Решение № 12406 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13524/2011 г.

Решение № 12406 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13524/2011 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), против решение № 4142/31.08.2011 г., постановено по а. д. № 7851/2010 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отменил като незаконосъобразна заповед рег. № з-11289/01.10.2010 г. на директора на СДВР с която на Красимир Ангелов Мирчев е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на старши пожарникар (диспечер) в 03 "Оперативна дежурна група" на Сектор "Оперативно управление на ПГ и АСД", отдел "ПГ и АСД" към ПБС - Център при СДВР, категория "Е - II ст.", считано от датата на връчване на заповедта. Недоволен от решението, директорът на СДВР го обжалва чрез процесуалния си представител. Счита същото за неправилно поради допуснати от АССГ нарушения на материалния закон и необоснованост. Моли отмяната му, като се постанови друго решение, по съществото на спора, с което се отхвърли първоначалната жалба на Мирчев. Ответната страна - Красимир Мирчев, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Моли оставяне в сила на обжалваното решение на АССГ. Претендира за разноските. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по жалбата, възприе фактическата обстановка, приета за установена от АССГ. Предмет на касационната жалба са правните изводи на съда, с които касаторът не е съгласен. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Безспорно по делото е, че касаторът е заемал длъжността, за която е прекратено служебното му правоотношение след налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Първият довод, касаещ приетото за установено от фактическа страна засяга факта дали Мирчев на 02.08.2010 г. в около 16,20 часа фактически е упражнявал таксиметрова дейност, несъвместима със службата му в МВР. В отговор на този въпрос, касаторът излага няколко факта, тълкуването на които в съвкупност води до положителен отговор: ответникът по касационната жалба е проверен по време, когато е зад волана на лек таксиметров автомобил, собствен на съпругата му; предоставил е за проверка документи, вкл. необходимите за упражняване на таксиметрова дейност - разрешение серия Т11, № 11 477/02.02.2010 г. за колата, удостоверението му за психологическа годност за него, удостоверение за придобита правоспособност на водач на лек таксиметров автомобил; автомобилът е престоявал на таксиметрова стоянка, облепен е с лепенки на фирма за таксиметрови превози "За едно евро" ООД, със светещи в зелено "черешки" и табелка на покрива "ТАКСИ", като вътре имало касов и таксиметров апарат. Така изложената фактическа обстановка не е спорна. Тя е приета за установена и от съставът на АССГ (вж. стр. 4, абз. последен от решението му). В същото време обаче, тя не води до извод, че Мирчев е извършил нарушението, вменено му, с обжалваната от него заповед. Видно от текста на последната, дисциплинарно наказващият орган е приел, че неизпълнението на задължението по чл. 177, ал. 7 от ЗМВР е само във връзка с чл. 177, ал. 3, т. 4 от с. з. - работа по трудово правоотношение или граждански договор, извън предвидените изключения. Извършването на такава работа обаче не само не е доказано по делото, но обратно - налице са категорични доказателства в подкрепа на липса на такава - виж т. 1 и 2 от писмо вх. № Я-3746/19.08.2010 г. на управителя на "За едно евро" ООД, приложено на л. 51, отзад. Както е посочил и АССГ, наличните данни водят на извод за евентуално извършено от Мирчев нарушение по чл. 177, ал. 7 във вр. с ал. 3, т. 3 от ЗМВР, но такова обвинение не му е повдигано. Съдът, осъществявайки контрол за законосъобразност на обжалваните административни актове проверява само изложеното в тях и съответствието между фактически обстоятелства и тяхната правна характеристика. Той няма правомощията да "дописва" акта, като привежда в съответствие едното към другото. Невярно е твърдението, изложено в касационната жалба, че само по себе си неподаването на декларация по чл. 177 от ЗМВР в срок до 31.03. всяка година съставлява самостоятелно нарушение за търсене на дисциплинарна отговорност. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, "При постъпване на служба в МВР държавните служители полагат клетва и подписват декларация за политически неутралитет, декларация за обстоятелствата по чл. 177, ал. 1, 3 и 5 и декларация за имуществото и доходите си". Т. е. декларация за осъществяване на дейност, несъвместима със службата се подава само при постването на служба. След този момент, нова такава декларация държавните служители в МВР са длъжни да подадат на основание чл. 177, ал. 7 от ЗМВР, в 7-дневен срок от възникване на обстоятелствата по чл. 177, ал. 1, 3 и 5 с. з. Въпреки верността на тези изложени общи положения по прилагането на закона, дори да се приеме, че Мирчев е осъществявал на 02.08.2010 г. дейност на таксиметров шофьор, т. е. търговска дейност, за нея е следвало да подаде декларация в 7-дневен срок - до 09.08.2010 г. Дори да няма подадена такава, подобно нарушение не му е вменено, поради което той не може да търпи дисциплинарна отговорност за него. Не водят до други изводи и представените нови писмени доказателства от страна на касатора. Същите не касаят случая на 02.08.2010 г. и поведението на служителя по време на службата му в МВР. Видно от представената по делото "Оценка" (л. 51), Мирчев е назначен на длъжност "пожарникар" през м. април 2001 г., а е придобил правоспособност на шофьор на такси след изпит, положен на 18.01.2000 г. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че то е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. В писмения "Отговор на касационна жалба", представен от процесуалния представител на Мирчев, се претендира присъждането на "сторените разноски в това число и за адвокатско възнаграждение". С оглед решението на съда, искането е основателно за разноските пред ВАС. Доказателства за направени такива обаче не са представени, поради което то се явява недоказано, вкл. и за адвокатски хонорар. По посочената причина следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС