Решение № 4069 от 26.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2463/2008 г.

Решение № 4069 от 26.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2463/2008 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Касационното производство по чл. 208 АПК е образувано по две касационни жалби, подадени от "Маги 2002" ООД гр. София и "Нина ЕООД" гр. Плевен, против решение № 418 от 22.11.2007 г., постановено по адм. д. № 247/2003 г. на Плевенския окръжен съд, АО, в частта, с която е определен размерът на обезщетението на Евгения Цветанова Стамболска. В касационните жалби са изложени доводи, че решението е неправилно поради нарушение на приложимия материален закон и съществени процесуални нарушения. Изложени са съображения, че размерът на обезщетението надхвърля този, определен с решението относно начина на обезщетението. Ответницата Евгения Стамболска изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд - III отделение приема, че подадените от надлежни страни и в срок касационни жалби са неоснователни. С решението в обжалваната му част, постановено в производство по чл. 6, ал. 5 ЗОСОИ, съдът е определил размера на обезщетението по ЗОСОИ на Евгения Стамболска за отчуждения й по ЗОЕГПНС наследствен имот, находящ се в гр. Плевен, ул. "Борисова" № 14, съставляващ триетажна сграда върху 337 кв. м от пет апартамента и шест дюкяна и една втора идеална част от дворно място, цялото от 622 кв. м, досежно нейната наследствена една втора идеална част от описания, със съсобственост в размер на 4293,86 кв. м идеални части от общо 5705 кв. м ид. части в ПИ IV кв. 350 по плана на гр. Плевен за сметка на всички съсобственици с изключение на идеалните части на ЕТ "ХЦХ - Нина - Христомир Христов" и на Христомир Христов както и с компенсаторни записи в размер на 9200 лв. В тази насока съдът се е позовал на изслушаната и неоспорена оценителна експертиза. Не са възприети доводите на двамата касационни жалбоподатели, че се засягат техните права на съсобственост върху определения за обезщетение недвижим имот, тъй като са сключили сделките си след 25.02.1992 г., с което са нарушили разпоредбите на чл. 2, ал. 3 и ал. 4 ЗОСОИ. Решението е правилно като съдът е изложил законосъобразни правни съображения, които се споделят от настоящата инстанция. Съдът се е съобразил с начина на обезщетение, чрез съсобственост, определен с решение № 163 от 11.05.2005 г. по адм. д. № 247/2003 г. на Плевенския окръжен съд, оставено в сила с решение № 7763 от 11.07.2006 г. по адм. д. № 7951/2005 г. на Върховния административен съд - III отделение. Размерът на квотата на съсобственост е в съответствие с посочения начин на обезщетението с тези решения, а именно досежно наследствената част на Евгения Стамболска чрез съсобственост за сметка на идеалната част на държавата в УПИ IV кв. 350 по плана на гр. Плевен. Следователно неоснователно е оплакването в двете касационни жалби, че съдът е определил размер на съсобственост като не е изключил техните права на съсобственост. В тази насока е текстът на императивната норма на чл. 2, ал. 4 ЗОСОИ, съгласно която собственикът на отчуждения имот има право да иска реално възстановяване на имота или обезщетение в съсобственост и когато имотът е придобит от трети лица след 25.02.1992 г. или 22.11.1997 г. Касационните жалбоподатели са придобили идеални части от недвижимия имот именно след тези дати, поради което съдът законосъобразно не се е съобразил с правата им на съсобственост и в съответствие с влязлото в сила решение, с което е определен начина на обезщетение. Водим от горното Върховният административен съд - III отделение,