Решение № 4221 от 24.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11926/2010 г.

Решение № 4221 от 24.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11926/2010 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Здие стил" ООД, гр. Димитровград, срещу решение № 1178/5.08.2010 г. по адм. дело № 1813/2007 г. на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 2600241/9.07.2007 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП - гр. Хасково, частично потвърден с решение № 854/10.09.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 01, м. 09 - м. 12.2002 г. в общ размер на 48 092, 88 лв. и съответните лихви за забава, както и в частта, с която е увеличен финансовият резултат на дружеството по ЗКПО за 2001 г. със сумата 12 166,67 лв. и определените вследствие на това допълнителен размер данък за общините, данък върху печалбата и лихви върху тях. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, отмяна на спорната част от РА и присъждане на всички разноски по делото. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, в писмено възражение чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е частично основателна. За да постанови обжалваното решение, АС - Пловдив е приел, че с РА законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя с обжалвания РА за данъчни периоди м. 01, м. 09 - м. 12.2002 г. в общ размер на 48 092, 88 лв. по фактури, издадени от "Мегатрейд 2002" ЕООД, "Ив комерс" ЕООД, "Люсим 2001" ЕООД, "Миган" ЕООД и кооперация "Авидекс" поради недоказана реалност на доставките по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.) и неначисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) от доставчиците и непредставяне на доказателства за тези обстоятелства от доставчиците по време на насрещните проверки в дадения им срок - чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). Съдът е приел, че законосъобразно е и увеличението на финансовия резултат на дружеството за 2001 г. е увеличен в съответствие с нормата на чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) със сумите по три броя фактури, издадени от "Микс - ПС" ООД, тъй като същите не са издадени на жалбоподателя и не отразяват вярно и честно стопанската операция, за която са издадени съобразно изискванията на чл. 5 от ЗСч. (отм.) и НСС. Настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят е ангажирал достатъчно доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че фактурираните от "Мегатрейд 2002" ЕООД строително - монтажни работи са реално извършени и данъкът по тях е начислен от доставчика съобразно изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Видно от приетото по делото заключение на съдебно - счетоводната експертиза, при изготвянето на което вещото лице е посетило счетоводството на "Мегатрейд 2002" ЕООД, дружеството - доставчик е издало на жалбоподателя за данъчен период м. 01.2002 г. петте спорни фактури, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 8333,33 лв., а именно: фактура № 1660/10.01.2002 г., 1656/№ 01.2002 г., № 1658/9.01.2002 г., № 1664/14.01.2002 г., № 1657/8.01.2002 г. Фактурите са включени в дневника за продажби, а ДДС по тях справката-декларация на доставчика за същия данъчен период. Данъкът е осчетоводен като задължение към бюджета чрез кредита на сметка 4532 "ДДС по продажби". Налице са всички елементи от сложния фактически състав на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) по начисляване на данъка от доставчика. Плащането от жалбоподателя по фактурите е осчетоводено по сметка 501 "каса". Насрещната престация - фактурираната услуга - поставяне на метална конструкция за монтаж на еталбонд на сградата на летище "ВИП - А" София, възложена от жалбоподателя на неговия подизпълнител "Мегатрейд 2002" ЕООД от 16.07.2001 г. е осъществена според приетото заключение на съдебно -техническата експертиза. С акт № 1 от януари 2002 г. двете страни са установили извършването на строително - монтажните работи (СМР), безспорно установено е, че същите СМР-та са предадени от жалбоподателя на неговия възложител. Събраните гласни доказателствени средства за засиления режим на сигурност на обекта не оборват доказателствената стойност на описаните по-горе доказателства и доказателствени средства и не доказват тезата на органите по приходите процесните СМР-та да са извършени от жалбоподателя без превъзлагане. По отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 19 500 лв. по фактури за извършени СМР № 592/30.11.2002 г. и 691/27.12.2002 г. на "Миган" ЕООД за данъчни периоди м. 11 и 12.2002 г. вещото лице, изготвило СИЕ, след посещение на адреса на счетоводството на доставчика, е посочило, че фактурите са издадени от доставчика на жалбоподателя, включени са в дневниците му за продажба, а ДДС по тях - в съответните справки - декларации за данъчните периоди на издаването им. Данъкът е осчетоводен като задължение към бюджета чрез кредита на сметка 4532"ДДС по продажби". Фактурите са осчетоводени и по сметки 411 "Клиенти", сметка 7023 "Приходи от продажби". Жалбоподателят е превъзложил част от възложените му от "ИМП Хотели" АД по реновиране на хотел "Панорама" в Пампорово на своя доставчик -"Миган" ЕООД с договор от 4.11.2002 г., като извършването им е установено с двустранни актове между възложителя и изпълнителя от 1.12.2002 г. и 2.12.2002 г., в които същите са подробно описани и са свързани с реконструкция на лоби бара, нощния бар, ресторант, кафе и обзавеждането им с неподвижно оборудване от дърво, както и грундиране и боядисване. Същите са извършени, видно и от заключението на СТЕ, както и от документите за предаването им от жалбоподателя на неговия възложител, които не се оспорват от органите по приходите. Другата част от възложените му СМР по същия хотел в Пампорово касаторът е превъзложил на "Люсим 2001" ЕООД с договор от 20.09.2002 г. и извършването им е установено с двустранни актове от 1.09.2002 г., 2.10.2002 г. и 3.10.2002 г. и са подробно изброени - машинно къртене на стени, демонтажи на тавани, шкафове, разбиване на подови плочи, демонтаж дограма, разрушаване на стени, поставяне на настилки, подробно индивидуализирани СМР по фасадата и покривната конструкция и т. н. Същите са извършени, видно и от заключението на СТЕ и са предадени и от жалбоподателя на неговия възложител. За тези доставки на услуги "Люсим 2001" ЕООД е издал на касатора фактури № 546/21.09.2002 г., 548/23.09.2002 г., 550/25.09.2002 г. и 793/16.10.2002 г. с общ размер на ДДС по тях 16 240 лв. Процесните фактури са включени в дневника за продажби и СД за м. 09 и м. 10.2002 г. Данъкът е осчетоводен като задължение към бюджета чрез кредита на сметка 4532 "ДДС по продажби", плащането от "Здие стил" ООД по сметка 501 "каса" . На "Здие стил" ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит и по фактура № 2784/3.12.2002 г. на кооперация "Авидекс" в размер на 4000 лв., която е издадена от кооперацията на жалбоподателя. Видно от заключението на СИЕ, след проверка в счетоводството на доставчика, е установено че фактурата е включена в дневника за продажба и СД за м. 01.2003 г. Данъкът е осчетоводен като задължение към бюджета по кредита на сметка 4532 "ДДС по продажби", а плащането на "Здие стил" по сметка 501 "каса" за м. 01.2003 г. Фактурата е за доставка на СМР отново на хотел "Панорама " в Пампорово превъзложени от касатора на кооперацията с възлагателен договор от 18.11.2002 г. и извършването и приемането им е установено с 2 броя двустранни актове от м. 12.2002 г. Описаните СМР - очукване и изстъргване на стара боя, измазване, пръскане, зидария, монтаж на санитарни възли, гипсови шпакловки, поставяне на окачени тавани и т. н. са реално извършени, видно от СТЕ и са предадени от жалбоподателя на неговия възложител. На касатора е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 19, 55 лв. и по две броя фактури, издадени му от "Ив комерс 71" ЕООД през м. 01.2002 г. за доставка на материали - общо 12 чувала пясък, 12 чувала цимент и 10 - гипс, предадени на представител на жалбоподателя срещу подпис, с което предаване е и прехвърлено вещното право на собственост върху родово определените вещи - строителни материали. Доколкото по делото няма спор, че жалбоподателят е и изпълнител по възложени му СМР през същия данъчен период, които е осъществил, то и същият е вложил закупените строителни материали в тези последващи доставки на услуги. Фактурите са включени в дневника за продажби на доставчика и в СД за м. 01.2002 г. Данъкът е осчетоводен като задължение към бюджета по сметка 4532 "ДДС по продажби". Фактурите са осчетоводени по сметки 411 "клиенти", сметки от гр. 70 "Приходи от продажби", а плащането на жалбоподателя по сметка 501 "каса". Жалбоподателят е представил всички поискани от доставчиците му и непредставени от тях доказателства, поради което е налице хипотезата на чл. 65, ал. 7 ЗДДС (отм.) - отпаднали са основанията за отказ на право на приспадане на данъчен кредит по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) - а именно непредставянето от доставчиците на доказателства от значение за задълженията по ДДС в дадения им срок. Освен отсъствието на основания за отказ на право на приспадане на данъчен кредит, следва да се отбележи че са налице и всички предпоставки за възникването на това право по чл. 64 ЗДДС (отм.), включително и двете спорни - начисляване на данъка от доставчиците и реалността на доставките. В тази си част решението е неправилно, както и относно присъдените на дирекция ОУИ разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер над 300 лв., като необосновано и материално правно незаконосъобразно, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което се отменя спорната част от РА. Трите броя фактури на "Микс - ПС" ООД, със стойността по които е увеличен финансовият резултат на жалбоподателя за 2001 г. според установеното при насрещната проверка не са издадени на жалбоподателя от вписания като издател на фактурата. Обоснован е изводът на съда, че са били налице основанията по чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) за увеличаване на финансовия резултат със стойността по фактурите, които не отразяват вярно вписаните в тях стопански операции съобразно изискванията на чл. 5 от ЗСч (отм.). В приложимата към 2001 г. редакция на ЗКПО (отм.) няма изискване органите по приходите да не взимат предвид за данъчни цели приходите, съответствуващите на разходите, с които е увеличен финансовия резултат, за разлика от сега действуващия чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКПО. ЗКПО (отм.) не предвижда и възможност с РА да се пренесе и непренесена от дружеството с ГДД загуба от предходни години. Предвид изложеното решението е правилно в тази си част и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в настоящата инстанция на касатора следва да се присъдят разноски по делото за двете инстанции пропорционално на уважената част от жалбата срещу РА, или 6 510 лв., платими от дирекция "ОУИ", гр. Пловдив. Воден от горното и на основание чл. 221 - 222 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,