Решение № 6087 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10457/2009 г.

ВАСII отделение11.05.2010 г.докладчик Надежда Джелепова

Диспозитив

Отменя решение № 385 от 19 юни 2009 г., постановено по адм. д. № 249/2009 г. по описа на Административен съд София-област в частта, с която е прогласена нищожността на заповед № ДК-02-Сф-32/12 февруари 2009 г. на началника на Софийска РДНСК в частта й, с която е наредено да се премахне основен ремонт - замяна на конструктивните елементи и на покривното покритие на съществуващ четирискатен дървен покрив на двуетажна къща в УПИ II-1859, кв. 109 по плана на гр. Самоков и вместо него постановява: Отменя като незаконосъобразна заповед № ДК-02-Сф-32/12 февруари 2009 г. на началника на Софийска РДНСК в частта й, с която е наредено да се премахне основен ремонт - замяна на конструктивните елементи и на покривното покритие на съществуващ четирискатен дървен покрив на двуетажна къща в УПИ II-1859, кв. 109 по плана на гр. Самоков. Оставя в сила решение № 385 от 19 юни 2009 г., постановено по адм. д. № 249/2009 г. по описа на Административен съд София-област в останалата му част. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 6087 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10457/2009 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от Йорданка Иванова Джоргова от гр. Самоков и от началника на Софийска РДНСК, чрез юрк. Десислава Петрова, срещу решение № 385 от 19 юни 2009 г., постановено по адм. д. № 249/2009 г. по описа на Административен съд София-област, с което е прогласена нищожността на част от заповед № ДК-02-Сф-32/12 февруари 2009 г. на началника на Софийска РДНСК и е отменена същата заповед в останалата й част. В двете касационни жалби се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Димитър Христов Наумов, чрез пълномощника си адв. Пламен Ицов, намира за неоснователни и двете касационни жалби. Претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е неправилно. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са частично основателни. Пред Административен съд София-област Димитър Христов Наумов е оспорил заповед № ДК-02-Сф-32/12 февруари 2009 г. на началника на Софийска РДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахната незаконната част от строеж "Двуетажна жилищна сграда", находящ се в УПИ II-1859, кв. 109 по плана на гр. Самоков, представляваща основен ремонт, при който е извършена цялостна замяна на конструктивните елементи и на покривното покритие на съществуващ четирискатен дървен покрив и замяна на съществуващото дървено стълбище от входната площадка до втория етаж със стоманобетоново. Съдът е приел, че в частта, с която е разпоредено премахването на основния ремонт - замяна на конструктивните елементи и на покривното покритие на съществуващ четирискатен дървен покрив, заповедта е нищожна, и я е прогласил за такава. В останалата част е приел оспорената заповед за незаконосъобразна и я е отменил. В частта, с която е прогласена нищожността на оспорената заповед на началника на Софийска РДНСК, решението е неправилно. Незаконосъобразен е извода на административния съд, че писмо с изх. № Сф8-55-00-388/02 април 2008 г. има белезите на индивидуален административен акт, с който началникът на Софийска РДНСК е приел, че извършения ремонт на покрива на съсобствената на Йорданка Джоргова и Димитър Наумов сграда, е законен предвид чл. 151 от ЗУТ. Цитираното писмо е издадено в отговор на подадената жалба от Джоргова и след извършена проверка и по своята същност представлява отговор на изпратен сигнал за незаконно строителство. Това писмо обаче не е индивидуален административен акт, защото не притежава белезите на такъв. Едва с оспорената заповед началникът на Софийска РДНСК се произнася с административен акт относно законността на извършения ремонт. Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая, издава заповед за премахване на незаконни строежи или части от тях. Поради това заповедта на началника на Софийска РДНСК е валиден административен акт. Решението на административния съд в частта му, с която част от оспорената пред него заповед е прогласена за нищожна, като неправилно ще следва да бъде отменено. Доколкото обаче съдът е изложил съображенията си относно правилността на тази част, то при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК настоящата инстанция ще следва да реши делото по същество. В останалата си част решението е правилно и като такова ще следва да бъде оставено в сила. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводите му за наличие на отменително основание спрямо оспорената заповед, вкл. и в частта й относно ремонта на покрива на сградата, са законосъобразни. В разпоредбата на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ са изброени видовете строителни работи, за извършването на които не се изисква издаването на разрешение за строеж. Извършените ремонтни дейности попадат в хипотезите на т. 2 и 3 от цитираната разпоредба, поради което за тяхното извършване не се е изисквало разрешение за строеж, както обосновано е приел и административния съд. Изложените от последния доводи относно наличието на тези хипотези се споделят напълно от настоящата инстанция. С оглед горното обжалваното решението ще следва да бъде отменено в частта му, с която част от заповедта на началника на СОфийска РДНСК е прогласено за нищожно, като вместо него ще следва да бъде постановено друго в тази част, с което заповедта като незаконосъобразна ще следва да бъде отменена. В останалата част решението като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане на ответника по касация се дължат направените пред настоящата инстанция разноски. По делото обаче не са представени доказателства, че договореното възнаграждение е внесено изцяло или частично, а на възстановяване подлежат само реално направените разходи. Поради това разноски за тази инстанция не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1