Решение № 7858 от 30.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1964/2021 г.

Решение № 7858 от 30.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1964/2021 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ж. Йолов с адрес гр. София, [улица] срещу Решение № 7493 от 22.12.2020 г. на Административен съд София-град по административно дело № 7068/2020 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Ж. Йолов срещу принудителна административна мярка от 2.07.2020 г. по чл. 171, т. 5, б. б) от Закона за движението по пътищата, приложена от инспектор в Дирекция "Управление при кризи, обществен ред и сигурност" – Община Бургас, по отношение на лек автомобил, марка "Мерцедес", регистрационен [рег. номер на МПС].

Касационният жалбоподател – Ж. Йолов, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Твърди липса на компетентност на органа, приложил принудителната административна мярка, тъй като не е оправомощен от новоизбрания през 2019 г. кмет на Община Бургас.

Счита, че съдът неправилно е тълкувал по аналогия с чл. 172, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), и е приел, че не е изискуема писмена форма за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) от вида на процесната. Развива подробни съображения в тази посока.

Твърди, че първоинстанционният съд е основал изводите си за материална законосъобразност на акта само на приложените от органа снимки, от които не може да се направи безспорно заключение за наличие на императивните хипотези по чл. 171, т. 5, б. б) ЗДвП. Съдът не е изискал никакви доказателства относно пътните знаци и маркировка указващи и/или забраняващи спирането на мястото, където е бил принудително преместен автомобилът.

Счита, че с отмяната на издаденото за същото нарушение наказателно постановление като незаконосъобразно, се отменят и всички актове, на които се основава издаването му, включително и атакуваната ПАМ.

Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да отмени приложената принудителна административна мярка. Претендира разноски по делото. Касаторът се представлява от адв. Д. Димитров, Софийска адвокатска колегия.

Ответникът по касационната жалба – Дирекция "Управление при кризи, обществен ред и сигурност" – Община Бургас, счита същата за неоснователна.

Излага възражения по релевираните от касатора доводи.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Ответникът се представлява от юрк. И. Алексиев.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че:

На 2.07.2020 г. в 14: 25 часа лек автомобил, марка "Мерцедес", регистрационен [рег. номер на МПС], собственост на Ж. Йолов, е бил паркиран непосредствено преди пешеходна пътека в на ул. "Гладстон" 68 в гр. Бургас и по отношение на него инспектор в Общинско предприятие "Транспорт" в Община Бургас прилага принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. б) ЗДвП "преместване на пътно превозно средство без знанието на неговия собственик".

На 2.07.2020 г. за приложената мярка е съставен констативен протокол. Изготвени са и снимки.

В хода на съдебното производство органът представя:

1. Заповед № 1453 от 15.06.2015 г. на кмета на Община Бургас, с която е възложено на служителите от Дирекция "Управление при кризи, обществен ред и сигурност" на длъжност: началник отдел, главен експерт, главен специалист, старши специалист и специалист да съставят АУАН, фишове и прилагат принудителни административни мерки по реда на ЗДвП;

1. Заповед № 1919 от 16.07.2018 г. на кмета на Община Бургас, с която е възложено на служителите на Общинско предприятие "Транспорт" на длъжност "инспектор транспортна служба, репатрация" да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП;

1. допълнително споразумение и длъжностна характеристика на Д. Г.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспорената принудителна административна мярка е приложена от компетентен орган с оглед на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 ЗДвП и доказателствата за надлежно оправомощаване на лицето, което я е приложило. Приема, че е издадена в допустимата от закона устна форма, при прилагането й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че съответства на материалния закон и неговата цел.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорената принудителна мярка и отхвърля жалбата.

Решението е недопустимо – постановено е с участието на ненадлежна страна и без участието на органа, издал оспорения акт.

Тъй като оспорването на един индивидуален административен акт е средство за защита срещу едностранно властническо волеизявление на държавен орган, т. е. срещу упражняване на държавна власт, законодателят сам и изрично е определил, че оспорването се предявява срещу издателя на акта, от който се претендира засягане на права и законни интереси. Член 153, ал. 1 АПК изрично определя страните по делото – оспорващият и органът, издал оспорения акт. С оглед на това не оспорващият, а самият закон определя кой е ответник в производството по оспорване на индивидуален административен акт.

Задължение на съда е да определи точно кой е органът, издал оспорения акт и именно него да конституира като ответник по делото – чл. 154, ал. 1 АПК. Това законодателно решение цели да защити както интересите на оспорващия, така и тези на държавата, защото възможно е оспорващият да не може да определи точно органът, издател на акта, а това без служебното конституиране на страните, би значело, че търсената от оспорващия защита няма да постигне своя ефект – няма да обвързва издалия акта орган, съответно ще бъде осъществена без негово участие. С оглед на това съдът е този, който трябва точно да определи кой е издател на оспорения административен акт и именно него да конституира като ответник.

Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 ЗДвП възлага на определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.

По делото са налице безспорни данни, от които се установява автора на издаденото устно разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5 б. б) ЗДвП, които всъщност съдът е съобразил при обсъждане компетентността на органа издал акта. Видно от приложения по делото протокол за принудително преместване на процесния автомобил, длъжностното лице приложило мярката е Д. Г. Представени са доказателства, от които е видно служебното качество на лицето. По делото е приложена Заповед № 1919 от 16.07.2018 г. на кмета на Община Бургас, с която е възложено на служителите на Общинско предприятие "Транспорт" на длъжност "инспектор транспортна служба, репатрация" да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП. От посоченото е видно, че е издадена нарочна заповед от кмета на Община Бургас, с която са определени лицата, които могат да нареждат преместване на паркирано пътно превозно средство. От допълнителното споразумение към трудовия договор на лицето приложило мярката – Д. Г., се установява, че той се намира в трудово правоотношение с Община Бургас и е на длъжност "инспектор, транспортна служба, репатрация" с място на работа – Общинско предприятие "Транспорт". В т. 2 от длъжностната характеристика на "инспектор, транспортна служба, репатрация", в Общинско предприятие "Транспорт" е посочено, че служител на тази позиция е оправомощен да прилага ПАМ от вида на процесната.

Предвид изложеното, така постановеното решение е недопустимо. С него е ангажирана отговорността на ненадлежен ответник – Дирекция "Управление при кризи, обществен ред и сигурност" – Община Бургас, който не е носител на пасивната процесуална легитимация. Пасивната процесуална легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на делото с оглед действието на субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебния акт. Безспорно е, че конституираният ответник по спора не е издател на обжалваното разпореждане, поради което не е надлежна страна в конкретния административен спор.

Съдът, като не е определил правилно органа, издател на оспорения акт, е постановил недопустимо съдебно решение. Същото следва да бъде обезсилено и делото върнато на съда за ново разглеждане от друг състав.

С оглед на горното съдът не следва да обсъжда доводите на касатора за неправилност на съдебното решение. По искането за разноски ще се произнесе съдът при новото разглеждане на делото с оглед на чл. 226, ал. 3 АПК.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд