Решение № 8432 от 21.8.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Митев, чрез адв. Д. Илиева, против решение 319/28.10.2021 г., постановено по адм. дело 66/2021 г. по описа на Административен съд Добрич. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска да бъде отменено. Направено е искане за присъждане на разноски.

М. Митев, чрез адв. Д. Илиева, е подал и частна жалба против определение 360/15.12.2021 г., постановено по адм. дело 66/2021 г. по описа на Административен съд Добрич, с което е допълнено основното решение в частта за разноските. Иска се отмяна на определението и отхвърляне на искането на ответната страна по чл. 248 ГПК.

Ответната страна Община Добрич, чрез адв. М. Пенчев, с писмено становище оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Съдебното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, но неправилна преценка на доказателствата по делото и в нарушение на материалния закон.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Настоящото касационно производство е второ по ред, след като с решение 1934/16.02.2021 г., постановено по адм. дело 6181/2020 г. по описа на ВАС е отменено решение 35/14.02.2020 г. по адм. дело 563/2019 г. на Административен съд Добрич и делото е върнато за ново разглеждане.

Предмет на разглеждане пред административния съд е искова молба, подадена от М. Митев срещу община Добрич, с която първоначално е претендирано обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, свързани с невъзможността му да ползва отстъпения му в обезщетение апартамент срещу отчужден имот, в размер на 15 000 лв., съизмерими с наема на апартамента, който той не е могъл да получи, през периода 01.09.2014 г. 01.08.2019 г.; заплащане на обезщетение за забава върху претендираното обезщетение за пропуснати ползи общо в размер на 862 лв., от които 583 лв., представляващи законна лихва върху претендираното обезщетение за периода от 01.09.2014 г. до 01.08.2017 г. и 279 лв., представляващи законна лихва за периода 01.09.2018 г. 01.08.2019 г., както и заплащане за неимуществени вреди в размер на 4000 лв., изразяващи се в претърпените от ищеца притеснения и неудобства, че не може да получи определеното му обезщетение. След връщане на делото от ВАС за ново разглеждане, ищецът е направил уточнение и изменение на иска, като е посочил, че същият е предявен в хипотезата на чл. 204, ал. 4 АПК, размерът на претендираните имуществени вреди е 13 774 лева за периода от 01.09.2014 г. до 01.08.2019 г., заедно с лихва за забава върху сумата в размер на 862 лева, като размерът на претендираните неимуществени вреди не е променен.

Със съдебното решение е отхвърлена изцяло исковата молба на М. Митев против Община Добрич за присъждане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като Митев е осъден да заплати на ответната страна разноски в размер на 1130 лева. С оспореното определение е допълнено основното решение, като в полза на Община Добрич са присъдени още 2731,41 лева.

От фактическа страна съдът е установил, че наследодателят на М. Митев е бил собственик на ½ ид. ч. от недвижим имот къща от две стаи, кухня и дюкян и 168 кв.м идеални части от дворно място, в гр. Толбухин, [улица], който имот, заедно със съседните му, са отчуждени от Община Добрич по реда на ЗТСУ (отм.) през периода 1981 - 1986 г. След отчуждаването, имотът е завзет и къщата е разрушена, като със Заповед 278/24.01.1991 г. на Председателя на ИК на ОбНС - Добрич по чл. 100 ЗТСУ (отм.), наследодателят на Митев е обезщетен с апартамент 18, [адрес], с площ от 96,84 кв.м, заедно с изба 18 на обща стойност 22 481 лева, съгласно Наредбата за цените на недвижимите имоти, приета с Постановление 53/22.11.1979 г. Със Заповед 1347/03.11.2009 г. на Кмета на община Добрич поради отпадане на проекта за [жк], вх. Д и Е, е променено полагащото се обезщетение за отчуждения имот, като М. Митев, в качеството си на наследник на Д. Цонев, е обезщетен с апартамент 5, бл. А на четвърти (втори жилищен) етаж на [жк] по [улица], с площ 62,77 кв.м, ведно с изба 5 с площ 6,48 кв.м, с обща стойност 16 923 лева. Отстъпено е и право на строеж върху общинската земя, където е построен блок [наименование] . Установено е, че реално нито наследодателят на Митев, нито той, са получили полагащото се във връзка с обезщетението жилище.

Въз основа на установеното, от правна страна административният съд приел, че предявеният иск е допустим, но неоснователен поради това, че не е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като сочените от М. Митев бездействия не са фактически, а правни. Прието е, че в процесния случай от страна на служителите на Община Добрич не е налице противоправно фактическо бездействие, което да изпълнява изискванията на закона, защото от множеството приети по делото доказателства за обявени обществени поръчки, договори за възлагане на строителство, изготвени във връзка със строителството актове, се установява, че са били издавани съответни административни актове, целящи изпълнението на задължението на ответника да предаде определения като обезщетение имот на ищеца. Посочено е, че действително има значително забавяне по отношение на получаване на дължимото обезщетение по ЗТСУ (отм.), но то е свързано с нужното финансиране на строителството на жилищен блок [наименование] , и това не води до фактическо бездействие от страна на ответника, а до забавяне.

В заключение е посочено, че действително значителната забава на имотното обезщетение съставлява посегателство върху правото на ищеца да ползва притежанието си съгласно чл. 17, ал. 5 КРБ и чл. 1 от Протокол 1 към ЕКПЧ, като по този повод има и практика на Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ), но всеки случай следва да бъде анализиран и разгледан съобразно събраните за същия и относими доказателства, а в конкретния случай събраните по делото доказателства установяват, че общинските органи не са възприели пасивно поведение, не са пренебрегвали проблема, а напротив - през процесния период са извършвани многобройни дейности с цел изпълнение на задължението на Община Добрич.

Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно и необосновано. Постановено е при изяснена фактическа обстановка, но при неправилна преценка на доказателствата по делото и нарушение на приложимите материалноправни норми. Неправилен и необоснован е извода на съда за неоснователност на предявения пред него иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Основателността на иска е обусловена от кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие.

В случая М. Митев обосновава твърдението си за причинени му имуществени и неимуществени вреди с продължителното противоправно бездействие на общината да му предостави определения му като обезщетение жилищен имот за отчужден недвижим имот по реда на ЗТСУ (отм). Той основава иска си на разпоредбата на чл. 204, ал. 4 АПК, съгласно която незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.

Настоящият състав не споделя становището на първоинстанционния съд, че в конкретния случай не е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служители към Община Добрич. Безспорно отчуждаването на недвижими имоти за осъществяване на мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации и обезщетяването на собствениците им по реда на чл. 95 и сл. от ЗТСУ (отм.) е административна по своя характер дейност, основана на власт и подчинение, която се извършва от органите при общините по местонахождението на имотите. Длъжностните лица, овластени от закона да провеждат отчуждителното производство, осъществяват публичноправни функции, поради което и всички техни актове, действия и бездействия в изпълнение на тези функции попадат в приложното поле на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Настоящият състав счита, че в случая бездействието на Община Добрич се изразява в непредоставянето на ищеца на дължимото му обезщетение, определено по вид първоначално със Заповед 278/24.01.1991 г. на Председателя на ИК на ОбНС - Добрич по чл. 100 ЗТСУ, изменена по късно със Заповед 1347/03.11.2009 г. на Кмета на Община Добрич. Реално, Община Добрич не е изпълнила задълженията си, произтичащи от чл. 98 и сл. от ЗТСУ(отм.), да обезщети ищеца, с което е нарушила и правото му, гарантирано му от чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България и чл. 1 от Протокол 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.

Действително, от представените документи от страна на ответника е видно, че общината е извършвала действия във връзка със строежа на жилищен блок [наименование] , но тези действия не са били достатъчни, за да бъде изпълнено задължението за предаване на имотното обезщетение на М. Митев. Независимо от проведените обществени поръчки, община Добрич е бездействала при осигуряването на финансови средства за строежа на блока, както и при извършването на контрол върху изпълняваните строителни работи. Общинските органи са имали и все още имат задължение да обезщетят правоимащото лице с имот в жилищен блок [наименование] . Отделно от това, няма данни по делото община Добрич да е изплатила парично обезщетение или да е предоставено друго имотно такова на касационния жалбоподател.

Именно поради това настоящият състав счита, че ответникът бездейства през посочения период от време. С поведението си длъжностните лица на общината са нарушили нормативните разпоредби, регулиращи отчуждителното производство, свързани с реалното предоставяне на определения имот, като по този начин производството е останало незавършено. Неизпълнението на задължението за изграждане и предоставяне на отредения жилищен обект в продължение на повече от тридесет години след издаването на първоначалната заповед по чл. 100 ЗТСУ (отм). от 1991 г., когато наследодателят на М. Митев е придобил качеството на правоимащо лице, следва да се квалифицира като незаконосъобразно бездействие при извършване на административна дейност, за вредите от което ответникът следва да отговаря на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Отделно от горното, настоящата инстанция счита, че по делото безспорно е доказано, че с незаконосъобразното си бездействие община Добрич е нарушила правото на касационния жалбоподател, гарантирано му с чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България и чл. 1 от Протокол 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Тук следва да се посочат и постановените от Европейският съд по правата на човека решения по жалби срещу страната ни, касаещи аналогични случай. В т. 105 от решението по делото Кирилова и други срещу България от 9 юни 2005 г. ЕСПЧ е посочено, че посегателството върху правата на жалбоподателите да ползват собствеността си се изразява в продължаващото неизпълнение на задължението за предоставяне на определеното им обезщетение, а в т. 108 съдът изрично е посочил, че необичайно продължителната забава на обезщетението при отчуждаване води до увеличаване на финансовите загуби за лицето, чиято собственост е отчуждена, поставяйки го в положение на несигурност, особено когато се вземе предвид настъпилото в някои държави парично обезценяване. В това решение, както и в редица други решения по аналогични случаи (дело Басменкова срещу България, дело Лазаров срещу България, дело Антонови срещу България и др.) ЕСПЧ посочва изрично, че необичайно продължителната забава на обезщетението при отчуждаване води до увеличаване на финансовите загуби за лицето, чиято собственост е отчуждена, поставяйки го в положение на несигурност, особено когато се вземе предвид настъпилото в някои държави парично обезценяване.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че безспорно е налице неблагоприятно засягане на имуществената сфера на М. Митев, което следва закономерно от бездействието на общината в лицето на нейните органи и длъжностни лица да му предостави реално имотно обезщетение и подлежи на репариране по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Без значение е фактът, че касационният жалбоподател от 14 години живее в Норвегия. Обстоятелството къде живее и какво възнамерява да прави с имота, който му се следва като обезщетение по ЗТСУ, е ирелевантно към процесното производство. Безспорен факт е, че имотът, определен му със Заповед 1347/03.11.2009 г. на Кмета на Община Добрич му се дължи като обезщетение и той следва да му бъде предоставен. Установяването на М. Митев в чужбина не отменя възможността му да търси обезщетение за вреди по реда на ЗОДОВ. От момента на издаването на заповедта до настоящия момент касационният жалбоподател е лишен от възможността пълноценно да упражнява правото си на собственост върху този имот, поради което търпи реални имуществени вреди, които съществуват независимо от това дали и доколко живее в Република България.

По делото е доказана и втората предпоставка за основателност на иска наличието на имуществена вреда. Съгласно установената съдебна практика, при липсата на конкретно посочен в закона измерител на претърпяната имуществена вреда от лишаването на собственика от възможността да ползва собствената си вещ и съобразно с разпоредбата на чл. 162 ГПК следва да се вземе предвид средният пазарен наем за аналогични по вид, местонахождение и функционални характеристики жилищни имоти за същия период от време, установен с помощта на вещо лице. При първото и второто разглеждане на делото са допуснати няколко съдебно-технически експертизи, някои от които са били оспорени от страните. Следва да се посочи, че настоящият състав също кредитира тази експертиза, която е кредитирана и от първоинстанционния съд. Това е експертизата, изготвена от вещи лица П. Маринов и Т. Драгнева. Тази експертиза е най-задълбочена, с надлежно посочени методи на анализ и изготвяне, съответно обективна и безпристрастна комплексната експертиза. При изготвянето на тази експертиза е използвана информация както от база данни на две национални агенции за недвижими имоти, така и от личния архив на едното вещо лице. Експертите са съобразили определената със Заповед 1347/03.11.2009 г. на Кмета на Община Добрич площ на предвиденото като обезщетение жилище, разположението и вида му.

Налице е и причинно-следствена връзка между твърдяната вреда и непредоставянето на жилище като обезщетение. С бездействието си, общината е лишила ищеца от възможността да използва жилището, определено му като обезщетение.

С оглед на това и въз основа на заключението по комплексна експертиза съдът намира, че следва да присъди в полза на М. Митев обезщетение за причинените му имуществени вреди за периода от 01.09.2014 г. до 01.08.2019 г. в размер на 10 350 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 13 774 лева искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е недоказан, поради и което в тази си част обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

В заключението на горепосочената експертиза е посочено, че законната лихва за забава върху сумата от 10 350 лева е в размер на 834,92 лева. Настоящата инстанция счита, че в тази си част искът не следва да бъде уважен, защото при искане за обезщетение по ЗОДОВ, основано на незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган, съгласно т. 4 от ТР 3/22.04.2005 г. по т.гр.д 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, вземането за обезщетение за вреди става изискуемо с влизане в сила на решението, установяващо незаконосъобразността на действието или бездействието, което е и началният момент на забавата, съответно на дължимостта на законната лихва. По изложените съображения, законната лихва върху присъдената сума за обезщетение за претърпените имуществени вреди е дължима от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което се установяват незаконосъобразните действия. Поради това, в полза на касационния жалбоподател не следва да се присъжда претендираната законна лихва за забава върху сумата от 10 350 лева, определена като имуществена вреда, поради и което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила и в тази му част.

По отношение на претенцията за неимуществени вреди следва да се посочи, че тези вреди по своето естество засягат изцяло емоционалната сфера на лицето, което ги търпи, и се изразяват в причинени душевни болки и страдания. От убедителните и непротиворечиви показания на свидетелите се установява безспорно, че М. Митев е понесъл продължителни негативни преживявания, породени от дългото бездействие на общината да му осигури отстъпения в обезщетение апартамент и невъзможността да го ползва за собствените си нужди и тези на семейството му. Неиздаването на заповедта по чл. 100 ЗТСУ (отм.) е предизвикали силно възмущение, гняв и неудовлетвореност у него. Неизпълнението на задължението на ответника в този необичайно дълъг период е довело до загуба на доверие в институциите като цяло. Реално през исковия период общинската администрация не е извършила никакви позитивни действия спрямо ищеца, от които той да получи удовлетворение на искането си да бъде изпълнено негово законно право, за което ответника е задължен. Неприятните емоции и усещания са се задълбочили във времето от продължителното очакване да получи благоприятно за него развитие на ситуацията.

Всички тези обстоятелства са засегнали достойнството на касационния жалбоподател и са породили силно чувство на обида и незачитане у него през дългите години на мъчително чакане, несигурност и тревоги. Неприключването на производство в недопустимо продължителен период, надхвърля всякакви разумни и морални граници, поради което е въздействало изключително неблагоприятно върху личността на Митев и е в пряка причинна връзка с изпитаните от него силни отрицателни емоции, които подлежат на обезвреда по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Като се има предвид естеството, трайността и интензитета на претърпените от М. Митев душевни терзания и неудобства, съдът приема, че обезщетение в размер на 4000 лева съответства на обществения критерий за справедливост, поради и което искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен изцяло.

Върху присъдените размери на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди следва да се присъди законната лихва от датата на влизане в сила на решението, с което се установява незаконосъобразността на бездействието, а не от претендираната в исковата молба дата на завеждане на иска.

Въз основа на изложеното до тук следва, че обжалваното решение следва да се отмени в частта му, с която е отхвърлена исковата молба на М. Митев за присъждане на причинени имуществени вреди в размер до 10 350 лева, както и в частта му, с която е отхвърлена изцяло исковата молба за сумата от 4000 лева, представляващи неимуществени вреди. В останалата си отхвърлителна част, а именно за претендираните имуществени вреди над сумата от 10 350 лева до изменения с молба вх. 851/18.03.2021 г. по описа на АС - Добрич размер на иска от 13 774 лева и за претендираните лихви за забава върху тази сума, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора следва да бъде отменено и определение 360/15.12.2021 г., постановено по адм. дело 66/2021 г. по описа на Административен съд Добрич, с което е допълнено основаното решение в частта му за разноските.

По отношение на разноските:

Следва да бъде уважено искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, съобразно уважената част на иска. По делото е представен списък на разноските, както следва:

1. При първото разглеждане на делото пред АС - Добрич 10 лева държавна такса; 200 лева депозит за вещо лице; 1200 лева за адвокатски хонорар.

2. При първото разглеждане на делото пред ВАС 1200 лева адвокатски хонорар.

3. При второто разглеждане на делото пред АС - Добрич 20 лева държавна такса; 550 лева депозит за вещо лице; 1100 лева за адвокатски хонорар.

4. При второто разглеждане на делото пред ВАС 15 лева държавна такса; 1000 лева за адвокатски хонорар.

Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като също така съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Размерът на уважената част от иска е 14 350 лева, а общият претендиран размер е 18 636 лева (13 774 лева като имуществени вреди, 862 лева лихва за забава върху сумата, претендирана като имуществени вреди; 4000 лева неимуществени вреди). В случая разноските депозитите за вещи лица и внесените държавни такси, следва да се присъдят в пълен размер, а адвокатското възнаграждение следва да се определи съразмерно на уважената част от иска. Следователно, в полза на М. Митев следва да се присъдят разноски в общ размер на 4260 лева, от които 795 лева за заплатени държавни такси и възнаграждения за вещи лица и 3465 лева за адвокатско възнаграждение .

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,