Решение № 9048 от 3.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6209/2017 г.

Решение № 9048 от 3.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6209/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Т. Р., в качеството му на пълномощника на Р. В. Г., Д. С. К., В. Р. Г. и С. Р. Г., всички от гр. В., срещу Решение № 354 от 28.02.2017 г., постановено по адм. дело № 2705/2016 г. от Административен съд В. с доводи за наличие на отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответникът по жалбата - Кметът на район "Младост" при О. В., чрез процесуалния си представител юрк. И. С., в писмения си отговор на касационната жалба поддържа становище за нейната неоснователност. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на Р. В. Г., Д. С. К., В. Р. Г. и С. Р. Г. против Заповед № 128 от 29.06.2012 г., издадена от Кмета на район "Младост" при О. В., с която са прекратени наемните отношения между район "Младост" при О. В. по отношение недвижим имот - частна общинска собственост, находящ се в гр. В., ж. к. "Трошево" бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ... и физическите лица са осъдени да заплатят на ответната страна разноски в съдебното производство в размер на 500 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

1. Р. В. Г., съпругата му Д. С. К. и трите им деца - Антоанета, Валентин и Стефан са настанени в жилищен имот - частна общинска собственост, съгласно АЧОбС № 1438 от 24.11.1999 г., представляващ ап. № 70 в жилищен блок № 31, вх. ..., ет. ..., кв. Трошево, гр. В., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения с обща застроена площ от 88.20 кв. м, със Заповед № 23 от 22.10.1998 г., издадена от кмета на район "Младост", община В..

1. На 23.10.1998 г., на основание посочената настанителна заповед, между кмета на район "Младост" и Р. В. Г. е сключен договор за наем за посоченото жилище, в който не е бил определен срок за настаняването. За ползването на имота е уговорено наемателят да заплаща месечен наем от 37.50 лв., който от 01.01.2006 г. е бил увеличен на 52 лева, както и консумативите за ползване на жилището.

1. С писма изх. № ИИС-9100/28/19.09.2011 г., № ОБС12001068МЛ/10.05.2012 г. и № ИИБ12001294МЛ/28.06.2012 г. наемателят е бил уведомяван, че дължи суми за наем за визираните в писмата периоди, както и че има неразплатени задължения към "В и К" ООД В..

1. С. З. № 128 от 29.06.2012 г. Кмета на район "Младост" при О. В., на основание чл. 21, ал. 1, т. 1 и т. 9 от НУРУЖНГНПОЖ, е прекратил наемните отношения. Като мотиви органа е посочил че наемателите дължат наемни вноски от април 2011 г., имат неплатени задължения към "В и К" ООД В. за консумирана вода и не са представили декларации за семейно и имотно състояние от 2001 до 2011 г., с което са в нарушение на поети договорни задължения и са в нарушение на закона.

Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод за неоснователност на оспорването.

О. З. № 128/29.06.2012 г. е издадена от материално и териториално компетентния административен орган - Кмета на район "Младост" при О. В.. Постановена е в изискуемата от закона форма и при съблюдаване на императивните норми на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и чл. 46, ал. 2 ЗОбС.

Съдът е посочил, че обжалваната заповед за прекратяване на наемното правоотношение от фактическа и правна страна е обоснована със съществуването на две регламентирани материално-правни основания: 1. неплащане на наемната цена и неплащане на консумативите за ползвана вода, което е с продължителност повече от три месеца и 2. неподаване на изискуемите се декларации по чл. 14, ал. 8 от НУРУЖНГНПОЖ, всяко от които е самостоятелно основание за прекратяване на наемното правоотношение.

В съдебното производство жалбоподателите са представили доказателства за заплатена наемна цена и консумативи за процесните периоди, макар и след издаване на процесната заповед, като съдът е приел, че по този начин икономическите интереси на ответника са компенсирани.

По отношение на второто основание, на което е издадена процесната заповед съдът е приел, че същото е налице, тъй като от доказателствата по делото безспорно се установява, че жалбоподателите не са изпълнили задължението си да подават ежегодно декларация за семейно и имотно състояние за текущата година. В конкретният случай нито един от наемателите, за посочения в заповедта период, не е подавал такава декларация, като не се сочат и причини за това.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания.

Съдът е изследвал детайлно фактическата обстановка по делото. След като е направил обстоен анализ на приложените от страните доказателства и е обсъдил техните възражения е извел обоснован и законосъобразен извод за неоснователност на оспорването. Мотивите на съда се споделят и от настоящата инстанция без да е необходимо да се повтарят. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост и съответно неправилност на обжалваното решение.

1. Правилно съдът е приел, че обжалваната заповед, в частта й с която е прекратено наемното правоотношение между страните, е постановена от компетентен орган и съдържа от формална страна всички изискуеми реквизити на административния акт по чл. 59 АПК.

1. При постановяването й не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила - наемателите са уведомени за началото на административното производство по издаване на обжалваната заповед още през 2012 г., когато Р. Г. е получил лично писмо изх. № АГУ II 12002080 МЛ от 28.06.2012 г., съдържащо предупреждение за прекратяване на наемното правоотношение ако в двуседмичен срок не бъдат погасени задълженията към общината за неплатен наем и към "В и К" дружеството за ползваната вода.

1. Дори да се приеме, че Г. не е бил уведомен за началото на административното производство по издаване на заповедта, въпреки представените доказателства за ангажиране на вниманието лично на премиера на РБ, доколкото същата е издадена и на второ основание, а именно неподаване на изискуемата ежегодна декларация за семейно и имотно състояние, то това нарушение не е съществено, тъй като не засяга правото на защита на адресата.

1. Наред с наличието на фактическите предпоставки по чл. 21, ал. 1, т. 1 от Наредбата, административният съд правилно е приел, че е налице и второто, цитирано в заповедта фактическо основание за прекратяване на наемните правоотношения - това по чл. 21, ал. 1, т. 9 НУРУЖНГНПОЖ. В административната преписка се съдържат два броя декларации за семейно и имотно състояние, подадени от Р. Г. - едната е с дата 25.05.1999 г., а втората е без дата.

1. В същото време, от приложената справка от Службата по вписванията е видно, че в периода от 01.01.1992 г. до 30.05.2016 г. съпругата на наемателя е придобила по дарение 1/6 идеална част от ап. № 23 в жилищна сграда, находяща се в гр. В., ул. Р. Д. .№..., вх. ..., ет. ..., 1/6 ид. част от поземлен имот в с. О., общ. А., обл. В. с площ от 602 кв. м, ведно с масивна едноетажна сграда с площ по док. 19 кв. м. Притежаването на идеална част от жилище води също до отпадане на условията за картотекиране и ползване под наем на общински жилищен имот и съставлява друго основание за прекратяване на наемните правоотношения по чл. 46, ал. 1, т. 7 ЗОбС. З. да бъде приложима цитираната правна норма, следва да са настъпили такива изменения в обстоятелствата, обусловили настаняването в общинското жилище, които вече изключват наемателя от категорията на лицата, отговарящи на условията за настаняване в тях.

Предвид изложеното прекратяването на наемния договор в случая не е станало при нарушение на принципите за съразмерност и пропорционалност, както твърдят касаторите. В нормата на чл. 14, ал. 3 ЗОбС е установена законова забрана, съгласно която срокът на отдаване под наем на имотите - частна общинска собственост да не надвишава 10 години. В случая срокът на процесния договор за наем е изтекъл на 25.11.2012 г., като след посочената дата друг договор за наем не е бил сключен. Това автоматично води до извода, че касаторите държат и ползват общинския недвижим имот без каквото и да е правно основание. Специалният закон - ЗОбС, при действието на който е сключен процесният договор за наем, не предвижда възможност за отдаване под наем на общинско имущество безсрочно. Дори такава клауза да фигурира - "срок - безсрочен", както в настоящия случай, то той автоматично се трансформира, в максималния срок от 10 години. След изтичането на този срок собственикът на имота е в правото си да сключи нов договор за наем, при постигане на съгласие между страните, или да поиска имота да бъде освободен по съответния ред.

При положение, че от момента на сключване на настоящия договор за наем до 2012 г. наемателите системно не са изпълнявали задълженията си по закон - да заплащат консумативи, наем и ежегодно да декларират имущественото си състояние не може да бъде споделена тезата на процесуалния им представител, че административния орган е упражнил правомощията си в нарушение на принципите за съразмерност и пропорционалност в конкретния случай. Всеки отделен случай следва да бъде съобразяван индивидуално и в настоящия административния орган е действал законосъобразно и не е засегнал права и интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът е издаден - в защита на частната собственост и обществения интерес.

Здравословно състояние на г-н Г., за което са представени доказателства по делото не е възведено от законодателя като обстоятелство, което органът по настаняването следва да съобрази при вземане на решение за едностранно прекратяване на наемните правоотношения на основание чл. 47, ал. 1 от ЗОбС. В. това следва да бъде отбелязано, че същият е с намалена, но не и загубена напълно работоспособност.

По изложените съображения обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение,