Решение № 14966 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 176/2013 г.

Решение № 14966 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 176/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба от Андрей Боянов Вачев, чрез процесуален представител, срещу решение № 652 от 20.11.2012 г. по адм. дело № 710/2012 г. по описа на Административен съд - Плевен (АС - Плевен), с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 2169/16.07.2012 г. на директора на ОД на МВР - Плевен, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4; чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, в качеството му на младши автоконтрольор II степен в "Автоматизирани системи за контрол на правилата за движение" на сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР - Плевен, категория "Е" - II степен, считано от датата на връчване на заповедта. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Иска се отмяна на процесното решение и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - директорът на ОД на МВР - Плевен в подадено възражение оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество основателна, поради следните съображения: Дисциплинарното производство срещу Вачев е започнало със заповед № 628/24.02.2012 г. на директора на ОД на МВР - Плевен, с която е назначен и дисциплинарно-разследващ орган. В заповедта е посочено, че дисциплинарното производство се образува във връзка с постъпили предварителни данни - предложение от началника на сектор "Пътна полиция" с рег. № 6386/24.02.2012 г., за това, че с писмо от Дирекция "Вътрешна сигурност" е получена информация, че Софийска градска прокуратура е привлякла за обвиняем Андрей Вачев и му е повдигнала обвинение по чл. 302, т. 1 във вр. с чл. 301, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК). В обобщена справка с рег. № 15239/11.05.2012 г. и становище с рег. № 15975/18.05.2012 г. дисциплинарно-разследващият орган (ДРО) е изложил резултатите от извършената проверка и е предложил на Вачев да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и да му бъде прекратено служебното правоотношение. В мотивите си ДРО е посочил, че служителят е поискал и получил дар - пари от водач на МПС, които не му се следват, за да не извърши действия по служба, заради което наказаният е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по НК. Посочено е, че с действията си Вачев е нарушил правилата за етично поведение на държавния служител, тъй като действията му са станали достояние както на служители на МВР, магистрати и други държавни органи, така и на неограничен кръг от граждани, посредством публикации в местните и централните средства за масово осведомяване. На база на събраните доказателства по преписката е издадена процесната заповед № 2169/16.07.2012 г. за налагане на дисциплинарното наказание и прекратяване на служебното правоотношение на Вачев. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и съобразно материалния закон и неговата цел, поради което е отхвърлил жалбата на Вачев. АС - Плевен е приел, че фактическото основание за издаване на заповедта е кумулативно извършването на деянията, за които е образувано наказателното производство и факта, че за същото Вачев е подведен под наказателна отговорност, което е станало обществено достояние, което оформя състава на нарушение, тъй като противоречи на принципите на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕК). В мотивите на решението е посочено, че ДРО е извършил подробна проверка, от която е направил правилен извод за наличие на деяния, несъвместими с положението на държавен служител в МВР, поради което е отхвърлил жалбата на Вачев. Върховният административен съд - Пето отделение, не споделя правните изводи на АССГ, залегнали в мотивите на съдебното решение. При постановяване на процесната заповед са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон, поради което същата следва да бъде отменена. Неправилно АС - Плевен е посочил, че ДРО е извършил подробна проверка, от която е достигнал до верни изводи. Дисциплинарно-наказващият и разследващият органи са били длъжни да проведат самостоятелно дисциплинарно производство, а не да се ползват само от доказателствата събрани по образуваното досъдебно производство № 20-П/2011 г. Дисциплинарната отговорност е различна от наказателната (арг. от чл. 224, ал. 3 от ЗМВР), поради което без значение за реализирането й е обстоятелството дали деянието на служителя съставлява и престъпление. Освен това законосъобразността на оспорената заповед се преценява към момента на издаването й, като органът е длъжен да ангажира доказателства за наличието на фактическите основания и законовите изисквания за издаване на акта към този момент (чл. 142, ал. 1 и чл. 170, ал. 1 от АПК). Съгласно чл. 230, ал. 3 от ЗМВР дисциплинарно-разследващият орган е длъжен да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение. Приобщените по дисциплинарната преписка доказателствени материали от следственото дело (протоколи за разпит на защитен свидетел и протокол за разпит на свидетел с тайна самоличност) са ползвани в дисциплинарното производство като основен и единствен източник на сведения за извършените от наказания дисциплинарни нарушения. При разпита от следователите при "Следствен отдел" - СГП защитеният свидетел е посочил, че е попитал полицая дали го устройват 100 леи, който с мимика му е показал, че сумата е малко, а свидетелят му е казал, че има още 10 лева и му е дал парите. При разпита от съдия при Софийски градски съд свидетелят посочва същата стойност на румънската валута, но вече говори за 10 евро, а не лева, като и двата разпита са извършени на една и съща дата, а именно 25.10.2011 г. От друга страна свидетелят не е разпознал Вачев, за който се твърди, че е поискал и получил дар, а само е обяснил, че може да ги разпознае (него и колегата му), като е дал много общо описание на външния вид на полицаите. Със записка с рег. № 15111/10.05.2012 г. ДРО е докладвал на директора на ОД на МВР - Плевен за запознаване с материалите, съдържащи се в следствено дело № 20-П/2011 г. (л. 54). Видно от докладната записка в ДП се съдържат протоколи за разпознаване на лица по снимки, но Вачев не е бил сред разпознатите лица. Оттук следва и изводът, че ДРО е следвало не само да се позове на протоколите за разпит на защитения свидетел, а да извърши паралелна проверка и да събере достатъчно доказателства за вмененото на Вачев дисциплинарно нарушение. Предвид разпределението на доказателствената тежест в процеса, събирането на други доказателства извън тези по преписката не е задължение на решаващия съд. Последният не може да изземва чужди правомощия, а следва да упражни контрол за законосъобразност върху дейността на дисциплинарно-разследващия орган и върху административния акт на дисциплинарно наказващия орган, който финализира процедурата. При презумпция за невиновност до доказване на противното, е прието от органа за установено, че Андрей Вачев на 13.09.2011 г., около 12.00 часа като длъжностно лице е поискал и получил от защитен свидетел дар, който не му се следва, при изпълнение на служебните си задължения, свързани с извършване на контрол по Закона за движение по пътищата (ЗДвП), като по този начин се е възползвал от служебното си положение за лично облагодетелстване и е извършил тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР само на база събраните в досъдебното производство доказателства. Дисциплинарно наказващият орган не е изпълнил задължението си да установи на самостоятелно основание, посредством всички допустими доказателствени средства, конкретно поведение на държавния служител, което да бъде квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на приложената в случая разпоредба. Следователно не е налице тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата, доколкото конкретни действия от страна на служителя в разрез със служебните задължения, насочени към улесняване и извършване на престъпление, не са установени. Предвид на гореизложеното, обжалваното решение на АС - Плевен се явява неправилно, поради което следва да бъде отменено, а спорът - решен по същество. По изложените съображения следва да се отмени заповед № 2169/16.07.2012 г., издадена от директора на ОД на МВР - Плевен, с която на Вачев е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. При този изход на делото основателно е искането на касатора за присъждане на направените в двете инстанции разноски, представляващи внесени държавни такси и платено адвокатско възнаграждение. С оглед правните изводи и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Плевен следва да заплати на Андрей Вачев сумата от 1015.00 (хиляда и петнадесет) лева разноски по делото за двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение,