Решение № 287 от 27.09.2012 г. на ВКС по н. д. № 944/2012 г.

Решение № 287 от 27.09.2012 г. на ВКС по н. д. № 944/2012 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Осъденият Т. Х. Ш. е отправил по реда на глава тридесет и трета от НПК искане да бъде възобновено делото, по което е бил осъден от Генералтошевския районен съд - като първоинстанционен, и от Добричкия окръжен съд - като второинстанционен. Първоинстанционната присъда - 16 от 6.VI.2011 г. по нохд № 148/2011 г., е за двете престъпления в съвкупност, извършени на 10.IV.2011 г.: по чл. 279, ал. 1, във вр. с чл. 18 НК - за опита да излезе през границата с Румъния (ГКПП-К.); по чл. 318 НК - за противозаконното послужване с официален документ (чужда лична карта). Наложените наказания са съответно 5 и 3 месеца лишаване от свобода, а по-тежкото от двете е определено и като общо наказание за съвкупността от престъпления при строг първоначален режим на изтърпяването. При същия режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип Ш. трябва да изтърпи самостоятелно и предишно условно наказание от 3 месеца лишаване от свобода, тъй като е извършил последните две престъпления в дадения му с това наказание изпитателен срок. Второинстанционният съдебен акт също е оформен като присъда - 4 от 18.Х.2011 г. по внохд № 334/2011 г., поради това че подсъдимият е оправдан за престъплението по чл. 279 НК (по отношение на останалото, отговорността е потвърдена). Съдебният акт не е проверяван в следваща инстанция. Искането по реда на възобновяването засяга потвърждаването на отговорността и съдържа позоваване на всички основания по т. 5 на чл. 422, ал. 1 НПК, както и доводите, които искателят е отнесъл към всяко от тях; по изхода на делото е поискано или ново разглеждане на делото в предходна инстанция, или смекчаване на наложеното наказание с пробация или глоба. Искането за възобновяване на делото е поддържано и в съдебното заседание на ВКС, а според прокурора в тази инстанция трябва да бъде отхвърлено като неоснователно. ВКС намери искането на осъдения за частично основателно. I. Такова то е само по отношение на наложеното наказание, което е явно несправедливо (чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК). Лишаването от свобода по чл. 318 НК е предвидено не случайно заедно с други две по-леки наказания - пробация или глоба. Толкова широка санкционна рамка за престъплението предполага по-голяма прецизност при индивидуализация на наказанието. При положение, че Т. Ш. не е изтърпявал досега лишаване от свобода, единствено нарушаването на дадения му по предишното минимално наказание изпитателен срок би могло да обоснове като неподходящо сега най-лекото наказание по чл. 318 НК-глоба. "[У]порито[то] несъобразяване с установения правен ред", на което се е позовал ДОС, е очевидно пресилен извод при две досегашни престъпни прояви, по чл. 343а НК-наказана с 50 лева по реда на чл. 78а НК, и по чл. 343б, ал. 1 НК - наказаната условно. В същото време неясно защо съдът е смятал, че наличните положителни сведения за личността на подсъдимия трябва непременно да са и "изключително смекчаващи" (чл. 55 НК), когато те, заедно с останалите индивидуализиращи обстоятелства, сочат като съответно на извършеното наказанието пробация в неговия минимален размер. II. По отношение на останалото във възраженията на искателя, то е неоснователно. Става въпрос за несъгласията с процесуалната законосъобразност по чл. 118 НПК на използваните свидетелски показания в подкрепа на обвинението, както и с правната квалификация по чл. 318 НК като за довършено престъпление. В тази насока обаче ДОС е отговорил при обжалването по въззивен ред и ВКС споделя дадените отговори. III. Ръководен от изложеното, съобразно чл. 425, ал. 1, т. 3 и останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС, I наказателно отделение