Решение № 12065 от 11.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1988/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Н. Г. А. от гр. София, действаща чрез процесуалния представител адвокат И. Иванов, срещу решение 6900 от 13.11.2023 г., постановено по адм. дело 5212 по описа за 2023 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е: 1) отхвърлена жалбата на А. срещу решение 1040-21-1315 от 20.12.2021 г., издадено от директора на ТП (Териториалното поделение) на НОИ (Националния осигурителен институт) София-град, с което е потвърдено разпореждане РВ-3-21-01015162 от 15.10.2021 г. на длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 от КСО; 2) осъдил жалбоподателката да заплати на ТП на НОИ София-град общо 300 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение. По съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторката моли оспорения съдебен акт да се отмени. Претендира и присъждане на сторените разноски за заплащане на държавна такса. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ София-град, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Атанасова, в писмени бележки оспорва жалбата като неоснователна, моли атакуваният с нея съдебен акт да бъде оставен в сила като правилен и претендира да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Възведено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея решение на първоинстанционния съд, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Н. Г. А. е имала сключено трудово правоотношение с работодателя Архсистемс инк ЕООД да изпълнява длъжността ръководител финансов отдел, като в Регистъра на осигурените лица (РОЛ) от името на дружеството са подавани данни за лицето по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за осигурителен доход и осигурителен стаж с отразени дни с болнични. По представени от осигурителя за А. удостоверения обр. 9 по четири болнични листа в ТП на НОИ София-град с период на временна неработоспособност 06.03.2017 г. 11.05.2017 г. и 18.07.2017 г. 27.07.2017 г., за 50 работни дни на А. са изплатени парични обезщетения в общ размер 4 876.91 лв. Поради съмнения за осигурителни злоупотреби е осъществен последващ контрол - проверка на разходите на ДОО при осигурителя Архсистемс инк ЕООД, в резултат на която е прието, че през процесния период дружеството не е осъществявало дейност и не е имало нужда от назначаване на служители по трудово правоотношение, по сключените такива труд в него полза не е полаган, съответно осигурителни вноски за А. не са били дължими, понеже между нея и дружеството въпреки сключения между тях трудов договор осигурително правоотношение не е възникнало, респ. тя не е била осигурено лице и не е следвало да й се изплащат получените парични обезщетения за временна неработоспособност. На тази база е издадено процесното разпореждане от 15.10.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО е наредено на Н. Г. А. да възстанови добросъвестно получените парични обезщетения поради общо заболяване за периода от 06.03.2017 г. до 27.07.2017 г. в размер на 4 876.91 лв. Органът е извел решаващ извод, че получените от лицето осигурителни плащания са били недължими, което се е установило от получени (в резултат на проверки от контролни органи) нови данни след изплащането им, имащи значение за определяне на правото на получаване, и понеже сумите са изплатени неправомерно, те подлежат на възстановяване от лицето. Недоволен от разпореждането, адресатът му го е оспорил по административен ред пред ръководителя на ТП на НОИ София-град, който с обжалваното пред първоинстанционния съд решение от 20.12.2021 г. е отхвърлил жалбата на А. срещу цитираното разпореждане и го е потвърдил. В мотивите си горестоящият административен орган е възприел и доразвил изложените съображения от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в насока, че изплатените обезщетения на жалбоподателката са били недължими, защото тя към релевантния момент не е притежавала качеството осигурено лице, поради което следва да върне добросъвестно получените суми в бюджета на ДОО. За да отхвърли жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд София-град е обосновал тезата, че обжалваното пред него решение и потвърденото със същото разпореждане са издадени от компетентни органи в изискуемата форма, при спазени административнопроизводствени правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. По основният спорен между страните въпрос съдът е обосновал тезата, че е осъществена предпоставката на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за издаване на разпореждане за възстановяване на получените от жалбоподателката суми за обезщетение за временна неработоспособност, тъй като към настъпването на този осигурителен риск А. не е била осигурено лице по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, съответно за нея не е възникнало право на парично обезщетение по чл. 40, ал. 1 от КСО, като изплатеното такова е получено без основание, което е установено при последваща проверка от контролни органи на НОИ. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касаторовия повереник пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс и е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, като убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи от жалбоподателката за неговата незаконосъобразност. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. Съображенията, изложени от административния съд, се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Касаторовите възражения са неоснователни. Свидетелските показания са преценени съобразно критериите в чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК и правилно съдът ги е кредитирал. Освен това, противно на твърдяното от процесуалния представител на А., административните органи не са се позовали на недействителност на трудовия договор между дружеството и жалбоподателката, за да е налице приложното поле на чл. 74, ал. 3 от Кодекса на труда. От друга страна, фактът, че органът служебно е заличил подаваните от работодателя осигурителни данни, действително не е основание за отказ за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност, респ. основание за последващо искане за връщане на такива обезщетения. Това е така, понеже издадените от административния орган задължителни предписания на осигурителя за заличаване на данни не са противопоставими на осигуреното лице, защото то няма обезпечена от приложимата нормативна уредба възможност да ги оспори, което обаче предвид установената по делото липса на полаган труд от А. в полза на Архсистемс инк ЕООД, се явява ирелевантно за изхода на спора. Същественият въпрос, на който следва да отговори съда в случаи като процесния, е дали работникът/служителят в относимия за казуса период е извършвал реална трудова дейност в полза на работодателя си по сключеното между тях трудово правоотношение, и оттам, имал ли е статута на осигурено лице, което би обусловило дължимост на осигурителни вноски, а оттам в последващ период и правото му да получава обезщетение за временна неработоспособност по чл. 40, ал. 1 от КСО, ако разбира се, са налице и останалите кумулативно изискуеми предпоставки за целта. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 от КСО. В чл. 10, ал. 1 от КСО е уредено, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е предвидена хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. В случая след изплащането на паричните обезщетения при последваща проверка е установено, че Архсистемс инк ЕООД не упражнява стопанска дейност, а назначената като неин служител А. не е осъществявала преди да се разболее вменените й със сключения между тях трудов договор задължения. Наличието на валидно възникнало и съществуващо трудово правоотношение, без да е комбинирано с реално осъществявана трудова дейност по него, не води до възникване на осигурително правоотношение. Липсата на упражнявана от жалбоподателката трудова дейност в полза на дружеството през съответния период я дисквалифицира като осигурено лице по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО към релевантния момент (деня на настъпване на осигурителния риск), съответно за нея не е възникнало правото по чл. 40, ал. 1 на обезщетения за временна неработоспособност, като изплатените й такива са били недължими и са получени без основание, което е установено при извършен последващ контрол по разходите на ДОО на Архсистемс инк ЕООД и е предпоставка по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на получените суми като обезщетения. От обсъденото по-горе явства, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже касаторката, за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. В случая ръководителят на контрола по разходите на ДОО правилно е приложил относимите норми на КСО. Като е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ София-град също е издал законосъобразен акт. Отхвърляйки жалбата срещу последния, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при установената липса на твърдяните от касаторката негови пороци, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора съдебни разноски на касаторката не се дължат, а претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение трябва да се удовлетвори. На основание чл. 143, ал. 3 във връзка чл. 228 от АПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, Н. Г. А. следва да бъде осъдена да заплати на ТП на НОИ София-град разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция, в размер на 100 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,