Решение № 600 от 17.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1180/2016 г.
ВАСIII отделение17.01.2017 г.докладчик Мира Райчева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 2354/09.11.2015 г., постановено по адм. дело № 2807/2014 г. по описа на Административния съд - В. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - В., адрес: гр. В., ул. "Ц. К." .№..., да заплати на Ж. З. К. ЕГН **********, гр. В., ул. "В. Д." бл. ..., ап. ..., на основание чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, сумата 550 /петстотин и петдесет/ лв., съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди /заплатено адвокатско възнаграждение/, причинени от отменено по съдебен ред Наказателно постановление № 218 от 18.05.2013 г. издадено от началника на I РУП при ОД на МВР - В., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 22.07.2014 г. . до окончателното й изплащане. както и сумата 15 лева- разноски за двете съдебни инстанции. ИЗПРАЩА по компетентност на Административен съд В. касационната жалба на директора на ОД на МВР- В., съставляваща искане за изменение на решение № 2354/09.11.2015 г., постановено по адм. дело № 2807/2014 г. по описа на същия съд, в частта за разноските, за разглеждане по реда на чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 600 от 17.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1180/2016 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ж. З. К. от гр. В., подадена чрез адв. Алексиев, против решение № 2354/09.11.2015 г., постановено по адм. дело № 2807/2014 г. по описа на Административния съд - В.. В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи исковата претенция. Претендират се разноски. Подадена е и втора касационна жалба от Областна дирекция на МВР -гр. В., с която се обжалва решение № 2354/09.11.2015 г., постановено по адм. дело № 2807/2014 г. по описа АС - В., в частта за разноските. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции. Ответната страна - ОД на МВР -В., не изразява становище по депозираната касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ съдът е отхвърлил исковата молба на Ж. З. К. против ОД на МВР гр. В., в която предявената претенция е да му бъде заплатена сумата 550 лв., представляваща имуществени вреди вследствие на отменено по съдебен ред незаконосъобразно НП № 218 от 18.05.2013 г. издадено от началника на I РУП при ОД на МВР - В. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че макар да са изпълнени две от предпоставките на материалния закон за твърдяната и претендирана обезвреда, а именно отменен по съответния ред административен акт и претърпяна вреда, то не е налице причинна връзка между отменения акт и претърпяната вреда. В мотивите си административният съд е приел, че предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди, причинени от издаденото наказателно постановление, е неоснователен. Съдът е посочил, че направените разноски за воденето на делото за отмяна на наказателното постановление не биха могли да се квалифицират като непосредствени вреди, тъй като заплащането им се дължи на договорно основание и е резултат от облигационноправни отношения между равнопоставени страни. Според съда, няма пряка причинно- следствена връзка между наказателното постановление и заплащането на адвокатско възнаграждение, тъй като възникват на различно правно и фактическо основание и не се намират в каквато и да било взаимозависимост или предопределеност. Така, вредата в конкретния случай не е резултат на поведението на ответника, а на изразената воля и съгласие на ищеца да сключи договор за поръчка с определен адвокат и да бъде защитаван от него. Така постановеното решение е неправилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, но е необосновано, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. По касационната жалба на Ж. З. К.: По делото не имало спор за фактите и те накратко се свеждат до следното: С наказателно постановление № 218 от 18.05.2014 г. издадено от началника на I РУП при ОД на МВР - В., на ищеца е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. В. Ж. З. К. е обжалвал пред съда горепосоченото НП, като е образувано НАХД № 2803/2013 г. по описа на В. Р. съд. С решение № 502/27.02.2014 г. по дело № 2803/2013 г. е потвърдено обжалваното наказателно постановление. Решението на районния съд е обжалвано. С решение № 1577/30.06.2014 г. по КНАХД № 1328/2014 г. на Варненския административен съд, решението на първоинстанционния съд и наказателното постановление са отменени. За защитата си по образуваното и водено НАХД 2803/2013 г. К. е ангажирал адвокат, като същият е сключил Договор за правна защита и съдействие № 250087 от 09.01.2014 г. с адв. Алексиев, и въз основа на този договор е заплатила е заплатил в брой от 250 лв., което е отбелязано в самия договор за правна защита и съдействие, приложен по делото. За касационно обжалване на решението на районния съд, К. е сключил Договор за правна защита и съдействие № 258451 от 11.06.2014 г. с адв. Алексиев, и въз основа на този договор е заплатила е заплатил в брой от 300 лева. Не е спорно, че ищеца и касатор в настоящото производство действително е бил защитаван по горепосочените дела. Настоящата инстанция не споделя извода на първостепенния съд, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение не съставлява вреда, причинена пряко от административен акт. Този извод е мотивиран със съображения, че заплащането на възнаграждение по договор за поръчка не е пряка и непосредствена последица от административен акт и тъй като ангажирането на правна помощ в производството по ЗАНН не е задължително, то и направените за адвокатска защита разходи не са пряка и непосредствена последица от издаденото и отменено впоследствие наказателно постановление. Настоящият състав на касационната инстанция приема, че от извършването на незаконосъобразни действия по издаването на незаконосъобразният акт - процесното наказателно постановление, отменено по съответния ред с влязло в сила решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването на наказателното постановление. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Настоящият състав приема, че ищецът- касационен жалбоподател в настоящото производство, не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако не е било издадено незаконосъобразното наказателно постановление от административния орган. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт- наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на К. вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателните постановления, с които е наложена имуществена санкция глоба, която тя е считала за незаконосъобразно наложена. Обстоятелството, че адвокатската защита по делото за обжалване на наказателно постановление не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси. В този смисъл е и безпротиворечивата константна практика на Върховния касационен съд (така например решение № 248/4.06.2009 г. по гр. д. № 4808/2007 г. на III г. о.; решение № 355/03.08.10 г. по гр. д. № 1651/2009 г. на III г. о.; решение № 126/10.05.2010 г. по гр. д. № 66/2009 г. на IV г. о.; решение № 586/16.05.2011 г. по гр. д. № 1486/2009 г. на III г. о.; решение № 781/30.11.2010 г. по г. д. № 511/2010 г. на IV г. о. и други.) По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че атакуваното съдебно решение следва изцяло да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго с което да бъде осъдена ОД на МВР- В. да заплати на Ж. З. К. сумата 550 лв., съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди /заплатено адвокатско възнаграждение/, причинени от отменено по съдебен ред Наказателно постановление № 218 от 18.05.2013 г. издадено от началника на I РУП при ОД на МВР - В., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 22.07.2014 г. до окончателното й изплащане. При този изход на спора, ответникът ОД на МВР- В. дължи да заплати на касатора сумата 15 лв. разноски за двете съдебни инстанции, съставляваща заплатена държавна такса. Независимо от направеното искане, разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъждани, тъй като не са представени доказателства за сторени такива. По касационната жалба на ОД на МВР - В.: Касационната жалба на ОД на МВР- В., с която се обжалва първоинстанционнното решение в частта за присъдените разноски по своята същност представлява молба за изменение на решението в частта на разноските и намира правно основание в чл. 248 ГПК, приложим в съдебно-административното производство по силата на чл. 144 АПК. Разпоредбата предвижда, че в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските. Компетентен да се произнесе по такава молба е съдът, който е постановил съдебното решение и едва актът, който се постановява по молба за изменение на решението в частта за разноските подлежи на обжалване пред по-горната инстанция, съгласно чл. 248, ал. 3 АПК. Поради това, съдържащото се в тази касационна жалба искане за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде изпратено по компетентност на първоинстанционния съд. По изложените съображения Върховният административен съд, трето отделение