, твърдяните касационни основания за отмяната му не са налице. Не е нарушен материалният закон, нито съдопроизводствените правила, както се сочи - съдебният акт е обоснован, а изложените изводи почиват на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, въз основа на което са изведени изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция и не се налага приповтарянето им. Спор по фактите не е налице - строежът е осъществен без да са издадени строителни книжа през 1991 г., както и същият не е деклариран като незаконен съгласно изискванията на § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ. Съдът е обсъдил всички правени възражения от жалбоподателката, които се правят и пред настоящата инстанция като касационни такива за отмяна на решението. Релевантни за спора са фактите за неиздаване на строителни книжа и недеклариране на незаконния строеж до 31.12.1998 г., което е безспорно установено и което сочи на обосновани правни изводи и на правилно приложен материален закон от съда, като е приел, че се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ, както и за нетърпим по смисъла на § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ, който подлежи на премахване. Основания за различни от тези изводи не са налице. Правилно е прието, че с процесната заповед е задължена жалбоподателката да премахне строежа, като собственица, което не е нарушение на материалния и процесуалния закон. Без значение е обстоятелството, че административното производство е започнало по сигнал, тъй като административният орган има право и служебно да започне такова производство. Като се има предвид изложеното не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК