Решение № 7936 от 18.7.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане от 09.11.2022 г. подадено от Н. Неделчев за отмяна, на основание чл. 239, т. 4 и 5 АПК, на Определение 9917 от 07.11.2022 г. на Върховния административен съд (ВАС), Пето отделение по адм. дело 10056/2022 г. и Определение 2178 от 21.07.2022 г. на Административен съд (АС) Варна по адм. дело 1927/2021 г. В искането се излага, че е налице основание за отмяна на определението по чл. 239, т. 5, АПК. Сочи се, че от АС Варна не му е указано да представи доказателства, че е бил страна в административното производство пред Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), тъй като според съда жалбата му е недопустима във всички случаи. В производството пред ВАС е посочено, че искането му би било допустимо, ако е бил страна в административното производство. Съдът не му е дал възможност да участва в делото, чрез уточняваща молба, като посочи бил ли е страна в административното производство и да представи доказателства за това. Искателят твърди, че е налице и основание за отмяна на Определение 9917 от 07.11.2022 г. на ВАС, Пето отделение, по адм. дело 10056/2022 г., на основание чл. 239, т. 4 АПК, поради противоречието му с Определение 10786 от 26.10.2021 г. на ВАС, Пето отделение, по адм. дело 10308/2021 г., тъй като в последното се сочи, че е бил страна в производството пред КЗЛД. Ответникът Председателят на Комисията за защита на личните данни не е изразил становище по искането. Настоящият Петчленен състав на Върховния административен съд приема искането за процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240 от АПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на отмяна съгласно чл. 237, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество, искането за отмяна се явява неоснователно. Производството пред ВАС, тричленен състав, по което е постановено определението, чиято отмяна се иска, е образувано е по частна жалба на Н. Неделчев срещу Определение 2178 от 21.07.2022 г. на АС Варна постановено по адм. дело 1927/2021 г. С определението на АС - Варна е оставена без разглеждане жалбата подадена от Н. Неделчев срещу мълчалив отказ на председателя на КЗЛД да се произнесе по молба, подадена на 09.08.2021 г. за предоставяне на достъп до административна преписка ППН-02-622/2019 г. по описа на КЗЛД, както и да се предостави становището на управителката на Карина 2007 ЕООД по реда на чл. 34 АПК и е прекратил производството по делото. За да остави жалбата без разглеждане и прекрати производството по делото АС - Варна е приел, че не е налице годен за обжалване административен акт мълчалив отказ. За да постанови Определение 9917 от 07.11.2022 г. по адм. дело 10056/2022 г., си тричленният състав на ВАС е изложил, че непредоставянето на информация по реда на АПК, на лице което не е страна в административното производството, не представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, който да подлежи на съдебен контрол като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Посочил е, че в случая липсват доказателства, че Неделев е бил страна по преписка ППН-02-622/2019 г. по описа на КЗЛД. С Определение 10786 от 26.10.2021 г. на ВАС, Пето отделение, по адм. дело 10308/2021 г., съдът е отменил Определение 1967 от 04.08.2021 г. на АС Варна по адм. дело 1393/2021 г., с което е била оставена без разглеждане жалбата на Неделчев против Решение 02-622/19 от 07.10.2020 г. на Комисията за защита на личните данни и е прекратено производството по делото. В определението ВАС е посочил, че Недялков е участник в административното производство и атакуваното от него решение е издадено по негова жалба. По искането за отмяна, с правно основание чл. 239, т. 5, от АПК: Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Текстът предвижда няколко отменителни основания със самостоятелно приложно поле, като общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото. Общата идея на нормативния текст е страната да е лишена от възможността да се защити. Нормата визира всяко нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което страната е останала без възможност фактически да вземе участие в съдебния процес лично или чрез представител и това е довело до накърняване правото й на защита. Въз основа на установените факти настоящият Петчленен състав на ВАС счита, че не са налице предпоставките на чл. 239, т. 5 АПК за отмяна на исканите от Неделчев определения. Н. Неделчев е участвал както в първоинстанционното, така и в касационното производство, като е сезирал съответния съд с искане за отмяна на твърдян от него незаконосъобразен административен, съответно - съдебен акт. Доводите на Неделчев в искането му за отмяна по съществото си представляват твърдение, че касационният съд е следвало вместо да остави в сила обжалваното определение на АС - Варна, да отмени определението на първоинстанционния съд и да му върне делото, с указания, за отстраняване на констатирана по жалбата нередовност. Тези доводи касаят правилността на определението, чиято отмяна се иска и не могат да бъдат предмет на преценка в производството по отмяна. По изложените съображения искането за отмяна на основание чл. 239, т. 5, от АПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. По искането за отмяна, с правно основание чл. 239, т. 4, от АПК: Не е налице и отменителното основание по чл. 239, ал. 1, т. 4 АПК, според която разпоредба актът подлежи на отмяна, когато "между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска". Съобразно цитираното нормата изисква противоречието да съществува между актове на еднакво компетентни правораздавателни органи, да е между самите актове, а не между мотивите им и да е налице пълно обективно (за едно и също искане и на същото основание) и субективно (между едни и същи страни) тъждество между делата, по които те са постановени. В настоящия случай тези предпоставки не са налице, тъй като не е налице тъждество на искането и на основанието по двете определения, за които се твърди, че си противоречат - Определение 9917 от 07.11.2022 г. на ВАС по адм. дело 10056/2022 г. и Определение 10786 от 26.10.2021 г. на ВАС по адм. дело 10308/2021 г. Поради изложеното настоящият състав намира, че не са налице и предпоставките по чл. 239, т. 4 АПК за отмяна на атакуваното определение. Искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав