Решение № 7975 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2061/2014 г.

Решение № 7975 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2061/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Денка Станкова Колева от с. Чинтулово, община Сливен, срещу решение № 106 от 21.11.2013 г. по адм. дело № 189 от 2013 г. по описа на Административния съд - гр. Сливен. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът - директорът на Териториалното поделение на НОИ - гр. Сливен, не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 106 от 21.11.2013 г. по адм. дело № 189 от 2013 г. Административният съд - гр. Сливен, е отхвърлил жалбата на Денка Станкова Колева от с. Чинтулово, община Сливен, срещу решение № Р-Ж-П-15 от 25.07.2013 г. на директора на Териториалното поделение на НОИ - гр. Сливен, и потвърденото с него разпореждане № 3712055778 от 1.04.2013 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - гр. Сливен, в частта, с която на основание § 3, ал. 1 от ПЗР на Закона за бюджета за държавното обществено осигуряване за 2013 г. във връзка с чл. 70, ал. 7 КСО са осъвременени личната пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавката по чл. 84 КСО, считано от 1.04.2013 г. Съдебният акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Вещото лице по делото не е "наето" от НОИ, както твърди касаторката, а е назначено от съда при условията на чл. 171, ал. 2, предложение второ АПК. Този текст гласи, че вещи лица могат да бъдат назначавани и служебно от съда. Наред с това на страните, включително и на жалбоподателката, е дадена възможност да формулират въпроси към вещото лице. Последната в изготвената експертиза е изследвала също така фактите и обстоятелствата, на които се е позовавала жалбоподателката. В съдебното заседание, състояло се на 4.11.2013 г., заключението на вещото лице не е било изслушано и прието, а е дадена възможност на Колева да се запознае с него. В съдебното заседание, състояло се на 12.11.2013 г., жалбоподателката не е извършила оспорване на заключението по смисъла на чл. 200, ал. 3 ГПК. След изясняване на въпросите, поставени от нея на вещото лице, тя е заявила, че няма повече такива, и не е поискала друга експертиза. Освен това съдът не е възприел безкритично заключението на вещото лице, а го е обсъдил заедно с другите доказателства по делото, както и с оглед релевантните норми на материалния закон. Действителният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката към 31.03.2013 г. е бил 118,43 лева. Съгласно чл. 70, ал. 7 КСО минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Разпореждане № 3712055778 от 1.04.2013 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - гр. Сливен, което е потвърдено от директора на ТП на НОИ - гр. Сливен, с подлежащото на съдебен контрол решение, е издадено на основание § 3, ал. 1 от ПЗР на Закона за бюджета на ДОО за 2013 г. и ПМС № 332 от 20.12.2012 г. Съгласно първия текст пенсиите, с изключение на пенсиите, несвързани с трудова дейност, се осъвременяват от 1 април 2013 г., като отпуснатите с начална дата до 31 декември 2009 г. - с 9,8 на сто. Жалбоподателката е получила осъвременяване на пенсията за осигурителен стаж и възраст именно в този максимален процент. Съгласно чл. 9 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2013 г. за периода от 1.01 до 31.03.2013 г. минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 КСО е 145 лв., от 1.04.2013 г. - 150 лв., които суми са получавани от жалбоподателката. Съгласно чл. 84, ал. 1, т. 2 КСО пенсионерът има право на добавка от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг/съпруга, която добавка от 1 септември 2011 г. е 26,5 на сто. Добавката е изчислена на базата на размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на починалия съпруг на жалбоподателката, съгласно нейно изрично заявление от 19.10.2011 г., а не на базата на негова пенсия за инвалидност поради общо заболяване, както неоснователно твърди Колева. На наследодателя е зачетен осигурителен стаж 37 години, 8 месеца и 24 дни и е определена пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 216,43 лв., която е актуализирана с максималния процент 9,8 на сто и е определен нов размер 237,64 лева. От него 26,5 % възлизат на 62,97 лв., каквато добавка по чл. 84, ал. 1, т. 2 КСО правилно е определена на жалбоподателката. Последната със заявление от 19.10.2011 г. изрично е отказала неправилно отпуснатата добавка от пенсията за инвалидност поради общо заболяване от починалия й съпруг, каквато той не е получавал, която обаче е била по-благоприятна по размер (виж приложение № 4 от заключението). От тези действия на органите на ТП на НОИ - гр. Сливен, в миналото обаче Колева не е била ощетена, а напротив, получавала е по-голяма добавка по чл. 84, ал. 1 КСО. В тази връзка подвеждащи действия на тези органи, които са довели до намаляване на добавката по чл. 84 КСО, не са установени. С определение от 7.10.2013 г. съдът е указал на оспорващата да представи всички документи, с които разполага, като в противен случай делото ще бъде решено въз основа на наличните доказателства. Колева не е представила доказателства, установяващи осигурителен стаж и доход, различни от признатите от пенсионните органи при определяне на пенсията й за осигурителен стаж и възраст. Според чл. 70, ал. 3 КСО индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. Колева е работила до 8.01.1993 г. Петнадесетгодишният период включва 8.01.1978 до 8.01.1993 г. Ето защо неоснователно е искането на касаторката периодът 1959 - 1964 г. да бъде взет при определяне на размера на личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като той е извън тези последни 15 години. Стигайки до аналогични правни изводи за законосъобразност на обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,